Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"След края на историята" с Александър Сивилов: Червеното копче на Чърчил

"Не е ли време всички да спрем да викаме за победа и да започнем да викаме за мир?"

доц. Александър Сивилов
Снимка: Стоп кадър

На 26 февруари 1952 г., британският министър председател Уинстън Чърчил обявява официално пред света, че и неговата страна се е сдобила с ядрено оръжие. Всъщност, първият опит ще бъде успешно проведен през октомври същата година. Пътят до успеха на британската ядрена програма никак не е кратък и ни показва начина, по който се развиват отношенията между бившите съюзници, дори и в Западния блок.

Напредъкът на британските ядрени изследвания се вижда още през 1932 г., когато учени в Кеймбридж успяват да разцепят литиеви атоми. През март 1940 г. други британски учени стигат до извода, че е възможно създаването на атомна бомба. След допълнителни изследвания са изготвени два доклада, които също стигат до извода, че е възможно тя да бъде създадена в рамките на две години. Създаден е специален отдел наречен „Тюб алойс“, който се заема със задачата. През лятото на същата година британското правителство предлага на американците да обединят усилия, защото осъзнава, че не разполага със средствата, за да завърши бомбата. Истинското сливане на научните изследвания става едва през август 1943 г., когато на конференцията в Квебек американския президент Рузвелт и британския премиер Чърчил подписват специален договор.

Британският принос за проекта „Манхатън“ и създаването на атомното оръжие се оказва много значителен, защото те са доста по-напред в своите изследвания. В комбинация с избягалите от нацистите еврейски учени от Германия и цяла Европа, през 1945 г. оръжието е завършено. На 6 и 9 август две бомби политат към нищо не подозиращите Хирошима и Нагасаки в Япония.

Краят на войната се оказва и край на „сърдечното сътрудничество“ между бившите съюзници. Напрежението нараства не само между Москва и западните страни, но и между Лондон и Вашингтон. За известно време Уинстън Чърчил излиза от центъра на водовъртежа на британската политика и тясно се свързва с американската. Скоро му се отдава шанс за реванш и той се връща на Даунинг стрийт 10. С него се връщат и имперските амбиции на Британия, но половината свят вече има нов господар – САЩ.

Студената война показва новите реалности – тайната на ядреното оръжие дава монопол над световната власт на президента Хари Труман поне за няколко години. СССР и Сталин, независимо от огромната си конвенционална военна мощ, много внимават в своите стъпки срещу бившите съюзници, защото се страхуват от атомния Армагедон.

Американските политици бързо разбират какво имат в ръцете си и президентът подписва на 1 август 1946 г. документ, с който слага край на научното сътрудничество с британците, без да им бъде предадена цялата информация и ноу хау. Документът влиза в сила от следващата година, но истински общи изследвания практически няма още от лятото на 1945-та.

Лондон възобновява своята ядрена програма на 8 януари 1947 г. В началото на 1949 г. британците получават предложение от САЩ да им бъдат дадени няколко бомби за защита на острова, ако спрат собствената си научна програма. Естествено те отказват. През септември същата година СССР успешно взривява своята РДС-1 на полигона в Семипалатинск. Британците усещат, че вече са държава „втора ръка“ и ускоряват програмата си още повече. Изказването на Уинстън Чърчил се оказва вярно. На 3 октомври 1952 г., в лагуна на островите Монте Бело британският флот взривява първата си атомна бомба, която се намира на борда на кораба Плим. Още три години ще трябват, за да могат Кралските военновъздушни сили да получат и първите бомбардировачи, които да носят наистина атомните бомби. Така Британия става третата държава, която създава свое ядрено оръжие.

През 1960 г., при управлението на Шарл де Гол във Франция ще бъдат успешно изпробвани и първите френски атомни бомби. Четири години по-късно и режимът на Мао Дзедун в Китай успява да се сдобие с такава военна технология, независимо от разрива със СССР, който временно е замразил технологичната програма.

Днес възможността да унищожат света имат девет държави: САЩ, Русия, Англия, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и неофициално Израел. Появата на атомното оръжие и борбата за придобиването му се оказва ключов фактор за световната политика. Който има тези бомби, има и самостоятелност и независимост.

Борбата за ограничаването на заплахата от пълно унищожение започва още през 1955 г., когато на 9 юли в Лондон е произнесен манифестът на Алберт Айнщайн и Бертран Ръсел. Те призовават световните лидери да търсят мирно разрешаване на проблемите и да спрат въоръжената надпревара. По-късно и от другата страна на желязната завеса Андрей Сахаров, който сам участва в създаването на ядрени оръжия, успява да убеди съветското ръководство за договори за ограничаване на атомната мощ.

