Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По препоръки на Европа ще трябва наново да градим разградената мрежа на онкодиспансерите у нас

Проф. Здравка Валерианова: Стигнахме до колапс на злокачествените заболявания

Университетските болници лекуват все повече и повече тежки и запуснати случаи със злокачествени заболявания, които не желаят да лекуват частните лечебни заведения, защото не носят пари, посочи тя

проф. Здравка Валерианова
Снимка: БГНЕС

Профилактиката, каквато е в момента, не отговаря по никакъв начин на изискванията за качествен онкологичен скрининг.

Това заяви в интервю за БНР проф. Здравка Валерианова, която има над 30-годишен опит в сферата на регистрация на злокачествените заболявания, епидемиологията на рака и раковия контрол. Тя е ръководител на раковия регистър.

Заплащането от НЗОК на определен пакет профилактични дейности, извършвани от общопрактикуващите лекари, не е начин за решаване на проблема с профилактиката на злокачествените заболявания в България, подчерта проф. Валерианова.

Една от основните цели на Европейския антираков план е създаването на разширени ракови центрове – нещо, което имахме в България, бившите онкологични диспансери, коментира проф. Здравка Валерианова в предаването "Хоризонт до обед".

"Тези диспансери работеха, те бяха част от националната мрежа на рака в България. Тази мрежа се разгради. В момента стигнахме до колапс на злокачествените заболявания. Не само наново трябва да създадем тази мрежа по препоръките на Европа, наново трябва да създадем и Национален онкологичен център."

"Да не дава господ в момента в България някой да е болен от рак. Той ще има да се лута къде да отиде, при кого да отиде, при този, при онзи специалист", изтъкна още проф. Валерианова. 

По думите ѝ бившите и настоящи университетски болници "лекуват все повече и повече тежки и запуснати случаи със злокачествени заболявания, които не желаят да лекуват частните лечебни заведения, защото не носят пари".

"Те са един огромен разход, който не е регламентиран и болните, особено терминално болните със злокачествени заболявания, имат сериозни проблеми с това по какъв начин да се осигури контрол на тяхната болка, кой да извършва палиативните грижи."

Националният раков регистър трябва да се осъвремени, смята проф. Валерианова. Регистърът сега се поддържа от столичната Специализирана болница по онкология. От здравното министерство предлагат прехвърлянето му към Националния център за обществено здраве и анализи. Според нея до момента тези данни не се използват ефективно за планиране на онкологичната грижа, а предлаганата промяна не решава този проблем.

Фокусът трябва да бъде в това за какво може да служи тази информация, каза Здравка Валерианова.

"Понастоящем, поради това, че вниманието е фокусирано върху това как да печелим, особено при частните лечебни заведения, как повече пари да вземаме от Здравната каса, как повече да караме пациентите да плащат за нашето злокачествено заболяване, се създават клиники, отделни филиали, където се извършва единствено и само медицинска онкология. Но лечението на проблема рак не е само медицинска онкология, не е само лъчелечение. То е комплекс от грижи. Вътре има хирургическо лечение, профилактика, експериментален отдел, където се извършват научни изследвания. Там трябва и да се диспансеризират и проследяват съответните пациенти."

Повече по темата чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16

Екатерина Баксанова: В момента сме като Алиса в Страната на изтеклите мандати

"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..

публикувано на 23.04.24 в 09:11