Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мартин Петрушев: "Цензурата. От църковния кодекс до ютюб" е нужна заради засилването на неолибералната цензура

Мартин Петрушев
Снимка: Иван Русланов, БНР

"Заради засилването на неолибералната цензура има нужда в момента от тази книга". Това каза пред БНР преводачът Мартин Петрушев, който представи в предаването "12+3" книгата на Ханес Хофбауер "Цензурата. От църковния кодекс до ютюб".

Книгата е първото пълнокръвно и задълбочено изследване на проблемите с цензурата на български език. То е разделено на две части – първата е историческо проследяване на цензурата от Гутенберговата революция до края на ХХ век, а втората съставлява една от малкото качествени разработки по въпросите с дигиталната цензура.

"Разбира се, че в една книга е невъзможно да се обхване цялата цензура - като подредени исторически факти, но могат да се обхванат принципите, по които цензурата работи. ... Тази книга, давайки пример с немскоезичното пространство, се занимава с механизмите за изработване на цензура и потискане на общественото мнение", подчерта Петрушев и допълни, че "неолибералната цензура работи по рафинирано, като изтласква неудобните мнения":

"И в по-широк смисъл може да се каже, че съществува известна свобода на словото, но така работи медийната манипулация, че общественото съзнание да не говори за това. Това в Западна Европа работи, а в България - не. От Covid насам методите се ожесточиха заради разпада на този медиен наратив и затова втората част на книгата е обвързана с дигиталната цензура - става дума и за ютюб/YouTube".

"Опасна дезинформация стана печат, който корпорации монополисти като „Гугъл“ или „Мета“ поставят върху всички онези публикации и материали в своите платформи, които не отговарят на трансатлантическо-либералния мироглед на техните управители. Следва изтриване и блокиране от политически и културно контролирани алгоритми. През последните години това се случи милиони пъти, когато материали за английското кралско семейство, за Русия, исляма или изменението на климата не съответстваха на господстващото мнение. Между репресивните държавни структури и частните медийни монополи се развива нова практика на цензура, за която и двете страни отказват да носят отговорност и взаимно си я прехвърлят; това е цензурата на постиндустриалната кибернетична епоха. Виенският историк Ханес Хофбауер се връща назад в историята, за да ни помогне да разберем по-добре как работи цензурата.

Читателят държи в ръцете си първото пълнокръвно и задълбочено изследване на проблемите с цензурата на български език. То е разделено на две части – първата е историческо проследяване на цензурата от Гутенберговата революция до края на ХХ век, а втората съставлява една от малкото качествени разработки по въпросите с дигиталната цензура.

В началото на книгата виждаме Хайне, Кант, Фихте, Маркс и други влиятелни и не дотам познати исторически личности да се сблъскват с цензурата на своето време. Във втората част тази палитра от практики за забрана е съотнесена към дигиталната цензура на днешния ден. Изследването на Хофбауер показва, че цензура винаги е имало, но дори във времената на най-ожесточеното ѝ прилагане всеки път са се намирали вратички тя да бъде заобиколена"
, написа за книгата преводачът Мартин Петрушев.

Авторът на книгата "Цензурата. От Църковния къдекс до ютюб" Ханес Хофбауер е журналист и издател от Австрия, автор на книги на икономическа и международна тематика. 

Роден е през 1955 година във Виена, където учи икономика и история. В някои свои лекции той разглежда въвеждането на еврото като кулминация от едно развитие, което има за цел да ограби държавите с неразвити икономики в южната и източната част на Европейския съюз. Чрез еврозоната тези държави са лишени от икономическа самостоятелност, а значими слоеве от населението им обедняват и се превръщат в нова емиграция за Запада. Печелившите от този тип „интегриране на периферията“ са единствено силните, износно-ориентирани капиталистически икономики от Севера на ЕС, а според него най-печеливша от този процес е Германия.

Като журналист, Ханес Хофбауер се вълнува и от темата за цензурата, на която обръща специално внимание в книгата си „Цензурата. От църковния кодекс до ютюб“.

