Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Историята на световната мода и културни взаимовръзки в областта на облеклото

2
Музея на Израел в Ерусалим
Снимка: Феня и Искра Декало

Каква е историята на световната мода? Как са си взаимодействали културите в областта на облеклото? Учени и етнографи се опитват да отговорят на тези въпроси на базата на картини, скулптури, релефи от различни епохи.
За по-стари времена се ползват саркофази, мавзолеи, рисувана посуда и всякакви материални паметници, където облеклото е отразено по някакъв начин.
В Музея на Израел в Ерусалим решиха да потърсят отговори на този въпрос в гробищните могили и в запазените малко или повече традиции за последния човешки обред. Оказва, че съществуват обичаи и моди за облекло, в които се тръгват по вечния път. А евреите, поради гоненията на които са били подлагани е са били разпръснати по целият свят, дори облеклото за траурните церемонии е било повлияно от това, в коя страна те са погребани.
Снимката е илюстративна                          БГНЕС
"Историята и на нашия род има мистична прабаба от Видин, която е пеела като ангел и се е обличала богато в злато везано биндели- официална дреха от копринено кадифе, с избродирани с конци от чисто злато геометрични и флорални мотиви. В дрехата се преплитат традициите от Испания, преди Великите географски открития( точно тогава се били големите гонения на евреи и Турската империя ги е приела) и ориенталската традиция на дреха закриваща максимално цялото тяло и формите на жената.
Та от тази злато везана дреха, след смъртта й са направили парохет( завеса, скриваща свещените книги в синагогата). Там където са запазени, може да се съди за материална култура и сръчността на жените. Но в смутните времена на поругаване на молитвените домове, този парохет, както и останалите, за които са ползвани бинделита на други жени от крайдунавския град, са изчезнали безследно. Едва ли ги е прибрал е естет-любител на фината художествена везба. Впрочем така са изчезнали и много от артефактите на Новия свят, чиято горчива участ е, че са били от злато...

В изложбата в Националния музей на Израел видяхме образци на биделита и на везани със същите мотиви парохети от Гърция, Турция и Италия. За връзката между модата и погребалното облекло намерено по Светите земи или предадено на музея след като дълги години е лежало в раклите на бабите, разказа за "Рано в неделя" Ефрат Асаф Шапира специалистка по текстилен дизайн през вековете и куратора на изложбата "Облекло за вечността".

"В нашият музей се пазят 10 000 облекла от еврейски общности по цял свят. Болшинството от тях са били повлияни от това, което е било модерно и общоприето да се носи в различни държави. Сегашно облеклото на ултра религиозните евреи ни изглежда, меко казано, странно. Някога са били модни и елегантни дрехи от Западна Европа или в Източния свят. Например в гробовете на евреи от Мароко са открити чалми, въпреки че те не са мюсюлмани или сред дрехите подготвени за погребение на еврейки от САЩ има платнени бонета, каквито са се носени преди няколко века.


Що се отнася до кафтаните на евреите от Близкия Изток, разнообразието на експонати при нас е богато. Днешните жени може да завидят, нали сега това е последния писък на модата. По вида кафтан определяме към коя еврейска религиозна деноминация е принадлежал носещия го.

Що се отнася до савана на Христос, нямаме автентичен запазен експоната от тази епоха. Художниците изобразяват погребението или Възкръсването само по описанието в Новия завет. Саванът е символ на равенството, което са се опитвали да прокарат от еврейската секта на есеите. Проповядва го и ранното християнство.

Вече 2000 години от времето на Рабан Гамлиел има призив поне долните дрехи на евреите да са от най-евтините плат лен и да са в естествени или бели цветове. Дотогава е имало голяма разлика дори в тези облекла между богати и бедни. Обличали са се на най-важните празници: пълнолетие, женитба и смърт. Но няма заповед, че погребалните дрехите трябва да са непременно прости.

Дизайнерката Десислава Филева вдъхна нов живот на стари дънкови дрехи.

В Испания и Мароко някои от богатите са продължавали да ги бродират със злато. В Западна Европа да добавят дантели, набрани яки, както е било прието по това време, бонета и пелерини при жените. За щастие, има запазени малки парчета, по които можем да възпроизведем цялото облекло.

