Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Звездно интервю: Роберто Аланя и Александра Кужак

Снимка: @RobertoAlagna.Tenor


Едно от най-големите музикални събития на сезона беше първият концерт в България на знаменития френски тенор от италиански произход Роберто Аланя. Той пя на 26-и май в зала 1 на НДК с партньорката си на оперната сцена и в живота – полския сопран Александра Кужак, и Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров. Ето какво споделиха оперните звезди в навечерието на концерта:

Добре дошли в България! Кои са първите три неща, за които се досещате, когато се каже “България“?
АК: За мен – детство, ваканция и първи полет със самолет в живота ми.
РА: За мен – много екзотичен град, защото това е първото ми гостуване тук. Имам много приятели оперни певци от България и винаги съм искал да дойда. Сега съм тук и съм много щастлив!

Току що завърши репетицията Ви със Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров. Какви са впечатленията Ви от работата с тях?
РА: Много добър оркестър! Много приятно съм изненадан. Диригентът е много добър, звученето на оркестъра – красиво, акустиката в тази зала /бел.ред. Репетицията се проведе в зала “България“/ – фантастична! Много добър оркестър – “А класа“! Бяха много добре подготвени и направихме само две-три спирания. И хората в оркестъра са много приятни!
АК: Точно това бих искала да добавя! Не само оркестърът е с високо ниво, но музикантите се забавляват, те искат да свирят, обичат да свирят и има хубава атмосфера, което е най-важното нещо!

Маестро Найден Тодоров е един от диригентите, които са най-предпочитани от големите оперни певци.
РА: Сигурен съм!
АК: Аз също!
РА: И сега имаме планове да поканим маестрото с нас,
АК: защото тази програма е сложна. Пучиниевата музика и музиката от епохата на веризма са много трудни за дирижиране – “футбол“ и за певците, и за оркестъра, и за диригента. Ние виждаме, че той обича певците, може да им партнира. Той диша с нас и това много помага.
РА: И всичко беше изпълнено стилно.

Вашата актьорска игра е толкова завладяваща! Но какво е предизвикателството да се влезе в образа и след това да се излезе отново от това състояние, особено на концерт?
РА: На оперната сцена през цялото време се старая да пресъздавам образа. Обичам музиката, тя е моят живот! Може би днес аз съм това, което съм, заради музиката, иначе съм никой. Дори и ако съм на сцената на концерт или на репетиция, винаги е едно и също за мен. Трябва много бързо да влезеш в характера. Разбира се, обичам, когато имам грим и сценичен костюм, партньор, мизансцен и всичко останало. Това е любимо за мен, но обичам да пресъздавам образа и на концерт, облечен само в музиката. Това е много важно!
АК: Бих казала, че е много по-лесно на сцената, както когато имаш всички съставки, за да приготвиш едно прекрасно ястие. Концертът е голямо предизвикателство, защото много бързо трябва да превключваш от роля в роля, между различни стилове, между различните образи, които пресъздаваш. Трябва да можеш да накараш хората да се смеят, след това да се просълзяват в рамките на 2-3 минути. Много по-трудно е, но удовлетворението след концерта е също така голямо.

