Юрий Городниченко: Да не чакаме края на войната, за да мислим как да възстановим Украйна

Това каза пред БНР проф. Юрий Городниченко, икономист от Калифорнийския университет "Бъркли".

"Движим се в правилната посока. Може би не толкова бързо, колкото би ни се искало, но има позитивна динамика. Също така трябва да кажа, че прилагането на реформи не е лесно, защото на практика още от тогава Украйна е във война. Когато Русия анексира Крим и окупира части от Донбас, икономиката претърпя много сериозен шок. Бяхме лишени от много ресурси. Когато в дома ви горят няколко пожара, е трудно да се фокусирате само върху един пламък.

Също така в Украйна има много ясно осъзнаване на факта, че корупцията е екзистенциална заплаха. Ако не се справим с нея, просто няма да има държава, няма да я има Украйна. Именно заради това всички са изключително фокусирани върху този проблем. Напълно наясно сме, че възстановяването след войната ще струва изключително много пари. Тези ресурси ще дойдат от множество източници, включително и от данъкоплатците. Със сигурност ще има средства и от други държави, може би и от България. Ето защо е много важно да изпратим ясен сигнал на данъкоплатците в другите държави, че това са добре изразходвани пари. Това е и причината да настояваме, че много от реформите трябва да бъдат завършени преди края на войната."

Възможно ли е да има реален напредък в борбата с корупцията в условия на пълномащабна война?

"Фактът, че в страната падат ракети и разрушават инфраструктурата ни, не означава, че в парламента не може да се работи по подобряване на законодателната рамка за борба с корупцията. Това е писане на закон и приемането му, което парламентът може да извърши дори по време на война. Трябва да кажа, че желанието за присъединяване към Европейския съюз е много сериозна движеща сила. Разбира се, трудно е, тъй като се засягат много интереси. Ако нямахме статут на страна – кандидат щеше да е още по-трудно, но сега нещата стоят по друг начин. И за другите страни като България, Румъния и Полша беше трудно, но когато вече виждаш светлината в края на тунела, е по-лесно да направиш жертва в името на общото благо. Да, някои хора ще изгубят пари, но това е за доброто на всички. Има политическа подкрепа и общ консенсус, че това трябва да бъде направено."

Как си представяте самото възстановяване, когато бъде прекратен огънят? Говорим за модерен план „Маршал“ за Украйна, но как реално трябва да изглежда той?

"Идеята не е държавата да се възстанови до състоянието, в което я завари войната на 24 февруари 2022 г. Най-важното е да изградим модерна инфраструктура. На второ място, ние не трябва да говорим единствено за възстановяването на мостове, сгради, фабрики и други съоръжения. Това ще бъде инвестиция, която ще трае много дълги години и трябва да бъде полезна не само за Украйна, но и за цялата европейска общност. За да се случи това, трябва да има правилната институция, която да координира всички ресурси в тази мащабна кампания. Необходими са работещи институции, за да е сигурно, че всички средства се усвояват ползотворно, че съдебната система работи правилно и корупцията е минимизирана. Това е важно условие, за да е лесно да се прави бизнес в Украйна.

Украйна е привлекателно място за инвестиции, защото възстановяването ще бъде отчасти финансирано с публични средства. Това обаче е само част от целия процес. Необходими са ни много сериозни директни чужди инвестиции, за да проработи всичко. Не е въпросът само германските или българските данъкоплатци да осигурят пари, с които да се построи жп линия и гара в Украйна. Трябва да се стигне до етап, в който компании като "Фолксваген" и "Тойота" искат да отворят автомобилен завод в страната. Необходими са ни модерни технологии, за да произвеждаме висококачествена продукция и да имаме достъп до модерните производствени процеси. За да се случи всичко това, трябва да има работещи институции – т.е. трябва да се промени институционалната среда."

Съвсем ясно е, че страните – партньори на Украйна имат очакване да участват в реконструирането на страната след края на войната. Има ли известно съревнование между тях?

"Ако се върнем към плана „Маршал“ след края на Втората световна война, тогава е имало един донор – Съединените щати, и много получатели – Германия, Италия, Франция. Тогава е било много по-лесно да се координира процесът, защото източникът на помощта е бил само един. Сега ситуацията е различна – има един бенефициент – Украйна, и много източници – правителства и организации, които биха искали да помогнат. Има известна надпревара кой ще бъде водещият във възстановяването, кой ще бъде най-големият донор. Различни фондове се създават от Световната банка, Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие и други. Ако няма координация, ще има много загуби по веригата.

Необходима е една агенция, която да свързва украинската страна с всички тези донори - тази идея промотираме в нашия доклад. Докато няма такава агенция, ще има загуби по веригата и недостатъчно ефективно използване на ресурсите. Има много държави, които се интересуват от проекти, само защото могат да поставят флага си след завършването им. Например, този мост е направен с нидерландски средства. Да, разбира се, ние приветстваме помощта на Нидерландия, но не искаме да има състезание от подобен характер. Ще се стигне до ситуация, при която единият донор ще постави условието да даде пари при определени условия, но друг донор ще настоява именно тези условия да не се осъществяват. Тогава ще имаме проблем. Трябва да се поучим от плана „Маршал“. Тогава е имало агенция в Съединените щати, която е координирала всичко. Необходима е подобна институция и за Украйна."

• Шашанк Джоши: Украйна няма "празен чек" от Запада

Често властите в Киев водят разговори с потенциални донори, вече се мисли и на международно ниво за следвоенното възстановяване на Украйна. Достатъчно ли е това?

"Краят на Втората световна война в Европа е през 1945 година. Планът „Маршал“ идва три години по-късно през 1948 година. Това са три изключително трудни години, в които тези държави не разполагат с ресурси. Има глад и мизерия. Защо три години? Защото в Съединените щати е било политически изключително трудно да се организира тази помощ и да се предостави на страните, включително и на Германия. Въпросът защо е трябвало да се подпомага и Германия често е бил задаван. Все пак тогава тя е била държавата агресор.

Отново трябва да се поучим от миналия опит и да не чакаме края на войната, за да мислим как да възстановим Украйна. Дискусиите трябва да се случат сега. Очевидно е, че политическият процес върви много трудно. Европейската комисия предприема едни мерки, други държави имат своите собствени виждания. Появяват се въпроси за помощта от държави извън Европейския съюз, за Съединените щати – трябва ли да участват в този процес, дали парите да дойдат от Световната банка. Много е трудно да се постигне консенсус. Ако разговорите да започнат сега, мисля, че има шанс до края на войната да се постигне сближаване на позициите и да се вземат решения."

В четвъртък стана ясно, че Съединените щати достигнаха дълговия си лимит и започнаха „извънредни мерки“. Застрашена ли е финансовата и военна помощ за Украйна във войната срещу руската агресия – Вашингтон е най-големият донор на Киев към момента?

"Някои пера от разходите са защитени, каквото е например националната сигурност. Разбирането ми е, че осигуряването на помощ за Украйна е част от тези разходи, така че не би трябвало финансовият поток към Киев да спре. Сумата от 40 милиарда долара е огромна. Да, това са много пари и сме благодарни за тях, но на фона на целия американски бюджет това е съвсем малка сума. Биха могли да намерят други пера – да спестят от неефективни харчове или да се откажат от по-малко приоритетни сфери."