Седемдесетте и осемдесетте години на ХХ век карат политиците да тръгнат в тази посока под натиска на световното обществено мнение и движение за мир. Днес, толкова години по-късно, цялата тази борба и история изглежда като напълно изтрита. По време на управлението на Доналд Тръмп, САЩ се отказаха от част от договорите за контрол върху ракетното въоръжение. Само преди дни Владимир Путин обяви, че спира участието на Русия в договора за контрол над стратегическите нападателни въоръжения. Той упрекна Запада, че не дава възможност за реципрочни проверки за контрол. Тъжното е, че тези документи в повечето случаи са двустранни и дори в момента засягат само Москва и Вашингтон, а всички останали практически могат да правят каквото си поискат.

Войната в Украйна ни вторачи в копчетата на Путин и Байдън, а какво би станало ако някой още по-побъркан стигне до ядрено куфарче, някъде в Индия, Пакистан, Пхенян или Тел Авив? Не е ли време всички да спрем да викаме за победа и да започнем да викаме за мир и край на войните преди да е станало прекалено късно?!

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
плаж Силистар

Частна фирма отново събира пари за достъп до плаж Силистар

Частна фирма отново събира пари от шофьорите, отправили се към плаж Силистар в едноименната защитена местност. Става дума за " такса преминаване " през частен имот. Туристи и екоорганизации алармират за подновяването на абсурдното изискване за достъп. Някои от туристите оспорват действията на фирмата, други ядосано плащат и..

публикувано на 22.07.24 в 09:37
Дончо Папазов

Дончо Папазов: Истински промени няма да има без масови протести

"Ще имаме истинско трайно решение само когато осъзнаем, че не може да има промени без масови протести . Тези протести ще избутат нагоре партия, която би направила промените и биха заставили другите." Това мнение изрази пред БНР мореплавателят Дончо Папазов. Той е категоричен, че всичко значимо в нашата политика от 90-те години насам идва..

публикувано на 21.07.24 в 13:36
Делян Георгиев

До края на месеца ще бъде готов паркинг до 15-а поликлиника в район "Изгрев"

За първи път в район "Изгрев" бе организиран тридневен фестивал по повод празника на района. Район "Изгрев" посреща празника си с тридневен фестивал - музикален, кулинарен и филмов Кметът Делян Георгиев разказа в предаването "Рано в неделя", че по традиция отбелязват празника на района на Петровден. "Получи се изключително добър тридневен..

публикувано на 21.07.24 в 07:18

"Лято в музея" започва във Враца

Какви настолни игри са играли древните римляни и какво освен забавление и приятни емоции в свободното време са им носели те? Отговори на тези и други въпроси ще бъдат дадени в музея във Враца в идния вторник. Тогава от 10:30 часа ще се проведе поредното занимание от инициативата за деца и младежи "Лято в музея". За идеята на тази..

публикувано на 21.07.24 в 06:54
Ирена Киркова

Ирена Киркова: Чувството за вина ни пречи да си починем ефективно

"Според определението "почивка" е възстановяване на силите след умора или продължителен труд , или свободно от редовната работа време, разказа за "Нощен Хоризонт" психологът от Варна Ирена Киркова . Тя е от Българската школа за психоанализа. "В контекста на психологията обаче, почивката в най-общ план се разглежда като дейност, която успокоява и..

публикувано на 18.07.24 в 09:15
Ивайло Мичев, Явор Наумов – заместник началник на станцията, Петър Чилов, Христо Михалев, Даниел Инков, Румен Иванов

От покрива на България - връх Ботев: Оцеляваме трудно, но с екипност!

"Качихме се четирима колеги, техничари, но нямах никаква представа тогава къде заминавам, при какви тежки зимни условия, коментира за БНР и инж. Маринов.  "Качихме се там с вертолет и заварихме там хора без електричество, само с един дизел-агрегат, с мощност 30 киловата, само за техниката и съоръженията, всичко друго беше студ и мраз, така започна..

публикувано на 15.07.24 в 14:25

Мъж в инвалидна количка: Най-лесно се придвижвам... със самолет

Най-достъпни са Варна и Бургас, защото дотам може да се стигне съм самолет. Тази горчива равносметка прави Митко Александров, млад мъж в инвалидна количка. Митко  мечтае София да бъде достъпен град подобно на други големи градове по света, където е бил. Митко е програмист. Според него Санкт Петербург е най-достъпният град за хора с..

публикувано на 15.07.24 в 09:38