Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Путин още вярва, че Америка тласка европейските страни да подкрепят Украйна, ще научи урока си бавно"

Проф. Марк Галеоти: Слабостите на Путин и системата му излизат наяве в Украйна

"Решимостта на Запада няма да се срине отведнъж и дори Тръмп да бъде избран, ефектът от това няма да е драматичен"

Марк Галеоти
Снимка: Николай Кръстев

Малко вероятно е бойни успехи на украинците това лято да убедят Владимир Путин да преговаря за мир. Това може да се случи само ако руският лидер почувства, че властта му е застрашена, но днес - когато африкански лидери пристигат с посредническа мисия в Санкт Петербург - такива изгледи все още няма. 

През последните седмици войната срещу Украйна създава все повече политически главоболия на Кремъл. Дронове падат в редица градове. Хиляди жители на граничната Белгородска област бяха прокудени от домовете си. Руската армия в Запорожието е подложена на огромен натиск от преминалите в контраатака украинци и точно в този момент междуособиците между министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на "Вагнер" Евгений Пригожин са на път да ескалират.  

Във вторник Путин привика при себе си 18 от по-влиятелните военни кореспонденти и блогъри. Събеседниците му бяха внимателно подбрани, така че сред тях да няма нито близки на Пригожин, нито на крайния националист Игор Гиркин. Въпросите им бяха не по-малко внимателно калибрирани, но от отговорите на президента си пролича, че той няма, поне засега, истинско решение на растящите дилеми, пред които е изправен. 

През миналия и този месец две руски формирования от противници на режима в Кремъл нахлуха на два пъти в Белгородска област от съседна Украйна. Набезите им бяха опит да злепоставят руския лидер политически, като демонстрират неспособността му да се погрижи за безопасността на своите съграждани, и да го подтикнат да прехвърли войски от Запорожкия фронт, където щяха да се разиграят основните сражения. 

Дискусията с военните кореспонденти във вторник показа, че нападателите няма да постигнат нито военната, нито политическата си цел. Путин призна, че границата е могла да бъде укрепена по-добре, и обеща, че ще бъде укрепена, но изтъкна, че няма да се поддаде на уловката на Киев. 

"Взето е било по същността си безмилостно и прагматично решение Белгородска област да бъде оставена на собствената си съдба. Русия няма да пръсва силите си далеч от главните сражения, за да брани границите си, както иска Киев, а хората в граничните руски райони ще трябва да разчитат на силите за териториална отбрана, които вече са там", коментира пред БНР проф. Марк Галеоти от MayakIntelligence и Лондонския кралски колеж, автор на редица изследвания за Съветския съюз и Русия от последните три десетилетия. 

"Путин може да обясни какво украинците се опитват да направят и защо руските власти няма да се подведат. Вместо това той избягва проблема. Опитва се да омаловажи ситуацията и последиците от решенията си." 

На директен въпрос на един от кореспондентите Путин трябваше да потвърди: т.нар. "срочники" (т.е. наборниците) няма да участват в "специалната военна операция", която продължава вече 16-ти месец на територията на Украйна, но от тях се очаква да бранят пределите на същинска Русия. Това обещава политически неприятности в бъдеще заради недоволството на близките на тези солдати. Но тези неприятности са търпими, тъй като изгледите за по-мащабно украинско нападение са слаби, обяснява Галеоти: 

"Първо, защото е ясно, че става дума за набези на малобройни украински отряди, а не за голяма офанзива през границата. Няма да видим украински войски в граничните руски области, защото те са необходими за контраофанзивата в Донбас и Запорожието. Второ, защото Западът не е доволен от перспективата западно оръжие да бъде използвано на руска територия. Ако украинската армия нахлуе, тя неизбежно ще бъде със западна бойна техника и това ще има политически последици, нежелателни за Киев." 

Путин каза, че ако наличните в Белгород сили не успеят да потиснат украинските батареи на границата край Шебекино и Грайворон, може да помисли за създаване на "санитарна зона" на украинска територия. Но трудно ще го стори без допълнителна мобилизация. В отговор на подаден му от блогър въпрос, руският президент подчерта, че "към днешна дата" това няма да се наложи, след като 300 хиляди души бяха мобилизирани миналата есен и още 150 хиляди са били влезли в армията с професионални договори от зимата досега.  

За да се аргументирав отказа си от нова мобилизация, Путин подчерта също, че започналата в началото на юни украинска контраофанзива не е постигнала успехи на нито един участък от фронта. Твърдението му не съответства съвсем на репортажите на Би Би Си и Ройтерс от освободените наскоро украински села в Донецка област. Само че повторна мобилизация би била "политически опасен ход", при това не особено навременен преди регионалните избори в Руската федерация наесен, отбелязва Галеоти. 

