Засега опасенията му не се материализират. Оценките за играта в една от най-големите световни платформи са основно положителни. Весо е горд и щастлив от работата с колегите си по играта.
Бой, драма, дипломация, машинации, интриги, шпионаж, тактика, но и стратегия – това е Knights of Honor II.
Ключът е фантазията.
И все пак – част от игрите, по които работи Весо, ни пренасят в миналото, а не във въображаемото бъдеще. Колко е важно да бъдат исторически достоверни?
"Това беше едно от най-трудните неща при разработката на играта. Историята има много страни и гледни точки, не е от науките, където формула казва: "Ето, това е истината!". Аз си направих експеримент, събрах учебници по история от различни, съседни една на друга държави, и ги четох. Няма да цитирам кои точно държави и ако искаш вярвай – все едно чета за абсолютно различни събития. Всеки интерпретира нещата през собствената си призма."
Екипът работи с намигване към геймърите. Да, играта е историческа и ни отпраща към Средновековието, но не е учебник по история. Весо се надява да няма засегнати от игровата интерпретация на историята.
А самите геймъри са много различни. "Има такива, които се учат, които просто използват играта, за да обогатят себе си. Има и други, които пристигат с предубеждения, със заучени факти и не могат да приемат каквато и да е друга гледна точка. Виждали сме всякакви и е доста особено чувството. Винаги съм казвал, че не е добре разработчик на игри да се превръща в съдник. Винаги сме се пазили от това да съдим и да казваме кое е правилно и кое не е правилно в историята, кое е истината и кое не е."
Всеки има свободата да преживее средновековия свят на Knights of Honor II както пожелае и както може.
А в офиса на Весо са я изживели много пъти, докато са я тествали преди да излезе официално. Има ли баланс между дипломатите, шпионите и воините сред хората, направили играта?
"Останах страшно щастлив в момента, в който осъзнах, че колегите почват едва ли не да се карат. Съвсем добронамерено го казвам. Никой не се е карал наистина, но почват да спорят, разпалено да дискутират: "По-добре е с двама дипломати! Не, не, само един е достатъчен, може и без дипломати!". Това е страхотно, защото точно това е целта – да позволяваме на хората да експериментират и да намерят своята собствена стратегия в ситуацията."
Първата част на Knights of Honor е направена за 3 години, 3 месеца и 3 дни. Втората – за 5 години и 11 дни. Сега "играта е много по-голяма. Като мащаб е почти два пъти по-голяма, а има и един много основен фийчър – мултиплеър, който старата игра нямаше. Той усложни цялата разработка три пъти. Такова време за разработка на игра от такъв мащаб не е нещо необичайно или изненадващо дълго", обяснява Весо.
Компанията му е от независимите на пазара, въпреки че – както отбелязва самият той, въпросът за зависимостите и независимостта е философски. И все пак: "Решенията, които взимаме, са изцяло наши – какво правим, как точно го правим и как изглежда играта. Ние сме наистина независима компания, изцяло българска."
А кой днес движи голямата гейм индустрия – малките, но независими, на които никой не казва как да се случват нещата, или големите, които имат много повече пари и размах?
"Всяко звено в индустрията съществува поради някаква причина и трябва да съществува, като започнем от най-малките дребни студиа от по двама-трима души и стигнем до големите корпорации с по хиляди персонал и със стотици милиони бюджет. Те съществуват затова, че светът има нужда от тях, а всъщност основният водач на индустрията е господин Player-а."
В името на играещите разработчиците продължават да работят, дори след като пуснат за продажба игрите си. Изчистват възникнали проблеми, защото игра без бъг няма. "Преди пускането вече е ясно, че ще има някакви проблеми. Започнали сме да работим по ъпдейти на играта два месеца преди пускането ѝ и продължаваме да работим. Предстоят доста изненади, защото сме направили много интересни допълнителни функции в играта", разказва Весо и се гордее, че проблемите са много малко и не са големи.
Иначе екипът вече работи по нова игра, но засега трябва да я запази в тайна.
Подобно на т. нар. "великденски яйца" в киното, и в игрите има скрити послания и закачки. Весо е учуден колко бързо геймърите по света са разгадали тайните изненади в Knights of Honor II.
"Ела да оправиш принтера!"
С такава молба през 90-те се обръщали към Веселин Ханджиев част от колегите му на различните места, на които работил като млад.
"Историята с оправянето на принтера е част от живота ми като много, много млад, много надъхан човек, който изпитва влечение към компютрите и всичко електронно. Преди да се занимавам с игри съм работил разни неща, основно като програмист. Нали знаеш как е: "Ей, момче, ела да оправиш принтера, че не работи!". Не че съм го мразил, винаги с усмивка съм оправял принтера, ама някак си в свободното си време съм мислил: "Е, добре, бе, не ми се оправят принтери, игри ми се правят, това е интересно!"."
