Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Има неяснота по отношение на състоянието на сградния фонд след всички преустройства през годините"

Проф. д-р Богомил Петров: През 90-те години бяха направени много поразии по отношение на редица сгради

Рано или късно ще си носим последствията, предупреди той

Снимка: БГНЕС

Определено има незнание и неяснота по отношение на състоянието на сградния фонд след всички преустройства, които са правени през годините. Това заяви пред БНР проф. д-р Богомил Петров от УАСГ, ръководител на българската група в помощ след земетресението в Албания. 

Проблемът с партерите и отслабване коравината на сградата в тази зона е много често фатален за крайния резултат при едно сеизмично въздействие, коментира той в предаването "Хоризонт до обед". Той посочи, че с нормативни актове се е ограничила възможността за интервенции в тези етажни нива. През 90-те години обаче у нас бяха направени много поразии по отношение на редица сгради и рано или късно ще си носим последствията, изказа мнението си експертът. 

Според него в последните години хората са станали по-чувствителни и наблюдателни за такива неща. Постепенно тази интервенция вече е силно ограничена, смята проф. Петров. 

По думите му основният враг на един конструктивен елемент е неконтролираното проникване на влага и корозионните процеси. И още:

"Всяка една стена, която е участвала при първоначалното проектиране, работи със своя капацитет и поема определено натоварване при сеизмично въздействие. Разрушаването на вертикални елементи води до намаляване коравината на сградата и влошаване на нейния сеизмичен потенциал".

Той подчерта, че всяка интервенция в конструкцията на една сграда, без проект и специалист, води след себе си определен риск. Според него е важно да се дадат повече възможности на контролните органи при всяка интервенция. Необходима е и бърза реакция при авариране на конструкцията в резултат на всякакви въздействия върху нея. 

За паспортизацията на сградите, проф. Петров изказа мнение, че по-добре да няма паспорт, отколкото той да бъде направен фиктивно. Според него това дори е по-опасно, защото води до заблуда. Той смята, че у нас има процент фиктивни паспорти и сега. 

Експертът подчерта, че нормите за строителството от 1987 г. са отговаряли на най-високите изисквания. Именно въз основа на тези норми много дълго време са изграждани сградите в България, отбеляза той. По думите му през този век са въведени съвременни европейски изисквания, според които обаче има по-различен поглед. 

"Не можем да се предпазим от появата на дефекти, осбено при такова силно земетресение като това в Турция, но въпросът е тези дефекти да бъдат в опрелени контролирани места и да не водят до разрушване на сградите". 

Той каза, че нашите сгради са проектирани така, че да издържат земетресение с магнитуд над 7:

"Нормите са съобразени с максимално очакваното сеизмично въздействие, което може да се получи в България. Отговаря на най-високата степен, която може да се очаква у нас - става въпрос за магнитуд над 7, който би трябвало да бъде поет от нашите сгради при условията на спазване на съответните нормативни изисквания".

За множеството срутени сгради след земетресението в Турция, проф. Петров коментира:

"Става въпрос за сгради, които по една или друга причина са строени в отклонение със съществуващите нормативни изисквания или допълнително са извършвани определени интервенции в сградата, които са намалили нейната коравина, на трето място - неподдръжката на определна сграда води до сериозни корозионни процеси в някои от основните носещи елементи. Това са по всяка вероятност основните причини за това да наблюдаваме как съвсем близко стоящи сгради - едната се разрушава, а другите остават с по-малки дефекти". 

По думите му несъмнено оказват влияние и почвените условия.

Изводите на проф. Петров след земетресението са:

"Трябва да имаме подготвени специалисти. Второ - трябва да сме обезпечени със съответното оборудване. Трябва да имаме поне една сеизмична платформа за отделно изследване на сгради. Ние сме последната балканска страна, в която няма такава платформа. Трябва да притежаваме сериозно оборудване, с което да диагностицираме тези конструкции. Трябва да се закупят необходимия брой скенери за установяване състоянието на връзките в едропанелните сгради. В България такива скенери няма. Тук трябва да се намеси държавата".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Граждански протест в подкрепа на саудитски дисидент от центъра в Бусманци

Граждани се събраха пред пред Административния съд София – град с настояване да бъде освободен саудитският дисидент Абдулрахман ал-Халиди. Причина за протеста е отказ на Държавната агенция за бежанците да го освободи от безпрецедентното му задържане в центъра за мигранти в Бусманци в продължение на почти 3 години, макар Върховният..

публикувано на 25.07.24 в 11:01

На винен пикник край Искъра

Живописното врачанско селце Люти брод е изходна точка на маршрути за винен туризъм, организирани от "Веселите винари". " В нашия край може да се развива прекрасен винен туризъм , тъй като природата е дала, дала, та не е спряла. Както за вина, така и за история, култура, традиции, природни забележителности. Това е миксът, който прави един..

публикувано на 22.07.24 в 14:12

Екатерина Терзиева - Атанасова: Не вкусвайте конкретна храна, вкусете България!

" Заслужава си да пропътувате не половин България, а цяла България няколко пъти, защото във всяко едно кътче от страната могат да бъдат намерени кулинарни богатства и скрити диаманти. Не вкусвайте конкретна храна, вкусете България! ".  Това призова от ефира на БНР и предаването "Пътувай с "Хоризонт"" Екатерина Терзиева - Атанасова, която прави..

публикувано на 22.07.24 в 12:47

Милица Зикатанова: Виното е преживяване!

Виното е преживяване , заяви пред БНР Милица Зикатанова - собственик на винарска изба в Мелник.  Според нея единственият начин да променим мнението на Западна Европа за качеството на българските вина и да засвидетелстваме това високо качество е като показваме на чуждите пазари най-добрите примери , от бутикови винарни, които наистина проявяват..

публикувано на 22.07.24 в 12:03
плаж Силистар

Частна фирма отново събира пари за достъп до плаж Силистар

Частна фирма отново събира пари от шофьорите, отправили се към плаж Силистар в едноименната защитена местност. Става дума за " такса преминаване " през частен имот. Туристи и екоорганизации алармират за подновяването на абсурдното изискване за достъп. Някои от туристите оспорват действията на фирмата, други ядосано плащат и..

публикувано на 22.07.24 в 09:37
Дончо Папазов

Дончо Папазов: Истински промени няма да има без масови протести

"Ще имаме истинско трайно решение само когато осъзнаем, че не може да има промени без масови протести . Тези протести ще избутат нагоре партия, която би направила промените и биха заставили другите." Това мнение изрази пред БНР мореплавателят Дончо Папазов. Той е категоричен, че всичко значимо в нашата политика от 90-те години насам идва..

публикувано на 21.07.24 в 13:36
Делян Георгиев

До края на месеца ще бъде готов паркинг до 15-а поликлиника в район "Изгрев"

За първи път в район "Изгрев" бе организиран тридневен фестивал по повод празника на района. Район "Изгрев" посреща празника си с тридневен фестивал - музикален, кулинарен и филмов Кметът Делян Георгиев разказа в предаването "Рано в неделя", че по традиция отбелязват празника на района на Петровден. "Получи се изключително добър тридневен..

публикувано на 21.07.24 в 07:18