Интервю на Петър Волгин с Мартин Петрушев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Кръстева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пристанището в северния град Хайфа, Израел, архив.

"Хизбула" е атакувала военна база на Израел в град Хайфа

От "Хизбула" съобщиха , че са изстреляли ракети по израелска военна база в северния град Хайфа, предаде АФП. В комюнике на ливанската шиитска групировка се посочва, че нейните бойци са изстреляли за първи път ракетен бараж по свързана с израелските военновъздушни сили база в Хайфа. "Хизбула" пое отговорност и за атака с дронове камикадзе по..

публикувано на 03.11.24 в 21:55
Бившият президент на САЩ и настоящ кандидат на Републиканците Доналд Тръмп на предизборен митинг в Литиц, Пенсилвания, САЩ, 3 ноември 2024 г.

Според в. "Вашингтон пост" мирният план на Тръмп може да е неприемлив за Путин

Мирният план на Тръмп може да се окаже неприемлив за Путин, пише вестник "Вашингтон пост" ( Washington Post)  в статия със заглавие: "Русия се преструва, че е безразлична към американските избори, но тайно стиска палци за Тръмп". Изданието цитира експерта от Берлинския център Карнеги за изучаване на Русия и Евразия Татяна Становая, според която..

публикувано на 03.11.24 в 21:46
Бившият главен прокурор на Молдова и кандидат за президент Александър Стояногло със съпругата си Цветана и дъщерите си Кристина (вляво) и Корина (вдясно) пред избирателната секция в Кишинев, 3 ноември 2024 г.

Секциите за вота в Молдова затвориха, избирателната активност - над 54%

Избирателните секции в Молдова затвориха в 21:00 часа. В страната се проведе балотаж на ключовите избори за президент. Президентски балотаж в Молдова Централната избирателна комисия оповести данните за избирателната активност. Тя надхвърля 54%, съобщи на сайта си комисията. На първия тур на 20 октомври активността беше 51,67%. Тогава действащият..

публикувано на 03.11.24 в 21:25
Снимката е илюстративна

Без промяна в транспорта след протест на жителите на Сливница, Драгоман и Годеч

И кмет, и хора искат път. И път да няма, те вървят. За ситуацията с лошите пътища на населени места само на 30 километра от София, която генерира общо 41% от обема на икономиката на страната, стана ясно преди повече от седмица. Заради блокиране на магистралата до Сърбия. Няма промяна след протеста на жителите на Сливница,..

публикувано на 03.11.24 в 21:05
В залата на Сената на Palazzo Madama, Рим, Италия, архив.

Съдът отхвърли жалбата на масонска ложа да ѝ върнат сградата, в която се намира Сенатът на Италия

Сградата, в която се намира италианския Сенат, няма да бъде върнатa на историческата за Италия масонска ложа Grande Oriente d’Italia. Решението е на регионалния административен съд в област Лацио. Позовавайки се на него, ежедневникът "Република" пише, че Сенатът на Република Италия не е заел незаконно палатът, носещ името Giustiniani..

публикувано на 03.11.24 в 20:33

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер край Халкидическия полуостров, усетено и у нас

Земетресение с епицентър край Халкидическия полуостров   бе усетено силно в голяма част от Северна Гърция. Няма информация за пострадали и разрушения, но хората в Солун излязоха на улиците.  Земетресението е било усетено и у нас в района на Гоце Делчев, сочат данните на Националния сеизмологичен център към Института по геофизика, геодезия и..

публикувано на 03.11.24 в 19:49
В художествената галерия

Започва ремонтът на галерия "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил

Ремонтът на градската художествена галерия "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил ще започне до края на този месец, потвърди кметът инж. Огнян Атанасов.  Ремонтът на галерията в Кюстендил не започва заради процедурни пречки Представители на Общината и Министерството на културата обсъждат създаването на организация, която ще позволи на..

публикувано на 03.11.24 в 19:43