Националната мрежа за децата с три мерки срещу липсата на места в детските градини в София

Столичната община не предприема никакви мерки, които да са достатъчно радикални, достатъчно смели и достатъчно ефективни, за да може да се реши проблемът с липсата на места в детските градини, който е от години наред.

Това заяви пред БНР Пламена Николова от Националната мрежа за децата.

• Близо 10 хиляди деца не са приети в общинските детски градини и ясли в София

От Национална мрежа за децата от години настояваме като минимум за три мерки, които могат да преодолеят проблема с неравен достъп на децата до услугите за ранно детско развитие и грижа, подчерта тя. 

1. Подкрепа на алтернативните форми за образование и грижа в ранна детска възраст (кооперативи, детски центрове) за децата от 1 до 4-годишна възраст чрез подходящи общински или национални програми за финансиране. Това означава държавата и общините да пуснат монопола. С осигуряването на средства за алтернативна грижа като така ще имат възможност и на изисквания и контрол върху качеството на предоставяните услуги. 

Към 2022 г. в София работят около 90 частни детски центъра, които покриват здравните изисквания, както и 30 родителски кооператива в цялата страна, които не са вписани в регистъра на МОН на организациите в областта на предучилищното и училищното образование, които осигуряват услуги за грижа в ранна детска възраст на около 1500 деца. Всички те, обаче, остават непризнати от образователната система.

С подкрепата на общината и националните институции, това решение може да осигури сравнително бързи резултати и да облекчи натиска върху държавните детски ясли и градини. Нещо повече, това ще даде възможност на родителите да избират къде да запишат детето си, вместо да стискат палци то да бъде изтеглено на жребий за място в държавната градина. 

2. Подкрепа на публично-частни партньорства – детски кътове, управлявани от компании или граждански организации. В тях родителите ще могат да запишат децата си на място, което е близо/ в сградата на мястото, на което работят. Средства могат да се привлекат по ОП “Развитие на човешките ресурси”, както и по други програми на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) – основният инструмент на Европейския съюз за инвестиране в хората. С такава мярка ще се подкрепи баланса между работата и личното време на родителите и ще бъдат насърчени допълнителни услуги за работещи родители в края на работния ден и през ваканциите.

3. Поради редица проблеми с правилното планиране и застрояване на нови квартали, както и с намирането на терени за детски градини в държавна и общинска собственост – изграждането на нови сгради е решение, от което можем да очакваме резултат след години. Междувременно решение с по-бърз резултат би имала промяна в изискваните минимални нива на квалификация на персонала. Само една трета от европейските образователни системи изискват основните практици, работещи с група по-малки деца (обикновено под 3 години), да имат бакалавърска степен или по-високо ниво на квалификация. България е сред тях. У нас всяка група деца под 3-годишна възраст трябва да се ръководи от двама основни специалисти, които имат поне бакалавърска степен. Това спира достъпа на студенти с подходящи специалности до помощни дейности в детските заведения, а работещите там, повечето от които са над средна и към пенсионна възраст, остават натоварени най-често с между 10-20 деца. Възможност за квалификация с курсове касае и легитимирането на персонал за алтернативните форми на образование. 

Извън краткосрочните и средносрочните решения, пред услугите за ранно детско образование и грижа стоят няколко съществени въпроса, които изискват реформи. Един от тях е въпросът за управлението и отговорността за детските ясли, или грижата за най-малките деца. Още по-съществен е въпросът за начина на финансиране на детските ясли и градини. Едно от възможните решения е въвеждането на ваучърна система, която да позволи на родителите да избират в коя ясла, детска градина или друга алтернативна услуга за ранно детско развитие искат да посещава детето им. Но, разбира се, необходимо е въпросът за местата да бъде поне частично разрешен.

Едно е ясно – необходими са действия днес. Ако нищо не се предприеме като стъпки, проблемът ще се задълбочи още, тъй като от 2023/2024 учебна година предучилищното обучение става задължително и за 4-годишните деца, за които места не са осигурени. Решението беше прието още 2018 г. и даде 5 години буферен срок за общини с голям недостиг като София. Буферният срок изтече. Така общините, които оставят деца извън ОГРДВ, ще са в пряко нарушение на закона и поставени в риск да понесат щети от стотици заведени дела от родители. 

Интервюто на Снежана Иванова с Пламена Николова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.