Вие сте партньори и на сцената, и в живота. Толкова е красиво, когато твоят партньор в оперното действие те обожава, както в Тоска, и толкова фрустриращо, когато те предава, както в Мадам Бътерфлай! Сценичните превъплъщения и личните ви взаимоотношения повлияват ли се по някакъв начин и шегувате ли се понякога с това след спектакъл?
АК: Само се опитай да ме предадеш! Аз съм Тоска! Аз съм ревнивата! Роберто каза веднъж: “С моята жена, която изпълнява толкова много различни героини на сцената, аз имам цял харем вкъщи. Нямам нужда от друга!“
РА: Това е така. Всъщност операта, театърът, това е една илюзия.И е невероятно да можеш да се превъплътиш в образ, който е толкова различен от теб самия. Можете ли да си представите, че съм бил Ал Капоне?!
АК: Можем да си представим – италианец, мафиот!
РА: Това е интересното в операта! Обичам това! Например аз имам обикновена физика, но се превръщам в крал, в голям герой, бил съм Отело, бил съм Ромео, Сирано дьо Бержерак, Канио... Невероятно е да бъдеш толкова различни хора! Същото е и със съпругата ми. Тя е Тоска, Чо Чо Сан, Адина... 1 000 различни жени. За мен операта е истинско вълшебство!
АК: Ако оставим шегата настрана, на сцената ние забравяме, че сме съпруг и съпруга. Ние обичаме да играем заедно. Срещнахме се на оперната сцена. Имаше някаква химия, нещо специално! Ние се влюбихме един в друг първо като артисти, а след това като хора. Аз трябваше да го открия, дори му бях казала: “Роберто, ти не си мой тип!“ А той ми отговори: “Не се тревожи, всичките ми жени казват това!“ От друга страна, спомням си една постановка на “Мадам Бътерфлай“ в Берлин. Умирах накрая и чаках Пинкертон да се върне и да изпее: “Бътерфлай, Бътерфлай, Бътерфлай“ три пъти. И няма никакъв звук, никой не идва. Казах си: “Къде е той? Какво му се е случило?“ После той ми каза: “Знаеш ли, мислех си за теб, виждах как моята жена умира на сцената, мислех си за нашето дете Малена, сълзите напираха в очите ми, нещо ме стисна за гърлото и не можех да произнеса нито един тон!“ Така че, наистина, понякога се случва!

Александра, кой е най-романтичният жест, който е правил Роберто Аланя за Вас?
АК: Не знам дали да го нарека романтичен или направо лудост! 10 дни след като се запознахме, Роберто ми предложи да се оженим. Спомням си, имахме няколко почивни дни и бяхме във влака от Лондон към Париж. Той отвори шампанско и ми предложи. Аз се смеех, не казах нито да, нито не. Мислех, че се шегува. Но след това приех.
РА: След това аз бях в Ню Йорк за спектакли на “Аида“, а тя беше в Европа. Казах й: “Би ли дошла тук, моля те, защото подреждам коледната елха и имам нужда от помощ?“ И тя дойде.
АК: Не е вярно! А кой е най-романтичният жест, който аз направих за теб?
РА: Това беше на моя рожден ден преди 10 години, на 50-годишнината ми. Пеех в “Тоска“ във Виена. Беше стотното ми представление във Виенската опера. Тя организира голямо парти в ресторант с родителите ми, дъщеря ми, много приятели, изпълнения на унгарски музиканти и торта. Накрая тя каза: “Сега ще ти дам твоя подарък. Отново ще бъдеш баща!“

Как предпочитате да си почивате? Обичате ли да слушате радио?
РА: О, разбира се!
АК: Аз винаги слушам радио в колата. Не дискове, винаги радио. Почивам си с музика, най-вече с песни от 60-те, 70-те, 80-те години. Връщаш се в младостта си и това създава добро настроение.
РА: Всяка нощ преди да заспя слушам радио на телефона си. Не само музика, но и новините от деня, политика. Следя това, а след това заспивам.

Роберто, какво е отношението Ви към това, което се случва в момента по света?
РА: Ужасно е, но аз не мога професионално да коментирам това. Аз съм само добър наблюдател, защото бих могъл да предвидя кой ще бъде следващият президент години по-рано. Така беше с Доналд Тръмп например. Но със сигурност ситуацията е трудна навсякъде по света. Надявам се, че ни очаква по-добро бъдеще! Предпочитам да говоря за музиката, но наистина се чувствам тъжен заради младите хора, както и заради възрастните, защото виждам колко труден е животът им днес. Когато пеех Ал Капоне в Париж, обстановката там беше както по време на война. Беше невъзможно да се стигне до театъра. Имаше пожари и боклуци навсякъде. Беше ужасно! Спомням си, когато направих концерт в подкрепа на деца със специални потребности, баща ми, който беше поканен заедно с мен в Елисейския дворец, когато видя Макрон, възкликна: “О, той е толкова млад! Браво! Но ще Ви бъде много трудно!“ допълни и го щипна по бузата.

