Адв. Олег Темников: Законът за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, не е в полза на доносците, а на обществения интерес

Новият Закон за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, влиза в сила на 4 май. В обхвата му попадат общините и държавните учреждения, както и предприятията от частния сектор с повече от 249 служители. Това обясни пред БНР адв. Олег Темников.

Този закон е част от Плана за възстановяване и трябва да адаптира европейска директива.

• Депутатите приеха условията и реда за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на законите

„Приемането му закъсня. България беше задължена, като член на ЕС, да го имплементира във вътрешното си законодателство до декември 2021 г. Законът дойде малко като изненада. Много от предприятията не са се подготвили за приемането му и ще трябва да го направят в кратки срокове. Те трябва да изградят вътрешен канал за докладване“.

Сравняването на този закон с доносничеството е твърде неудачно, смята адв. Темников.

„Такива коментари има в повече държави членки на ЕС  от Източна Европа , където е имало такъв проблем. Законът цели съвсем друго-да се защити обществения интерес, като се насърчават лицата да разкриват нарушения“.

• България бави законодателството за приложение на европейската директива за т.нар. разобличители

БНР също ще има задължение да създаде такъв канал, посочи адвокатът.

„Ако има нередности, попадащи в обхвата на закона, ще може да се подаде сигнал. Той да се обработи, да се даде обратна връзка и да се предостави защита-не само от уволнение, а и от дисциплинарни мерки, от забавяне  на израстването, от лоша атестация“.

Външният канал може да бъде сезиран, ако няма действие от страна на работодателя, обясни адв. Темников.

„Българският закон предоставя широки възможности за обръщане директно към външния канал-КЗЛД. Външният канал ще има функция да събира най-сериозните сигнали и да ги препраща на компетентните държавни институции, ако е необходимо.

Българският закон дава възможност да се подават сигнали и за икономически престъпления от общ характер, както и за нарушения на трудовото законодателство“.

Комисията за защита на личните данни в момента няма необходимия капацитет за работа по новия закон, смята адвокатът.

„Трябва да се създадат структури. За целта бюджетни кредити трябва да бъдат предвидени от министъра на финансите. Вероятно ще се наложи изменение на Закона за бюджета в тази част. Вярвам, че комисията може да се справи, но изпълнителната власт трябва да й помогне“.

Някои предприятия от частния сектор вече са подготвени за изпълнение на закона-те имат подобна система, обясни той.

„Сроковете, в които трябва да се подготвят и останалите, са кратки. Предстои да се изясни и  обхвата на задълженията. Комисията за защита на личните данни трябва да даде допълнителни инструкции. Необходимо е да се защитят работодателите от недобросъвестни сигнали. Трябва да се обясни точно за какво служи този канал и че има отговорност и глоби, ако подаденото не  е истина“

Този закон е една възможност за бизнеса да осветли много практики и да познава по-добре дейността си, смята адв. Темников.

Цялото интервю на Силвия Великова с адв. Олег Темников може да чуете в звуковия файл.