Днес се навършват 46 години от най-унищожителното земетресение в България – Вранчанското, при което Свищов даде 109 жертви. Те ще бъдат почетени на общоградско възпоменание по обяд в крайдунавския град пред паметните плочи на "33-ти Свищовски полк" и на площад "Велешана".
Денят е 4 март 1977 година, 21 часа и 24 минути, когато започва най-убийственото земетресение в историята на България. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра в румънския окръг Вранча, а българският град Свищов преживява своята най-голяма трагедия.
Бедствието е от 7,6 степен по скалата на Рихтер, трае по-малко от минута, но след него картината е апокалиптична и 46 години по-късно тежките спомени у свищовлии все още са живи.
Атанас Иванов и Йордан Николов и днес си спомнят с детайли за станалото.
"Много силно разтресе. На улицата се оказахме под стълбовата мрежа, от която започна да изкачат искри, бягахме на обратно и не знаехме къде да отидем. Всички хора излязоха по улиците пред блоковете. Голяма част, които имаха коли, преспаха в колите си. На следващите дни вече се разбра голямата трагедия, която беше станала“, разказва Атанас Иванов.
"Тогава работех в пожарната в химията (химическия комбинат "Свилоза" – б.а.), бях вкъщи, като се разлюля къщата, детето беше малко, грабнах го и бягаме навън. Тук, на Велешана, падна един блок и долу до казармата още един блок. В "Свилоза" падна много работа, имаше щети, от теца беше паднала панела, ако някой е бил наблизо, е щяла да го смачка, да го убие“, спомня си Йордан Николов.
"Имах един съсед, синът му живееше в блока, който падна до казармата. Беше около 50-годишен, той изкара на високото над блоковете, може би, цяла седмица, без да се прибира, да чака да изровят семейството на сина му. Голяма трагедия беше. Много трудно в града се преодоля това нещо, много хора има още, които помнят подробности", допълва Атанас Иванов.
Сред хората, които помнят подробности, е и Цветанка Кирова, директорката на най-голямото училище в Свищов. Преди 46 години била първи курс ученичка в тогавашния икономически техникум и в деня на земетресението била до късно на занятия:
"Прибирайки се вкъщи, с моята съквартирантка се стресирахме от случващото се, защото през деня имахме часове по начално военно обучение и ни бяха развивали теориите за бомби, ядрени катастрофи и ние бяхме много впечатлени от това и не предполагахме, че е земетресение, очаквахме, че е някаква бомба или нещо друго се случва. Шокът беше огромен. Тогавашният ни хазаин беше домакин на общината и той по най-бързия начин тръгна да обикаля града. Като се прибра на сутринта беше много, много уплашен, стресиран от всичко, което се е случило. Ние също бяхме доста уплашени, след като разбрахме, че сградата на тогавашния икономически техникум, точно стаята, в която ние учили, е съборена. Имахме, лека му пръст, учител по физическо, Аргир Василев, мисля, че беше, цялото им семейство беше загинало".
От 4 до 11 март жертвите от свищовското земетресение стават 109. Списъкът с имената им на листи от ученическа тетрадка преди 6 години беше дарен на Историческия музей във Велико Търново от криминалиста Тодор Георгиев, който 28 дена ръководи спасителната операция в Свищов. Тогава покрусеният възрастен мъж разказа:
"Плач, ридания, паника. Бягат нагоре, надолу, неориентирани хората. Земята се тресеше още. На всяко човешко тяло, което беше извадено от блоковете, изясняваха причините за смъртта. Близо 90 процента от хората загинаха от задушаване . Трудно беше да гледаш тези тела извадени. Страшна картина. Интелектът на този град си отиде. 27 деца починаха при този трагичен случай в Свищов".
На 5 март, ден след земетресението, Министерският съвет под ръководството на Станко Тодоров излиза с постановление, в което разпорежда пълна мобилизация за възстановяване на щетите от земетресението в Свищов и за оказване на помощ на пострадалите. Започва изграждането на временни жилища, вади се храна от Държавния резерв за хората и животните, разпоредено е на семействата на загиналите да бъдат изплатени по 3000 лева, на тежко ранените по 1000 лева, за всяко разрушено жилище по 500 лева и за силно повредена покъщнина по 200 лева. Разпоредена е проверка на строителството на разрушените блокове.
Кметът на Свищов Генчо Генчев направи докторска дисертация за земетресението от 1977 година и разказва за издирените от него доклади от онези проверки с констатираните строителни нарушения.