Какво Ви помага да запазите усмивката и надеждата си в такива времена?
АК: Може би моят съпруг, защото аз не се усмихвам, имам много мрачен характер. Когато стана сутрин, съм много сърдита. Той се усмихва. Усмивката и надеждата, разбира се, идват от нашето дете.
РА: Много е важно също така да имаш някаква страст в живота. Тя, като твой вътрешен свят, ти помага да се справиш с всякакви трудности. Няма да забравя какво ми каза веднъж, преди много години, моята баба! Нейният брат беше много добър тенор и свиреше на мандолина. Били са в Сицилия. Не е имало нищо за ядене, чакали са да им донесат и тогава чичо ми започнал да свири с мандолината, а всички забравили колко са гладни и започнали да танцуват. Баба ми каза: “Виж, с една мандолина можеш да накараш 100 двойки да танцуват!“

След концерта в НДК ви предстоят концерти в Австрия и във Франция, а после ще пеете в Тоска и в Мадам Бътерфлай в юбилейното издание на Арена ди Верона. Знам колко е трудно за великите артисти да откроят една любима сцена, творба или композитор, но все пак, ако трябва да се върнете в спомените си към едно най-ярко професионално преживяване, кое ще бъде то?
АК: Трябва да почукам на дърво, защото става въпрос за сбъдване на мечти. Аз винаги съм имала две големи мечти – Тоска и Мадам Бътерфлай на Пучини и Метрополитън опера. Миналия сезон изпях моята първа Тоска на сцената на Метрополитън, а следващия сезон ми предстои дебют в Мадам Бътерфлай.
РА: За мен е много трудно да избера, защото никога не съм очаквал, че ще изпея толкова много роли в живота си, че ще имам толкова голям репертоар! Но ако трябва да откроя преживяване, за мен беше най-вълнуващо да изпея Сирано дьо Бержерак. В училище сме изучавали този герой и го чувствам най-близо до моя темперамент – да имаш някакви скрити комплекси и в същото време да ти харесва да бъдеш артист и да бъдеш най-добрия във всичко. Не ми харесва да бъда депресиран! Това е Сирано дьо Бержерак. И съм го пял навсякъде. Нямах никаква амбиция, а получих много, Слава Богу!

Как виждате бъдещето на оперното изкуство във време на нови технологии и осъвременени режисьорски решения?
АК: Много често разговаряме с Роберто за това. Не разбирам защо някой си е наумил, че трябва да накараме по този начин младите хора да идват на опера! Да, аз бях свикнала да бъда в оперния театър от малка, защото моите родители работеха там и имаше детска програма със специални постановки на опери и балети за деца. Но ние с Роберто сме на едно и също мнение, че всяко поколение има своите права. Вие няма да накарате баба си да ходи на концерт на Майкъл Джексън. Тя има нужда от друг вид забавление. Същото е и с младите хора. И не е вярно, че няма млади хора в оперния театър. Има много хора на различна възраст там – по-млади и по-възрастни. От нас – родителите, зависи да представим класическата музика на децата си. Зависи и от училището – учениците да имат възможността да свирят на някакъв инструмент. Някои от тях ще харесат класическата музика, други – не. Но операта продължава да съществува векове и публиката продължава да гледа Тоска по сто пъти. Ние с Роберто не смятаме, че трябва да се прави грозна осъвременена постановка, за да дойдат младите хора в оперния театър. Когато погледнем съвременните филми за викинги, за даден период от историческото минало, визията в тях е красива, много впечатляваща и в съответствие с епохата. И младите хора харесват това. А аз не знам дали би им харесало да гледат филм за викингите, чието действие се развива, с извинение, в тоалетната, както сме виждали да се прави с операта Отело! Това е отвратилно и всъщност така ние убиваме операта със собствените си ръце, вместо да привлечем публика в театъра. Ние имаме много приятели с малки деца и с тийнейджъри. Те ни разказват как са гледали спектакли на Травиата в Парижката опера – много осъвременена версия, и след това през ваканцията – на Арена ди Верона, класическата постановка на Франко Дзефирели. На парижкия спектакъл децата са казали: “Не искаме повече! Нека да се прибираме вкъщи! Не разбираме нищо, не ни харесва!“, а на спектакъла на Арена ди Верона са гледали с отворена уста от възхищение.
РА: Всяка възраст има своята музика и постепенно се стига до операта. Да, има деца, които имат чувствителността да слушат опера от малки, такъв съм бил и аз. Но като цяло мисля, че трябва да се изчака търпеливо. Най-напред децата слушат песни, след това младежите – джаз и всичко останало и след това със зрелостта идва любовта към класическата музика и операта.

