“Въпреки че цел на санкциите е да се ограничат действията на Русия, способността й да подкрепя и финансира военните си, Москва разполага със способности и няма просто така да приеме ситуацията, а ще предприеме стъпки, за да се опита да ги заобиколи. Тя прави всичко възможно да намери алтернативни източници на средства и ресурси. През 2022-а западните съюзници се надпреварваха да налагат санкционни пакети колкото могат по-бързо и колкото могат по-често във възможно най-голяма степен. Но през тази година мисля, че Европейският съюз, САЩ и Великобритания, както и останалите съюзници ще следят дали тези санкционни пакети се прилагат ефективно.”
Д-р Елина Кърпачева е адвокат с научен опит, преподавател във Великобритания, с интереси в проблематиката на предотвратяването на финансовите престъпления и транснационалното регулиране на икономическата дейност. Тя също така е основател на Европейски център, занимаващ се с нормативното съответствие, в който участват експерти от Централна и Източна Европа. Тя описва някои от сивите зони, използвани за заобикаляне на санкциите:
„Когато американските власти разследват случаи с избягване на санкционни режими се проследяват веригите на доставките - кой наистина е крайният получател на продукта. Когато става въпрос за вноса и износа на петролни продукти начините за избягване са много – изключване на радарните системи на танкерите, разтоварване на определени портове или свободни зони, откъдето нефтените продукти се разпределят по суша или фалшифициране на документи. Наистина има много начини за заобикаляне на митническите режими на отделните държави. Важна е унификацията на стандартите и практиките, когато става въпрос за органите на граничния контрол и митническите органи на съответните държави членки, за да се избегнат празноти в приложението на международните санкционни режими.“
Сред политическата класа в Европа вече се шегували, че всеки нов пакет санкции е стъпка напред с нови мерки и стъпка назад с нови изключения. Не всички държави членки се стараят да приложат мерките на 100 процента и изглежда, че не навсякъде се следи изкъсо за пълното прилагане на ограниченията. Нидерландия призова да се създаде център, който да следи този въпрос. Кои са основните проблеми в битката с нарушителите?
“Знаем, че има огромни предизвикателства в Европейския съюз например при прилагането на санкциите, приети в Брюксел. Държавите членки се затрудняват с ресурсите, интерпретациите и липсата на законодателство. Причините за тези трудности са най-различни. В мозъчния тръст, в който работя – Британския кралски обединен институт за отбранителни изследвания, имаме проект точно за този проблем. Страните членки на ЕС заслужават похвала за единството и скоростта, но те наистина трябва да работят по-усърдно, за да гарантират, че замисълът на санкциите бива изпълняван. Другата област, към която трябва да се насочим когато става въпрос за избягване на санкциите е въпросът с третите страни. За това се говори много в Брюксел, Лондон и Вашингтон. Тези трети страни не подкрепят санкциите срещу Русия по свои собствени причини. Вероятно купуват в големи количества енергийни източници от Русия, като Индия например. Или са основни финансови центрове като Обединените арабски емирства и не биха замразили руски активи и блокирали трансакции. Или пък са страни, според които Украйна е твърде далеч и считат, че случващото се в Европа не е техен проблем. Въпреки че много от тези страни, особено в Африка, разбраха, че е техен проблем, защото войната оказа влияние на доставките на храни за тях.”
Кои са индикаторите, че е налице избягване на санкциите?
“За съжаление тези индикатори са навсякъде около нас. Виждат се в материалите, които руските военни все още използват, някои от които се откриват в Украйна и се анализират. Виждат се във факта, че руската икономика до момента не се сви толкова, колкото се очакваше. Но трябва да признаем, че санкциите са дългосрочен инструмент. Те няма да променят обстановката за една нощ. За съжаление те няма да променят сметките на Владимир Путин за войната бързо. Но трябва да държим курса. Трябва да се продължи с налагането на допълнителни санкции. Трябва да се гарантира, че те се прилагат и трябва да изучим как ще отговори Русия. На тази основа трябва да почиват новите санкции, които да гарантират, че пространството за лавиране е незабавно ограничено.”
За да е успешен подходът на Европейския съюз трябва да включва унификация на практиките, взаимодействие между органите на различните държави, общи стандарти и обучения, тъй като се касае за специфична финансово-разузнавателна дейност, казва д-р Елина Кърпачева. И още:
„Частният сектор – корпорации и по-големи дружества от Западна Европа и САЩ са по-напред в сравнение с публичните органи на определени държави членки. Европейския съюз разчита на разпокъсаните действия на регулаторните органи на държавите членки и на финансови институции и им предоставя ролята на пазители, които да спират трансакциите към блокирани лица и да събират информация за всеки конкретен случай. И това в момента се случва по много разпокъсан начин, особено имайки предвид водораздела между държавите от Западна Европа и държавите, които се намират в Южна и Източна Европа. Много специалисти по превенция на финансовите престъпления смятат, че Европейският съюз трябва да създаде един унифициран орган, подобен на американската Служба за контрол на чуждестранни активи или Службата за имплементиране на финансовите санкции във Великобритания, който да притежава реални правомощия за разследване и наказване на нарушенията на санкционните режими. Тук опираме до въпроса за ресурсната подготовка и обезпеченост на финансово-разузнавателните звена, тъй като заобикалянето на международните санкционни режими е много специфична сфера. Другият проблем е разликата в законодателството и правните традиции на държавите членки. Например пълно отсъствие от законодателството на криминализиране на заобикалянето на санкционните режими.“
Нарушаването на санкциите е криминализирано в Латвия, но в повечето държави членки на Европейския съюз това не е така. Нарушителите обикновено търсят страните, където възможността за наказание е малка. Как изглеждат решенията?
