Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в Института по информационни технологии в БАН

Целта е да се разработят нови технологии за лечение на неврологични заболявания, като болестта на Паркинсон

Доц. Димитър Проданов
Снимка: БАН

Еспериментална, изследователска лаборатория по невротехнологии ще бъде създадена в Института по информационни технологии в БАН. Тя ще е финансирана от програмата „Хоризонт Европа".

Доц. Димитър Проданов, който работи във водещия изследователски център в областта на наноелектрониката в град Льовен, Белгия каза за "Закуска на тревата", че разбирането как имплантираните електроди взаимодействат с мозъчната тъкан ще спомогне за разработката на нови поколения устройства.

Проектът ще работи по четири свързани направления - високоеластични взаимодействия на импланта с тъканта, оптимизация на геометрията на сензорите, дифузионни процеси на интерфейса, ефекти на взаимодействието върху мозъчната активност. В лабораторията ще се моделират и изследват свойствата, геометрията и механичните ефекти при взаимодействие на мозъка с имплантирани електроди. Очакваните резултати ще доведат до разработването на нови технологии за лечение на неврологични заболявания, като болестта на Паркинсон, създаването на различни невроналти протези за незрящи, слухово увредени пациенти.

parkinson.bg

Към изследвания в областта на невротехнологиите интерес отдавна проявява дори и Илон Мъск. Но с чисто комерсиална цел. От 4 - 5 години, от време на време, той припомня, че компания за медицински изделия Neuralink има планове за започне изпитания с хора на мозъчен имплант, който да лекува парализа и слепота. И това ще става „като се отбият хората в кварталните заведения за бързо хирургическо поставяне“. За да може „чипове да помогнат хората да се противопоставят на заплахата от разумни машини, задвижвани от изкуствен интелект“. Доц. Димитър Проданов, който работи във водещия изследователски център в областта на наноелектрониката в град Льовен, Белгия не коментира точно тези изказвания на Мъск. Но посочва, че въпросът за етиката остава отворен.

Само преди дни, в интервю за Американското обществено радио Нита Фарахани посочи няколко примера как невротехнологии биха ограничили свободата им. Тя даде пример как полицейските власти могат да поискат данните от невротехнологични компании, за да подпомогне криминалните разследвания. Преди шест години полицията обвинява съпруга на убита жена, след като е проверила данните дори и от тракера, който е носила.
Доц. Димитър Проданов
"Представете си в близко бъдеще, в което проследявате не само сърдечната честота или нивата на кислород, или стъпките, които предприемате, но и мозъчната си активност, където носите носещи мозъчни сензори, които са интегрирани във вашите слушалки, наушници и часовници, за да проследявате мозъчната си дейност по същия начин, по който проследявате цялата останала дейност.

И това ви позволява да надникнете в здравето и благосъстоянието на собствения си мозък, вниманието и фокуса ви и дори потенциално когнитивния ви спад с времето. Наблюдението може да обхване и работното място, давайки на работодателите възможност да проследят производителността или дали умовете на работниците блуждаят по време на работа.

pixabay.com
Има случаи в САЩ, а и в други държави, в които правителствата използват т.нар. „мозъчни отпечатъци“. Така чрез фотографии се търсят специфични реакции на мозъка на човека, който единствено е наясно с подробности от местопрестъплението.

Без подходящата защита на правата на човека, неограниченото използване на тази технология може да доведе до свят, който нарушава правото ни на „когнитивна свобода“.  Не мисля, че е твърде късно да я защитаваме. Мисля, че този последен бастион на свободата, преди мозъчните устройства за носене да станат наистина широко разпространени, е моментът, когато да определим тази категория на „когнитивна свобода“ като различн", казва Нита Фарахани.

По време на лекцията в БАН стана ясно, че  Министерството на иновациите и растежа вече има споразумение с изследователски център в областта на наноелектрониката в град Льовен, Белгия.


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15

Конференция за хората с увреждания откроява пробойни в системата за подкрепа

Като държава отдавна сме поели ангажимента да спазваме Конвенцията за правата на хората с увреждания, които обаче продължават да бъдат изключвани и много често стават жертва на насилие . Това каза в интервю за БНР адвокат Анета Генова, основател на фондация "Кера", преди конференцията "Правата на хората с увреждания: защита от насилие,..

публикувано на 18.04.24 в 10:17
Д-р Явор Владимиров

Д-р Явор Владимиров: Асистираните репродукции са водещи с покачващ се успех всяка година

Желанието да станеш родител и това да имаш наследник е съвсем естествен човешки стремеж. Съвременният начин на живот обаче, дефинира много репродуктивни проблеми . Причините са различни, но трудностите в зачеването намират своето решение в асистираната репродукция. Много са хората, в чието семейство е проплакало бебе, именно с нейната..

публикувано на 17.04.24 в 08:41