"В изкопите при фундирането на сградата се появява вода. Подобни оводнени насипи се намират и в центъра на града при Висшия финансов и стопански институт, при техникума по химия и на други места със значителни разрушения на сградите там. Оводнените несвързани материали са допринесли за пълното разрушаване на сградата на "Рудметал"… Блокът е бил проектиран на 5 етажа, допълнително са надстроили още 3 етажа и за всички тези фактори – некачественото строителство, некачественото фундаментиране, има много сериозен анализ, направен тогава от Геоложкия институт на БАН, човешките грешки при изпълнението са допринесли за жертвите, които Свищов даде."
Не е ясно има ли наказани за това, което се е случи преди 46 години в Свищов с щетите. Оказва се, че техникът и проектантът на блока на Градския народен съвет в Свищов, който се срути при земетресението, са загинали под руините на строежа, който са създали с нарушения.
След свищовското земетресение правителството на Станко Тодоров възлага на Министерството на строежите и архитектурата, съгласувано с Българската академия на науките, да преразгледа сеизмичното райониране на страната и да направи изменения в Правилника за строителството в земетръсните райони, четем още в Постановление № 14 на Министерския съвет от 5 март 1977 година.
Според кметът на Свищов Генчо Генчев новото строителство в града ще издържи при ново земетресение.
"Но старото строителство трябва много сериозно държавата да обърне внимание към всички онези блокове, които са строени в 70-а, 80-а година, старите панелни блокове, защото се наблюдават различни промени в конструктивно отношение на панелните блокове – разкъсани заварки по панелите, поддавания на блоковете, вертикалната планировка е разцепена от самия блок. Санирането маскира проблемите, но не ги решава. Замазването на тези проблеми след време може да бъдат голям проблем".
Опитваме се да сме подготвени, провеждаме учения с децата, разказва Цветанка Кирова, директор на Средното училище "Димитър Благоев" в Свищов.
"На три месеца правим такива учения, проиграваме ги. Децата знаят. Някой път се паникьосват. Последният пресен случай е със земетресението в Румъния онзи ден. На четвъртия етаж децата го усетиха и по най-бързия начин с учителите излязоха навън, поиграха, постояха навън. Някои се притесниха и не посмяха да се приберат обратно в стаите. Усетиха го и се бяха уплашили доста децата".
Никой не може да прогнозира кога ще е следващото земетресение и колко тежко ще е, но можем да свършим превантивната работа, за да не се повтаря трагедията от Свищовското земетресение от преди 46 години или ужасът и смъртта от последните дни на трусовете в Турция и Сирия.
Целия репортаж може да чуете от звуковия файл.
Архивните снимки са предоставени от Генчо Генчев - кмет на Свищов.
За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..
Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно. Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..
Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..
Преди 23 години е учредена Бреслеровата награда . Учените или лекарите, които имат право да се състезават за нея могат да живеят в която и да е държава по света, но трябва да имат медицински или научни изследвания, които да допринасят за лечението на хората, загубили зрението си . През 2019 г. в списъка на учените получили високото отличие е..
Летният сезон е пред провал, предупреждават хотелиери и работодатели по Южното Черноморие. Причината - задълбочаването на кризата с липсата на работници и персонал за туристическите обекти . Само по Южното Черноморие за предстоящия сезон се търсят 27 хиляди работници. Междувременно посолствата в трети държави извън ЕС, откъдето се чака работна..
Деца и възрастни носеха цветя за извънземните, някои ги чакаха с глави лук. Казваха, че не се страхуват : - Вярвате ли, че ще дойдат? - Вярвам, защото тази заран пак съобщиха, вестниците четем. - Те дали биха могли да помогнат на България с нещо? - Ами казаха: "Ще помогнем". -..
Емблематичното за поколения студенти и преподаватели пространство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - "Яйцето", започва нов етап от своето съществуване. То вече ще бъде съвременно пространство за публични събития, в което ще се помещава и модерна лаборатория. " Залата има невероятна акустика . Направихме специално озвучаване. Може..
" След направените конституционни промени българската правна система прилича на човек, на когото са предписали силни лекарства, които нямат нищо общо с..
Българският Червен кръст започна раздаването на хранителни пакети за нуждаещи се от цялата страна по програмата за храни и основно материално..
У нас се прилагат едни от най-модерните стратегии за лечение на сърдечносъдови заболявания. Има сравнително бърз достъп до нови лекарства и до някои..