“Основният проблем с преодоляването на нарушенията срещу санкциите е това, че страните не чувстват, че прилагането им е в техен интерес. Западът и съюзниците на Украйна трябва да променят тази сметка. Западът трябва да направи така, че тези страни да осъзнаят, че това е важно. Че незаконното нахлуване в съседна държава от страна на Русия е просто неприемливо и трябва да се предприемат всички стъпки, за да се обърнат нещата, да се отслаби и прекъсне способността на руските военни да продължават с тази незаконна война. Дипломацията, разбира се, играе важна роля. Европейският съюз назначи пратеник за санкциите - Дейвид О`Съливан, който посещава места като Обединените арабски емирства и Турция, за да разбере защо те избират да не прилагат санкциите и какво може да се направи, за да променят позицията си, да осъзнаят, че въвеждането на ограниченията е важна част от тяхната отговорност като член на световния ред и международната общност. Трябва да се съсредоточим и върху прилагането в ЕС, Великобритания и САЩ. На онези, които действат в разрез на санкциите, трябва да е ясно, че ще бъдат хванати, идентифицирани и наказани. В тази област страните от ЕС изостават. Те нямат ресурсите, експертизата и опита в наказателното преследване и режима на прилагане на санкции. Има санкционни режими от десетилетия, но това е първият път, в който те имат истинско влияние върху европейските икономики. Преди, когато бяха налагани, не засягаха европейските икономики, защото бяха срещу страни като Зимбабве или Сирия. Но този път те трябва да бъдат приложени на родна почва, защото руската и европейската икономика се сближаваха през последните 20-25 години. За да е факт прилагането на санкциите трябват правилните закони, правоприлагащи органи, които да имат необходимите способности и достатъчен брой хора. Ако хората знаят, че властите ще предприемат действия срещу тях, тогава, разбира се, вероятно ще се замислят дали да подкрепят избягването на санкциите.”
Снимки: Ройтерс
Турските митнически служители са открили 67 кг наркотици при проверка на товарен автомобил на ГКПП "Капъкуле" на границата с България, съобщи ТРТ Хабер. Наркотикът е бил укрит в тайно отделение до мястото на водача. Това съобщи БТА. Отделът за анализиране на риска към Митническите служби в Одрин е отклонил съмнителен камион за допълнителна проверка...
Министърът на външните работи Георг Георгиев подчерта, че България ще следва стриктно постигнатия европейски консенсус по отношение на евроинтеграцията на Република Северна Македония. Страната ни остава последователна в подкрепата си за европейския път на страните от Западните Балкани, но при изпълнение на критериите, каза Георгиев: "И ма постигнат..
На национално ниво "Грижа в дома“ обхвана над 44 000 души, които в различен период от две години са имали нужда от подкрепа в домовете си. Това съобщи заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова по време на заключително събитие по мярката "Грижа в дома", организирано от Програма "Развитие на човешките ресурси" (ПРЧР)...
Това, което разбрахме, е, че няма дупка от 18 млрд. лева в бюджета, но може би това беше ход, който трябваше да ни подготви за тежките мерки, които предстоят, а разказът ще бъде, че дупката я няма, защото те са я запълнили. Това каза пред БНР политологът Калоян Велчев и коментира: " Ще видим дали еврозоната още е стратегическа цел на ГЕРБ с..
Около 26 000 прегледа при АГ специалисти са проведени по скрининговата кампания за рак на маточната шийка в последните три месеца на миналата година. Това показват предварителните резултати от изпълнението на кампанията, платена с държавни средства. Те бяха отчетени от здравния министър Силви Кирилов пред депутатите от ресорната комисия в..
"Винаги сме казвали ясно, че Газа е неразделна част от бъдеща палестинска държава" - така говорителят на Европейската служба за външна дейност Ануар Ел Ануни коментира думите на американския президент Доналд Тръмп, че САЩ искат да поемат контрол над Газа. Той припомни, че това е едно от петте условия за Газа, поставени през ноември 2023 г. от..
Парламентарната Комисия по културата и медиите прие единодушно Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията в областта на културата на 10 души. Това са актьорът Владимир Пенев, народната певица Руска Стоименова, пианистката проф. Милена Моллова, актрисата Ели Скорчева, актьорът..
Има преподреждане на политическите съюзи . С тази констатация започна анализа си на политическата обстановка в страната социологът Андрей Райчев и..
Родителите да не дават електронни устройства на децата си преди да навършат 4 години и да имат поне 1000 думи в речника си. Това апелира логопедът..
Кметът на Варна с писмо до председателя на НС заради грубо отношение на ПП "Възраждане"