Единственият атрибут задължителен за всеки в еврейският ритуал е шалът: дълъг- за празници и къс, обличан под ризата в ежедневието. Носили са го жени и мъже. И до сега е част от чеизите.

Разликата в отделните части на погребалното облекло е повлияно и от религията, господстваща в дадена страна.

В Швейцария и Южна Германия, където през 17 век протестантството е било много силно, са задължавали жените да закрият лицето си с нещо, което прилича на маската за Корона и дори в църквата е имало отделни места за мъже и жени. Покривалото е останало в последното облекло на много общини дори в САЩ.

Пайети, мъниста, дантела – по-късен етап на развитие на дрехата.  Сложната везба и богатата украса почти изчезват към края на XIX век

На Балканите не само е заимствано облеклото, но и някои от обичаите - не толкова християнски , а по-стари- тракийски.

Например , когато жената или мъж навършат определена възраст, се е правило празненство, нещо като панихида, но в присъствие и на виновника за него. Кроили са саван, но и са пеели, танцували, похапвали. От остатъците от плата са шили потници за най-малкото внуче - талисман - спомен от дядо или баба. Смятало се е, че такова честване ще отдалечи момента на раздялата със семейството. Няма точно фиксирана възраст за такова празненство. Старостта е нещо твърде субективно..., разказа още Ефрат Асаф Шапира.


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Предизвестената смърт и случайното безсмъртие на културните феномени през очите на учен и дете

Как се раждат и умират културните феномени? Феномени ли са или просто продукти като наскоро загиналото легендарно ICQ? На 28 години платформата за съобщения, която някога ползвахме активно, официално умря. Разработчици се опитаха да реанимират месинджъра като предложиха на хората регистрация на старите акаунти на неофициален сървър, но..

публикувано на 30.07.24 в 17:40
Станислава Пирчева и Павлина Павлова

"Тервел - спасителят на Европа" - за славното минало на българите и поуките за днешния ден

Българската история е тема, която ни е близка и винаги ни вълнува. В "Нощен хоризонт" говорим за историята като урок и поука за днешния ден , в разговор с интересни събеседници и техните гледни точки. В един увлекателен и документално истинен разговор, писателката Павлина Павлова ни пренася в славното минало на България и разкрива нови и..

публикувано на 30.07.24 в 14:48
Анатоли Джоков в действие.

Олимпийски брейк в "Изотопия"

"През последните години брейкът стана доста масов затова и хората, които ръководят Олимпийските игри решиха да го включат в програмат, за да може повече млади хора да се включат. Брейкът винаги е бил атрактивен, интересен и неограничен. Може би това е една от причините тези хора от Международния олимпийски комитет да решат да го включат."..

публикувано на 29.07.24 в 19:22
Милко Клайнер

Олимпийската история на Русе и защо тя започва с колело?

До 11 август светът ще е Олимпиада и вниманието на всички ще е насочено към новите върхове на човешкия стремеж за по-бързо, по-силно, по-точно. Русе има своята олимпийска история и тя е украсена със злато, сребро и бронз, донесени през годините от кануистът Иван Бурчин, скачачът Христо Марков, стрелецът Таню Киряков и борците Валентин..

публикувано на 29.07.24 в 14:01
Якоб ван Бейлен

Световният колекционер на килими има 850 старинни български килима

Нидерландец, живеещ от десетина години във Велико Търново , колекционира български килими и мечтае да създаде Национален музей на българското килимарство .  Якоб ван Бейлен има 850 старинни български килима от 18-и до 20-и век. За него казват, че е к олекционерът с най-много килими в света , определят го и за по-българин от българите,..

публикувано на 29.07.24 в 10:27

Национален парк "Пирин" - богатство за (пре)откриване

В момента и чак до сепември Пирин е  най - посещаваната планина, предупреждава Георги Икономов. " Местата, които са най-натоварени в Пирин през лятото, това са заслон "Спано поле" и "Тевно езеро" . "Тевно езеро" е много мистично място, посочва Икономов и обяснява, че до него може да се стигне по различни маршрути. "Хората в планината..

публикувано на 28.07.24 в 21:13

Експерт: Винената култура се развива. 80 изби предлагат винен туризъм

"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..

публикувано на 22.07.24 в 13:40