"За отбелязване е също как президентът прехвърля цялата отговорност (за тези решения) върху министерството на отбраната. По същия начин отклонява отговорността за защитата на Белгородска област и за дронните атаки. Говорим за върховен главнокомандващ, който се опитва да представи нещата така, сякаш изобщо не е главнокомандващ. Така че да може да се оправдае с военните, ако, да речем, събитията на фронта се развият катастрофално за руснаците това лято и се наложи да бъде разпоредена повторна мобилизация. В света на Путин Путин никога не е виновен за нищо."  

Руските власти обявиха тази седмица, че областни избори ще се състоят и в т.нар. "нови" региони. Също както миналата есен обявиха референдуми за присъединяване към Русия точно в момент, когато войските им бяха под най-силен натиск в две от тези области - Херсонска и Донецка. В крайна сметка руснаците бяха принудени да напуснат Херсон броени седмици след като го обявиха за част от Руската федерация. С решението от четвъртък Путин рискува още едно унижение, в случай че войските му претърпят голям неуспех и отстъпят от териториите, където трябва да се проведат изборите. 

"В това решение има двоен контекст. Първо, претенцията, че тези територии са част от Руската федерация. Второ, руснаците преминават към електронно гласуване, а то е много по-лесно за манипулиране. Предстоят ни, струва ми се, фалшиви избори на фалшиви руски територии, с които трябва да се създаде фалшивото усещане за огромно нарастване на популярността на режима и на партията "Единна Русия".  

Ако руснаците загубят тези територии заради контраофанзивата - което, според мен е възможно, макар и не особено вероятно - избори в Руската федерация пак ще има. С други думи - ще има достатъчно поводи за политически драми, с които да бъде отклонено вниманието на хората," казва Галеоти.

Миналата събота един от заместниците на военния министър Сергей Шойгу обяви, че частните военни компании имат срок от три седмици да подпишат договори с министерството, за да гарантират социална закрила за войниците си и да се създаде единна и ефективна организация на въоръжените сили. 

Заповедта на министерството дойде след месеци на открити дрязги между Шойгу и началника на "Вагнер" Евгений Пригожин. По същество чрез нея Шойгу, който бе подложен на директни обиди и закани от Пригожин заради недостига на боеприпаси за битката при Бахмут, сега се опитва да постави най-мощната наемническа компания под свой контрол. Отговорът, който получи, бе с още обиди. Една седмица от поставения срок измина, без "вагнеровците" да се подчинят. 

Путин се опитва да стовари върху министерството отговорността и за Белгород, и за евентуалната мобилизация. Но в разговора си с военните кореспонденти във вторник той взе страната на Шойгу в спора му с Пригожин като заяви, че договорите с министерството трябва да бъдат подписани "възможно по-скоро".  

Началникът на "Вагнер" става не толкова опасен, колкото неудобен за Путин, смята Марк Галеоти: 

„Путин се въздържа твърде дълго от намеса в спора между Пригожин и Шойгу. Това го показа слаб и доста хора взеха да забелязват това. Именно това е истинската опасност за него, а не проблемите на бойното поле вследствие от противопоставянето между "Вагнер" и редовната армия. В Русия Путин е последната инстанция - фигурата, която решава споровете в управленския елит. Това е естеството и това е начинът, по който тази политическа система функционира. Ако той не се справи с проблема, няма кой друг да го стори." 

Какво ще стане, ако Путин не се справи с проблема? В началото на този месец хората на Пригожин публикуваха клип, на който  подполковник Роман Веневитин, командир на бригада, признава, че е наредил на войниците си да стрелят по вагнеровците. По-късно Веневитин се появи на друг клип, в който обвини "Вагнер", че сее анархия сред руските войски чрез кражби, изнудване и отвличания. Верността на тези твърдения не е гарантирана, но ако все пак са истинни, то означават, че нещата в руския тил излизат от контрол. 

"Да не забравяме и чеченците, които, както изглежда, не изпълняват бойните задачи, които им се поставят, а вместо това прекарват доста от времето си за драматични клипове в социалните мрежи. Слабостите на цялата Путинова политическа система се проявяват все по-очевидно в Украйна. В продължение на 23 години Путин гради система на постоянно съперничество между личности и институции, която досега работеше политически, като му позволяваше да разделя и владее елита. Пренесена на бойното поле обаче, тази система работи доста зле. Изглежда, че Путин не може да поправи този проблем, без да преработи цялата политическа система, а няма никакво желание да го направи", отбелязва Галеоти. 

"В момента Путин изглежда парализиран. Ако поиска, той може да нареди да арестуват Пригожин. Може и да уволни Шойгу. Само че като че ли просто не желае или не е способен да вземе твърдо решение." 

Може би е така, защото Путин се нуждае и от двамата. От Шойгу - за да има кой да носи пряката отговорност за развоя на събитията в Украйна. А от Пригожин - за да изтръгне още някоя победа от украинците след завземането на Бахмут.