Интервюто осъществихме Росица Кавалджиева от БНР и Георги Митов от Класик ФМ Радио със съдействието на преводача Ангелина Александрова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бистра Иванова

Бистра Иванова: Расизмът в Европа не може да се толерира

Днес - 30.04, от 18.30 часа в парка пред Народния театър се открива изложбата "Не на расизма в ЕС". Зад нея стои колективът на "Мулти култи", а автор на фотографиите е Красимир Димитров. Бистра Иванова раз каза пред БНР, че идеята за събитието се ражда след извършване на проучване върху връзката между речта на омразата и евроскептицизма.  "То..

публикувано на 30.04.24 в 14:28
Димитър Атанасов, историк

Димитър Атанасов: Историята представлява ресурс, от който изграждаме настоящето си

Историята представлява ресурс, от който изграждаме настоящето си. Това обясни пред БНР  Димитър Атанасов историк от Института по етнология и фолкористика с Етнографски музей към БАН.  Той е и куратор на мултимедийната изложба "Да преживеем миналото – историческите възстановки като феномен на културата" която може да бъде видяна до 13 май в..

публикувано на 30.04.24 в 14:20
Анриета Жекова с първото издание (от 1933)
Гергана Димитрова - новото, с хелиогравюрите на Дали

В чудния свят на безбрежност и мечти на "Алиса в Страната на чудесата"

На книжния пазар у нас излезе  "Алиса в Страната на чудесата"  в превод на  Лазар Голдман  и за пръв път у нас с илюстрации на  Салвадор Дали .  Художественото оформление на българското издание е дело на Милена Вълнарова. " Три години уговаряхме, за да ни дадат правата за илюстрации за илюстрациите на Салвадор Дали , каза в "Нощен Хоризонт"..

публикувано на 30.04.24 в 11:12

30 години от основаването на женски хор "Ваня Монева"

Днес в зала "България" ще бъдат отпразнувани 30 години от основаването на женския хор "Ваня Монева". За мен беше една сбъдната мечта да напарвим женски фолклорен хор, посочи пред БНР Мая Страмонева. "На 11 юли 1994 година се събрахме с първите 11 певеци. Между тях бяха големите Надка Караджова, Павлина Горчева, Бойка Присадова, Янка Танева и..

публикувано на 30.04.24 в 10:46
 Национална библиотека

Изложба в Националната библиотека представя книжовното наследство на българските католици

През тази година се навършват 350 години от смъртта на трима големи българи католици от 17-ти век – Петър-Богдан Бакшев, Петър Парчевич и Филип Станиславов, които умират през една и съща година – 1674 г. По този повод в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" в София беше открита изложба, свързана с книжовното наследство на..

публикувано на 29.04.24 в 12:11

В Плевен откриха традиционния „Пролетен салон“ на художниците

В навечерието на един от най-обичаните пролетни празници – Цветница, в Плевен откриха традиционния „Пролетен салон“ на художниците в галерия Арт Център. Над 100 творби на 54 автора привличат интереса на плевенчани и гостите на града. "Пролетният салон на плевенските художници е една традиционна изложба. В нея са поканени да участват обикновено всички..

публикувано на 28.04.24 в 07:34

Китаристът Георги Димитров - Жожо с дебютен албум за Naxos

От днес, 26 април, на световния музикален пазар е Баховият албум на Георги Димитров - Жожо. Изключително щастливи и горди сме с младия български китарист, чийто талант беше разпознат и подкрепен още в ранна детска възраст. След завършването на Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София и Университета за музика в Грац, сега българинът е..

публикувано на 26.04.24 в 18:35