Адвокат Рийд Броуди: Можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш от правосъдието, то ще те застигне, където и да си

Адвокатът по правата на човека Рийд Броуди издаде книгата „Как да заловиш диктатор“.

Рийд Броуди е световноизвестен адвокат по правата на човека. Той е експерт в подпомагането на жертвите на диктатори да търсят справедливост, затова е известен с прозвището „Ловец на диктатори“. Работил е като адвокат на жертвите по делото срещу бившия диктатор на Чад в изгнание Хисен Хабре – осъден за престъпления срещу човечеството в Сенегал, както и на жертвите на Аугусто Пиночет и Жан- Клод „Бейби Док“ Дювалие. Наскоро излезе книгата му „Как да заловиш диктатор.“ Той отговори на няколко въпроса на предаването „Графити по въздуха“.

Какво е посланието на книгата, посветена на преследването и осъждането на бившия диктатор на Чад?

"Посланието е, че справедливостта може да възтържествува. Че благодарение на достатъчно решителност и въображение понякога е възможно жертвите да изправят пред съда техните потисници, мъчители, диктатори. В случая с Хисен Хабре това отне 17 години, но в крайна сметка едни от най-обезправените хора по света – жертвите на управлението на Хисен Хабре в Чад, успяха да го изправят пред съда, да го осъдят за военни престъпления, за мъчения и сексуални престъпления.

Споменахте въображение – какво имате предвид?

"Понякога очевидното не е достатъчно. Трябва да помислиш към кой съд да се обърнеш, как да подготвиш доказателствения материал. В делото срещу Хисен Хабре, диктаторът беше избягал от Чад в Сенегал и ние с жертвите се обърнахме към сенегалските съдилища. Сенегал отказа да повдигне обвинения. Тогава образувахме дело в Белгия по силата на принципа на универсалната юрисдикция в правото. Белгия осъди Хисен Хабре, но Сенегал продължи да отказва да приложи присъдата, тогава се обърнахме към Африканския съюз, който поиска това от Сенегал. Сенегал се съгласи, но не го направи, тогава помолихме Белгия да постави въпроса пред Международния съд на ООН и Международният съд издаде постановление Сенегал да преследва Хисен Хабре. Ние продължихме да настояваме, направихме документален филм, не преставахме да разказваме историите на жертвите, открихме документите на политическата полиция на диктатора – десетки хиляди документи с неговия подпис, списъци с хора, които са умрели в затвора. Наистина трябва да се използва всяка възможност, за да бъдат убеждавани хората да се стремят към справедлив процес".

Как принципът на универсалната юрисдикция може да бъде приложен по отношение на военните престъпления в Украйна?

"Идеята за универсалната юрисдикция е, че някои престъпления са толкова отвратителни, че дела могат да бъдат разглеждани в съдилищата, на която и да било страна. Хисен Хабре беше първата личност, първият държавен ръководител, осъден по силата на универсалната юрисдикция. Диктаторът на Чад беше преследван в Сенегал. В момента 14 страни са завели дела заради престъпления в Украйна или на принципа на универсалната юрисдикция, или на принципа на националността на жертвата, защото някои от жертвите са техни граждани.

Мисля, че за повечето от престъпленията, извършени в Украйна, ще бъдат заведени дела в украински съдилища или от международни съдилища. Има възможност, ако виновниците от Русия – войници, извършители на престъпления, длъжностни лица - отидат в тези страни, да бъдат изправени пред съда. Напоследък видяхме как двама разузнавачи от Сирия, посетили Европа, бяха заловени и изправени пред германски съд, в Кобленц, където бяха съдени по силата на универсалната юрисдикция. Идеята на универсалната юрисдикция е, че можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш и че правосъдието ще те застигне, където и да си".

Да, но как правото може да отиде отвъд търсенето на отговорност от редовите войници, извършили конкретните военни престъпления, как може да се тръгне нагоре по командната верига?

