Какви промени са необходими при работата с деца в риск?

Възможно ли е всяко дете да бъде пълноправен член на обществото? На думи и според законодателството ни – да, но на практика с така наречените трудни деца се работи с променливи резултати, защото едно прави училището, друго - Отделът за закрила на детето, а родителите са възприемани основно като проблем. Трябва да бъде сменен алгоритъмът за работа с деца в риск, казват неправителствени организации и община Велико Търново, които от една година работят, за да направят нови правила, така че институциите да работят в синхрон помежду си и с родителите, за да не се прехвърлят деца от институция на институция. До септември разработката ще бъде представена за одобрение на министрите на образованието и на труда и социалната политика. 

С трудните деца се работи трудно, то и затова ги наричаме така. Но трудните деца или децата в риск ги има и не са малко. Във всички закони, засягащи децата, са разписани правила за тяхната защита, които са с пожелателен характер и отделните институции не работят синхронно, така че рисковите деца да не бъдат прехвърляни от институция на институция.  

От една година асоциация „Пелаго“, Ноу-хау центъра за алтернативна грижа за деца в Нов български университет, SOS Детски селища и община Велико Търново се опитват да променят ситуацията в национален мащаб, като експериментират със социалната и образователната система във Велико Търново, разказва Иван Пейчев, председател на асоциация „Пелаго“: 

„Ситуацията в момента е, че всяка една от институциите се чувства сама в своята си дейност. Всяка от институциите се притеснява да потърси другата, защото се опасява, че, когато се „натисне“ семейството по някакъв начин, това ще създаде проблем, а понякога семействата не осъзнават колко е важно те да са активна част от благополучието на своето дете. Когато се говори, че има проблем, това, само по себе си, създава проблем“.

От опита, който има във Велико Търново в работата между образователните институции, социалните услуги, полицията, неправителствените организации и местната власт ентусиастите по проекта „Всяко дете – пълноправен член на общността“ се опитват да променят системата и институциите да се търсят една друга, а не да си прехвърлят проблемното дете като „горещ картоф“, коментираха Иван Пейчев от асоциация „Пелаго“ и Галина Маркова от Нов български университет: 

„Това, което се опитваме да променим, е да създадем т.нар. мултисеркторна супервизия – заедно да се съберем представители на различни институции, кой как може да подкрепи детето в рамките на неговите компетентности. Сега не се случва точно, защото има страх.  Доста често страхът е, че институцията, когато каже, че има проблем, тя сама ще трябва да се справи с този проблем“, посочи Пейчев. 

„И всъщност в крайна сметка това, което „боде очите“, е че поради това трудно сътрудничество има деца, които не могат да се възползват докрай от качествени услуги – образователни, социални. Това е световен проблем. Това не е само български проблем. В България има много документи, които го регламентират какво се прави, когато имаме такива деца. През закони не може да се управлява единствено. Трябва да има подкрепа, да се преодолее недоверието между секторите, защото при такива трудни случаи - учителите не са си свършили работата, социалният работник го няма, т.е. обвиняваме другия сектор, защото ни е трудно на нас, самите“, заяви Маркова. 

И сега има разписан институционален национален алгоритъм как се работи при случай на дете в риск, но е неработещ, коментира на среща във Велико Търново бившият социален министър Валентина Симеонова, която е част от екипа, опитващ се на направи новия алгоритъм за работа. Сегашният алгоритъм е тромав и чисто административен, посочи Симеонова: 

„Той е заложил най-вече на административния подход, на актовете, които се прилагат като жалби, писане на писма, отговори, наказания. Парадоксалното е ,че в алгоритъма за родители се говори само когато става дума за наказания. Изобщо отсъстват като идея за работа на отделните сектори. В образованието родителите се приемат като враговете, като хората, които пречат, които създават проблеми на детето, създават проблеми и на тях. Там, където има сериозни проблеми с децата, отсъства работа с родителите“. 

И докато отделите за закрила на детето с цялата тромавост на процедурата, по която работят, се опитват да правят нещо и с родителите, и с децата, то в училище е по-трудно и затова ще се търси и министъра на образованието, поясни Валентина Симеонова: 

„Ако училищата не бъдат консултирани как точно да се случва това взаимодействие заедно, разбира се, с отделите за закрила на детето и със социалните услуги, няма да се случи нищо на практика. Много се надяваме Министерството на образованието да отделят възможности и средства да стартира този процес, защото  всички трябва да осъзнаем значимостта на проблема“.  

По новия национален алгоритъм за защита на децата в риск се работи от една година и се очаква да е готов и предложен на просветния и на социалния министър до септември.  

Трябва да се започне от долу нагоре, коментира бившият социален министър и директор на общинската социална и здравна дирекция във Велико Търново Росица Димитрова: 

„Това, което започнахме с нашите партньори, е да покажем отдолу на горе как се случват нещата с изградената мрежа от образователни институции и социални услуги и най-вече, според мен, на база на личните ни познанства, които имаме помежду си като институции, наистина полагаме усилия и се стараем да не стигаме до тези трудни случаи, които опропастяват детството. И колкото и да си говорим за законодателни разпоредби, методики и финансиране, при опропастено детство ние, всички, понасяме своята отговорност и вина защо се стигна до там. И затова нищо не ни извинява дали ще намерим или не сме намерили правилната комуникация помежду си в интерес на детето“. 

В община Велико Търново се работи по около 300 случая на деца в риск. 

„От порядъка на трудни случаи за мен са децата, които местим от училище в училище, защото имат съответни прояви, които ние, като специалисти, не сме постарали достатъчно да овладеем, да водим разговори с всички педагогически специалисти, които са в образователната система. Не сме се осъзнали като социални работници как да си правим комуникацията и взаимодействието, за да подкрепим детето и то да си покрива образователните потребности. Малко сме оставили, може би, по-назад отговорната роля на родителя, защото той е законен представител на детето. Каквото и да правим с детето, винаги го правим заедно с родителя, който трябва да привлечем като доверие да ни сътрудничи“, заяви Росица Димитрова. 

„Настояваме Социалното и Просветното министерство да заработят заедно, защото децата са деца в риск, независимо къде са открити като рискови – дали в училище или през отдела за закрила. Когато едно дете е регистрирано като дете в риск, училището работи с него, отделът работи с него, за сега, поотделно. Идеята ни е да се съберат заедно, за да има смисъл, за да има ефект“, посочи Валентина Симеонова. 

„Нужно е просто да се промени съществуващият вече алгоритъм и да могат колегите да го използват, да бъде достатъчно разбираем за тях. Тъй като е просто алгоритъм и касае подписите на две министерства – на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на образованието и науката, ще се случи в сравнително бърз порядък. Трябва хората да се научат да говорят помежду си. Министрите могат да им дадат методически насоки как да се случи, ясно да си разпределят ролите и отговорностите в процеса“, коментира Иван Пейчев. 

Докато алгоритъмът се промени и министрите задължат подопечните си служители как да си говорят помежду си, за да има ефект, децата в риск не намаляват и на семействата не им става по-лесно. А въпросът, че реформа е нужна, не е дискусионен, важното е да се случи, да не е поредната хартия и да има смисъл, в името на децата. 

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "Преди всички" можете да чуете от звуковия файл.