А игрите грабват Весо още по-рано – в детските години и времената на първите компютърни клубове у нас, през 80-те, с компютри "Правец" и много ентусиазирани хлапета. Но не само:
"Имаше два вида хора. Вид №1 – деятелите, свързани със системата дейци, всякакви, и вид №2 – такива като мен, които бягат от училище, за да седнат на компютъра и да си разцъкат нещо. Мисля, че през 80-те втората група с такива като мене бяхме повече. Налагаше се да кажеш на някой деятел, деец или каквото и да е: "Виж сега, тука само малко трябва да седна, имам малко работа. Домашно имам да пиша"."
След като се докопат до компютър, представителите на втората група играят и програмират. Весо си спомня как с респект наблюдава "възрастен" (24-25 годишен младеж) да решава задачи, непонятни за него тогава.
Иначе малките цъкали основополагащи игри като "Каратека". Ако последната игра, в която Весо има пръст, е от декември 2022 г., то принцесата в "Каратека" вижда бял свят през декември 1984 г. Много деца са яли бой от принцесата в играта, казва Весо, който не прави изключение. "Тогава се научих да програмирам – покрай хакването на игрите и въпроса защо имам само 5 живота в тази игра, не могат ли да станат 10... И се почват едни истории... Бинарни кодове и такива чудеса. Лека-полека се научаваш да програмираш, запознаваш се с компютъра и почваш да разбираш какво представлява."
С две думи: "бяха много романтични времена".
Днес романтиката е "на квадрат, много повече".
"Ако за нещо мога да кажа, че съм супер благодарен на съдбата и Създателя, това е, че някак си съм намерил онова нещо, което никога не избледнява и винаги си остава толкова силно и толкова вдъхновяващо, колкото в началото преди много години", споделя Весо.
За него няма професионален момент, в който играта да е превъртяна докрай. Да, има умора, понякога идват и мислите за нови начинания. Разбира се, има ги и житейските моменти на равносметка, но игрите се оказват най-сигурният пристан.
Тръпка има и в това да играеш игри, и в това да ги правиш, твърди Весо.
"Създаването на игрите неминуемо е свързано с момента, в който искаш да направиш играта, която искаш да играеш. И когато ти се получи, когато наистина започнеш да играеш, осъзнаваш, че това, което си създал, ти доставя удоволствие и можеш да го играеш просто за кеф, а не защото ти е работа. Тогава наградата е много голяма. Усещането е невероятно, просто ходиш 50 сантиметра над земята".
В творчеството има и хаос, на който трябва да се позволи да съществува, защото в хаоса се раждат много идеи, правят се опити и понякога кардинални, но нужни промени. Хаосът обаче трябва да се контролира, за да не завладее целия процес. Къде е границата, за да се постигне пълен баланс, за Весо все още е трудно да каже.
А какво е да живееш, играейки, чуйте от интервюто с Веселин Ханджиев в прикачения файл.
Снимки: Black Sea Games, Веселин Ханджиев
Навършват се 40 години от насилствената смяна на имената на мюсюлманите у нас. На днешния ден, 26 декември 1984 година при протест в село Могиляне е простреляна малката Тюркян, майката е ранена, а други двама са убити. Възпоменателен митинг край Могиляне за 40 г. от смяната на имената на българските турци " Възродителният процес в..
С годините изборът на коледни подаръци, особено за най-близките хора, се превръща в изпитание. 48-годишната Марияна Кърк от Ямбол сама избира своя подарък за миналата Коледа. Но какво се случва, когато желанието ѝ се сбъдва и къде я отвежда загадката от старите фотографии, попаднали в живота ѝ? Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи..
Четири момичета, жертви на насилие, посрещат Рождество Христово в кризисния център за деца, жертви на трафик и насилие във великотърновското село Балван. Най-малката е на 10 години, а най-голямата е 17-годишна. Вместо да отварят коледни подаръци под елхата в домовете си, те са под закрила и на чуждо за тях място. Имат своята Коледа,..
Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа. Коледарската група е от единадесет млади момчета . Коледарите пеят песни и правят наричания за здраве и плодородие . От читалище "Иван Вазов" в селото са им ушили носии, пояси и яморлуци. Коледарите носят и геги, на които жителите на селото..
Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство . Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите..
Жителите на Белово настояват за оставката на председателя на общинския съвет Костадин Варев, който е бивш кмет на общината няколко поредни мандата. Причината е натрупани фиктивни задължения и последвали запори върху общински имоти с цел продажба . Под запор са сметопочистващите автомобили, колите, които обслужват социалния патронаж,..
Фондация "Дари храна, дари любов" прави поредната си декемврийска кампания за предоставяне на хранителни помощи преди празниците на възрастни хора от Северозапада. Всяка година на 1 декември се събират хранителни продукти, които след това стигат до нуждаещите се. Фондацията работи с около 30 постоянни доброволци. "След като съберем..
Филмът за Гунди е един от най-професионално направените български филми. В кино "Влайкова" имахме 25 прожекции при пълна зала. Според мен на..
На 22-рата година от живота на дъщеря ми аз все повече се страхувам, какво би станало, ако нещо с мен се случи с мен, защото аз вече съм на 55..
С около 12 декара може да намалее площта на Природния парк "Сините камъни". Това ще се случи, ако имот край Алпийския дом – навремето резиденция на..