"Да, това е най-важният въпрос или един от най-важните въпроси. До момента в Украйна сме свидетели само на дела срещу най-ниските чинове във войската – войниците, а това не са хората с най-голяма отговорност. Така че може да се повдигат обвинения и завеждат дела. В историята никога не е имало толкова много събирани доказателства в реално време, както сега. Получаваме информация кое руско военно формирование къде е разположено, кои са командирите, прокурорите имат достъп до радио прихващания, разработват органиграми, използват информация от социалните медии, разполагат с много точна информация кой къде точно се е намирал. Така че от тук нататък може да се върви нагоре по йерархичната стълба. За да се стигне до върха, до Владимир Путин и хората около него, трябва или да се докаже, че те са заповядали извършването на конкретни престъпления, или, което е по-вероятно, са отговорни според принципите на командната отговорност, което означава, че когато подчинените извършват престъпления, а техните командири или не са предприели нищо, за да ги спрат, или не са потърсили отговорност от тях. Владимир Путин гледа същите неща по телевизията, които вие гледате в България, а аз в Испания и той вижда, че подобни престъпления се случват. Ние обаче не сме чували някой руски войник да е бил наказан за това, че е изтезавал, изнасилвал, атакувал цивилни. Това само по себе си е индикация, че като главнокомандващ Путин си затваря очите и позволява военните престъпления да продължават".

В едно Ваше интервю казвате: „За съжаление Путин е недосегаем. Но правосъдието напредва и рано или късно ще застигне военнопрестъпниците – в Украйна или където и да било по света“. Това, че Путин е недосегаем, не звучи ли твърде песимистично?

"Да, звучи песимистично. За момента е трудно да си представим Владимир Путин в съдебна зала преди всичко ,защото международната общност и международният наказателен съд не разполагат с юридически правомощия да отидат в Русия и да го арестуват. Докато няма радикална смяна на режима в Русия, докато няма кой да предаде Владимир Путин на компетентен съд, той е недосегаем за правосъдието. Но, ако бъде осъден за военни престъпления или за престъплението агресия, тази присъда ще виси над главата му, докато е жив, навсякъде ще бъде обект на наказателно преследване. Ако не сега – след десет или двадесет години".

Имате дълга кариера на правозащитник в дела срещу диктатори, наричат ви „ловец на диктатори“, но признавате, че хората често смятат, че, за да вършиш подобно нещо, трябва да си или наивен или луд.

"Мисля, че нито едното, нито другото е вярно. Трудно е. Изисква твърдост и издръжливост, постоянство, упоритост, въображение. Разбира се, не може да се печелят всички дела. Аз никога не съм губил дело, никога не съм водил дело срещу някой, който е бил оправдан. Но предизвикателството е да изправиш престъпника пред съда. Помагал съм на много хора да изправят престъпници в съда, но не винаги съм успявал. Победите не са толкова много, колкото пораженията. Но, когато Хисен Хабре е изправен пред съда, когато Пиночет е арестуван, когато бившият президент на Либерия Чарлз Тейлър е осъден, това са огромни победи за жертвите и активистите. Мисля, че е вдъхновяващо за останалите, че правосъдие е възможно. Колкото повече дела се завеждат, колкото повече жертви побеждават, толкова повече хора ще използват правосъдната система, за да кажат на управниците: не можете да се измъкнете от правосъдието. Вижте какво се случи с Милошевич, с Хисен Хабре, с Чарлз Тейлър".

Каква е ролята на общественото мнение в преследването на диктатори – сега има интернет, хората имат достъп до всякакви медии, включително социални, подложени са на атаките на фалшиви новини.

"Мисля, че ролята е фундаментална. Никога не бихме могли да изправим пред съда никого, ако няма възмущение сред обществото. В повечето случаи, освен ако няма политически ъгъл, съществуващото положение е много по-лесно, много по-лесно е да се каже: каквото било – било, да вървим напред. Когато работех в организацията за правата на човека, повдигнахме въпроса, че Джордж Буш трябва да понесе отговорност за мъченията с вода – така наречения уотърбординг, за изчезвания на затворници. САЩ отказа да повдигне обвинения, но ние се обърнахме към съдилища в други страни за повдигане на обвинения към членове на администрацията на Буш. Никой не искаше да се изправи срещу САЩ. Трябва общественото мнение да повдигне въпроса за липсата на действие, за да стане по-трудно на управниците да избягват правосъдието".

И последният ми въпрос – Вие сте ангажиран и в делата срещу саудитския престолонаследник във връзка с убийството на журналиста Джамал Хашоги, какви са последните новини по темата?

"Има няколко важни дела: едното е гражданско дело в САЩ, другото – наказателно дело във Франция, но преди да изтече срокът САЩ да обявят дали саудитският престолонаследник има имунитет, той беше назначен за министър-председател на страната, точно, за да му се гарантира имунитет и да не бъде изправен пред американски съд. Така че в момента и във Франция, и в САЩ ключовият въпрос е дали престолонаследникът има имунитет. Вече беше започнато дело в Турция, където е извършено престъплението, но то беше преустановено заради политически натиск, за да избегне отговорност за това убийство. Наблюдаваме как се ръкува с Байдън и Макрон и се опасявам, че може да му се размине".