Шашанк Джоши: Украйна няма "празен чек" от Запада

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Добрин Йотов с Шашанк Джоши в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Украйна трябва да си даде сметка, че подкрепата на Запада не е безгранична, въпреки уверенията на американски и европейски политици, предупреждава Шашанк Джоши - редактор по военните въпроси в списание The Economist.

Донякъде парадоксално, освобождението на Херсон - може би най-голямата победа на украинците досега - влошава позициите им на фронтовете в Запорожието и Донбас. Два въпроса са критично важни преди настъпващата зима - дали европейските съюзници на Киев ще издържат социално и политически на инфлацията и дали Иран ще попълни ракетните запаси на Русия, което ще й позволи да продължи интензивните бомбардировки над Украйна, сочи британският журналист в интервю за "Събота 150". 

• Симон Веземан: Материалното надмощие на украинската армия ще расте

Полша и САЩ, от една страна, и Украйна, от друга, поддържат различни версии за инцидента в Пжеводов - в Киев са сигурни, че ракетата е изстреляна от руснаците. Във Варшава и Вашингтон са убедени, че става дума за заблудена ракета на украинската противовъздушна отбрана (ПВО). Какъв е Вашият прочит на случилото се, господин Джоши?

Почти сигурно е, че става дума за ракета от украинската противовъздушна отбрана, която е попаднала случайно на полска територия. Почти всички натовски държави вече са съгласни с тази версия. Съединените щати и Великобритания също. Всички тези страни симпатизират на Украйна, а не на Русия, така че не биха пропуснали възможността да обвинят Москва, ако фактите не бяха такива, каквито са. Разбираемо е, че Киев не иска да признае грешката си, особено след гибелта на двама полски граждани. Но позицията му е трудно защитима предвид данните от радара и останките на ракетата, с които американското разследване разполага.

Какво говори този случай за способността на НАТО да отразява въздушни заплахи?

Никоя държава по света не може да се защити от фрагменти от ракети, долетели през границите й. НАТО разполага с много добра противовъздушна отбрана, радари, ракети-прехващачи и пр. Но никоя държава, нито дори Съединените щати, могат да защитят всеки квадратен километър. Пжеводов е малко село, далеч от основни пътища и оръжейни складове, така че не е от съществено стратегическо значение. Неизбежно е - и в крайна сметка това се дължи на руските бомбардировки - да се стигне до нещастни случаи и заблудени ракети. Това се е случвало през годините в много страни, включително и наскоро в Индия, която изстреля погрешка ракета към Пакистан.

При ракетните баражи тази седмица Путин успя да нанесе още тежки щети по енергийната инфраструктура и военната индустрия на Украйна. Може ли да се твърди, че той печели тази бомбена кампания, която започна на 10 октомври? 

Твърде рано е да се каже. Баражът във вторник бе най-мащабният от началото на войната. В четвъртък последваха още удари - сред целите бяха газодобивно предприятие в източна Украйна и ракетна фабрика в Днипро. Ефектът върху електроснабдяването в страната е очевиден след като бяха поразени трансформатори и подстанции, които е много трудно да бъдат поправени или заменени.

Не мисля обаче, че това непременно означава, че Русия има предимство. Украйна разполага с много дизелови генератори. Европейските й съюзници я подпомагат във възстановяването на енергийната мрежа, а тя е свързана с европейската мрежа. Да, бомбардировките ще създадат доста проблеми, особено след като в страната падна първият сняг. Но не мисля, че Русия може да си позволи да прави това ежедневно. Ракетният й арсенал, особено ракетите с прецизно насочване, са на изчерпване. Възможностите й ще нараснат , ако Иран й предостави балистични ракети. В противен случай обаче ракетните удари ще стават все по-спорадични.

Не важи ли същият аргумент за украинската противовъздушна отбрана?

Да, украинците имат сходни проблеми. Те също изразходват боеприпаси в значителни количества, особено за противовъздушните системи от съветско време като С-300. Същото важи и за боеприпасите за полевата артилерия, които не достигат и на двете воюващи страни.

Но Украйна има предимството да може да черпи ресурси от целия Североатлантически пакт. НАТО изпитва проблеми с производството на боеприпаси. Запасите не са бездънни и европейската отбранителна промишленост не е толкова голяма, но се разраства. Русия пък е подложена на санкциите, които пречат на оръжейното й производство. Така че в по-дългосрочен план, през следващите 6 месеца, Украйна ще бъде снабдена по-добре.

Руското командване успя да изтегли войските си от Херсон през Днепър с относително малко загуби. Как това ще въздейства на съотношението на силите на бойното поле?

Да, руското отстъпление от Херсон създава нови предизвикателства за украинците. От една страна, те могат да придвижат далекобойната си артилерия към реката и да ударят повече руски цели оттатък Днепър. От друга страна обаче, сега повече от 30 000 руски бойци (според някои дори 38 000) и то едни от най-добрите, с които Русия разполага, могат да бъдат прехвърлени в Запорожието или да засилят отбраната в Луганска област, където украинците настъпват към град Сватово. Или пък могат да подсилят други участъци от фронта в Донбас. Така че, да, препятствията пред украинската офанзива се множат.

Президентът Зеленски отсече категорично, че споразумение от типа на Минските договорености, т.е. замразяване на конфликта на сегашните фронтови линии, е немислимо. Но ето че шефът на ЦРУ разговаря с руския си колега в Анкара, а най-висшият американски военен - председателят на съвета на началник-щабовете Марк Мили, припомня Първата световна война и обяснява как отказът на воюващите да преговарят тогава е коствало на всички грамадни жертви. Трябва ли Киев да се опасява от "предателство" на своя най-важен съюзник и донор?

Не мисля, че "предателство" е вероятно. Да, в администрацията на Байдън има притеснения за политическите и икономическите трудности пред дългосрочното подпомагане на Украйна. Американската армия предостави на украинците голяма част от арсенала, от който се нуждаеше с оглед на ситуацията в Индопасифика и Китай. Но чухме пресконференцията на генерал Мили и на министъра на отбраната Лойд Остин в сряда. Да, те повдигнаха тези въпроси и загатнаха, че моментът на слабост на Русия е добър за преговори. Но дадоха да се разбере, че са готови да продължат подкрепата за украинското правителство, без да го принуждават да преговаря.

Украйна трябва да си дава сметка, че наистина не разполага с празен чек, макар че все още има много надеждни съюзници. Зависи как Европа ще се справи през зимата, доколко силен ще е социалният натиск върху европейските политици. Не мисля, че украинците трябва да се страхуват от "предателство" все още. Значителна помощ продължава да пристига. Показателно е искането, което американската администрация отправи към Конгреса тази седмица - за 37 милиарда долара икономическа и военна помощ за Киев. 37 милиарда долара е огромна сума - по-голяма от бюджета за отбрана на една Канада или на една Австралия. Потокът от оръжие и пари за Украйна още не е пресъхнал.