Путин би могъл да замени Пригожин с някой от конкурентите му, който с готовност би "глътнал" бизнеса му, но продължава да се колебае. Въпреки вътрешнополитическите усложнения, той, изглежда, продължава да вярва, че западните съюзници на Киев ще се пропукат след президентските избори в САЩ догодина и така ще оставят украинците уязвими, изтъква Марк Галеоти.  

Днес съюзниците се мъчат да формулират дълготрайни гаранции за сигурността, които да обещаят на Украйна на срещата на НАТО във Вилнюс през юли. Но няма как да убедят Путин още отсега, че няма да спечели.

"Някакви подписи на парче хартия няма да са достатъчни да убедят Путин", твърди Марк Галеоти. 

"Руският президент ще трябва да научи урока си бавно, с течение на времето. Спомнете си офанзивата към Киев в началото на войната. Тогава много бързо стана ясно, че нападението се е провалило. Убеден съм, че много от генералите на Путин са му го казали. И въпреки това той седмици наред тикаше и тикаше войските си напред. Трябваше да загуби огромна част от най-добрите си войници и най-добрата си бойна техника, преди да приеме, че няма да успее да завладее украинската столица. И чак тогава нареди отстъпление от околностите на Киев и пренасочи усилията си към Донбас и Запорожието. 

Сега нещата се развиват по сходен начин. Полека-лека и с нежелание Путин ще трябва да приеме факта, че решимостта на Запада няма да се срине отведнъж и че дори Тръмп да бъде избран, ефектът от това няма да е драматичен. Путин все още вярва - каза го и във вторник пред военните кореспонденти - че Америка е тази, която тласка европейските страни да подкрепят Украйна. Той, разбира се, греши, но трябва първо да разбере, че греши. И ще го научи от събитията в Украйна, а не от някаква договореност между западните страни. За съжаление, няма как това да стане по-бързо." 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Декларация на КНСБ до служебния премиер описва предпоставките за сериозна енергийна криза у нас

От КНСБ са изпратили декларация до служебния премиер Димитър Главчев, в която се описват предпоставките за сериозна енергийна криза у нас и възможните нарушения на сигурността на доставките на ток още тази зима. Според експертите от КНСБ, има опасност цели региони в България да останат без ток за няколко часа заради липса на национални енергийни..

публикувано на 25.11.24 в 12:57

Четири пъти са се увеличили престъпленията в условия на домашно насилие във Великотърновско

Четири пъти са се увеличили престъпленията в условия на домашно насилие за една година, при които има нанесени телесни повреди, отчетоха от Областната дирекция на МВР във Велико Търново. Жертвите са се увеличили с 21. За последното денонощие са задържани двама мъже, които са пребили приятелките си. Едната жена е била бита до загуба на..

публикувано на 25.11.24 в 12:56
Надежда Бобчева - заместник-кмет на София

От 2025 г. се забранява употребата на твърди горива за битово отопление в сгради в 9 столични района

От 1 януари 2025 г. в 9 столични района се забранява употребата на твърди горива за битово отопление в сгради с изградена и работеща топло- и газопреносна мрежа. Това е първият етап от така наречената нискоемисионна зона. Целта е след 2029 г. забраната да обхване цяла София. От миналата година в София функционира нискоемисионна зона за..

публикувано на 25.11.24 в 12:28

Младежите на Острова масово се страхуват от насилието, което виждат в социалните мрежи

Стотици хиляди тийнейджъри се страхуват да излязат навън заради насилието, което виждат в социалните медии, установи мащабно проучване сред деца в Англия и Уелс. Един на всеки четирима тийнейджъри, които виждат насилие от реалния живот, включително юмручни битки, намушквания и бандитски сблъсъци, получават клиповете онлайн автоматично чрез..

публикувано на 25.11.24 в 12:02
Румен Радев с виетнамския си колега Лъонг Къонг в Ханой, 25 ноември 2024 г.

Президентите на България и Виетнам обсъдиха задълбочаване на икономическите отношения между двете държави

България ще продължи да подкрепя сътрудничеството между Европейския съюз и Виетнам, подчерта президентът Румен Радев след среща с виетнамския си колега в Ханой.  Двамата обсъдиха възможностите за задълбочаване на икономическите отношения между България и Виетнам. През февруари догодина се навършват 75 години от установяването на..

публикувано на 25.11.24 в 12:01

Брюксел: България сама ще реши за контрола по границата с Румъния

България сама ще реши къде и как ще извършва контрола по границата с Румъния след влизането си в Шенген по суша, съобщиха за БНР дипломатически източници в Брюксел. Преди дни Унгария, Австрия, България и Румъния подписаха споразумение, което трябва да проправи пътя за пълноправното ни членство в Шенген. Една от клаузите му предвижда, че сухопътният..

публикувано на 25.11.24 в 11:57

"Столипиново в Европа" алармира за планирано масово изселване на българи от Дуисбург

За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е, че през август тази година започнахме да получаваме сигнали от местни хора в квартала – българи и румънци, които алармираха за получени писма от местните общински власти с уведомление, че те трябва..

публикувано на 25.11.24 в 11:39