Историята на световната мода и културни взаимовръзки в областта на облеклото

В изложбата в Националния музей на Израел видяхме образци на биделита и на везани със същите мотиви парохети от Гърция, Турция и Италия. За връзката между модата и погребалното облекло намерено по Светите земи или предадено на музея след като дълги години е лежало в раклите на бабите, разказа за "Рано в неделя" Ефрат Асаф Шапира специалистка по текстилен дизайн през вековете и куратора на изложбата "Облекло за вечността".

"В нашият музей се пазят 10 000 облекла от еврейски общности по цял свят. Болшинството от тях са били повлияни от това, което е било модерно и общоприето да се носи в различни държави. Сегашно облеклото на ултра религиозните евреи ни изглежда, меко казано, странно. Някога са били модни и елегантни дрехи от Западна Европа или в Източния свят. Например в гробовете на евреи от Мароко са открити чалми, въпреки че те не са мюсюлмани или сред дрехите подготвени за погребение на еврейки от САЩ има платнени бонета, каквито са се носени преди няколко века.

Що се отнася до кафтаните на евреите от Близкия Изток, разнообразието на експонати при нас е богато. Днешните жени може да завидят, нали сега това е последния писък на модата. По вида кафтан определяме към коя еврейска религиозна деноминация е принадлежал носещия го.

Що се отнася до савана на Христос, нямаме автентичен запазен експоната от тази епоха. Художниците изобразяват погребението или Възкръсването само по описанието в Новия завет. Саванът е символ на равенството, което са се опитвали да прокарат от еврейската секта на есеите. Проповядва го и ранното християнство.

Вече 2000 години от времето на Рабан Гамлиел има призив поне долните дрехи на евреите да са от най-евтините плат лен и да са в естествени или бели цветове. Дотогава е имало голяма разлика дори в тези облекла между богати и бедни. Обличали са се на най-важните празници: пълнолетие, женитба и смърт. Но няма заповед, че погребалните дрехите трябва да са непременно прости.

В Испания и Мароко някои от богатите са продължавали да ги бродират със злато. В Западна Европа да добавят дантели, набрани яки, както е било прието по това време, бонета и пелерини при жените. За щастие, има запазени малки парчета, по които можем да възпроизведем цялото облекло.

Единственият атрибут задължителен за всеки в еврейският ритуал е шалът: дълъг- за празници и къс, обличан под ризата в ежедневието. Носили са го жени и мъже. И до сега е част от чеизите.

Разликата в отделните части на погребалното облекло е повлияно и от религията, господстваща в дадена страна.

В Швейцария и Южна Германия, където през 17 век протестантството е било много силно, са задължавали жените да закрият лицето си с нещо, което прилича на маската за Корона и дори в църквата е имало отделни места за мъже и жени. Покривалото е останало в последното облекло на много общини дори в САЩ.

На Балканите не само е заимствано облеклото, но и някои от обичаите - не толкова християнски , а по-стари- тракийски.

Например , когато жената или мъж навършат определена възраст, се е правило празненство, нещо като панихида, но в присъствие и на виновника за него. Кроили са саван, но и са пеели, танцували, похапвали. От остатъците от плата са шили потници за най-малкото внуче - талисман - спомен от дядо или баба. Смятало се е, че такова честване ще отдалечи момента на раздялата със семейството. Няма точно фиксирана възраст за такова празненство. Старостта е нещо твърде субективно..., разказа още Ефрат Асаф Шапира.

Още по темата в звуковия файл.