Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Текстилните копия на архитектурните символи са подредени в изложба в галерия "Средец"

"Каменни бродерии" от Нова Каховка са претворени в текстилни пана

Историята на Тетяна и Тимур - от Крим, през Херсон до София

Снимка: Мира Стефанова

Изложбата "Каменни бродерии от Нова Каховка върху текстил" може да се разгледа до 1-ви септември в галерия "Средец" в София.

"Каменните бродерии" от град Нова Каховка са сред архитектурните символи на Южна Украйна и част от културното наследство на страната. След началото на руската инвазия от уникалните архитектурни орнаменти в града не е останало почти нищо. Затова дизайнерът Тетяна Болгарова решава да създаде текстилни копия на тези "каменни бродерии" и да привлече вниманието към опазването на украинската култура по време на войната.

Как изкуството помага да оцелееш психически по време на войната? И как за девет години едно семейство започва два пъти живота си от нулата?

"Добрите сърца на българите – това спечелихме в България. Тук получихме разбиране и подкрепа", казва Тетяна Болгарова, която живее в България повече от година. Не ѝ се говори за загубите. Оставила е много разруха след себе си, защото уродливото лице на войната я следва по петите в продължение на девет години.

Тетяна Болгарова и нейният син Тимур

Два пъти успява да се спаси от руската агресия, заедно със сина си Тимур. Първият път е през 2014 година, когато Русия окупира Крим. Таня бяга с детето си в Херсон. Започва живота си отначало. Тя е IT специалист, дизайнер и керамик. Изкуството я спасява от депресията. През 2015 година учи грънчарство. Три години по-късно открива собствена работилница за керамика в Херсон. В нея провежда майсторски класове за деца и възрастни. Работи и с деца с аутизъм. Създава произведения на изкуството, участва в изложби, опитва се да изтрие кошмарите, страха и тревожното очакване за най-лошото. А то се случва… през февруари миналата година, когато Русия нахлува в Украйна. За всички тези трудни години в Крим и Херсон Таня си спомня през сълзи:  

"Беше много трудно. И емоционално, и психически. Ние бяхме в постоянно очакване войната да започне, защото окупацията не завършва просто така. Тя винаги завършва с война." 

Така Таня за втори път трябвало да започне живота си от нулата. И да реши къде. През май миналата година тя и синът ѝ събират живота си в две раници и напускат окупирания Херсон, за да дойдат у нас. Разказва, че изборът ѝ се спрял върху България случайно.  

"Ние нямаме никого, никъде. От Херсон нямаше къде и при кого да отидем. Поддържахме връзка с приятелите ни, които дойдоха в България. Обадих им се по телефона и ги попитах: Може ли да дойдем при вас? И те казаха: Да! Така пристигнахме с Тимур в България."  

Вероятно няма нищо случайно. Тетяна е свързана със страната ни. Тук са част от корените й. Фамилията й е Болгарова. Разказва, че прадядо й бил българин: 

"След първата световна война той се връщал към България и по някаква причина минал през Украйна. Там и останал. Влюбил се в прабаба ми. Така се появила и нашата фамилия. На село го кръстили "българина" и когато съветската власт започнала издаване на нови паспорти го записали Болгаров – оттам е и фамилията ми."  

Това е всичко, което Таня знае за българските си корени. Допреди малко повече от година, когато идва в София. А за да издържи психически и да прогони от мислите си кошмарите на войната, отново потърсила спасение в изкуството. Искала да разкаже за страната си, за историята ѝ, за това, което се случва в момента в Украйна. Идеята дошла спонтанно. Решила да избродира върху текстил копия на известните "каменни бродерии" от Нова Каховка, един от символите на Южна Украйна, за да привлече вниманието към опазването на украинската култура по време на войната. 

Триизмерните текстилни пана приличат на килими и напомнят за архитектурата и монументалното изкуство на град Нова Каховка, основан през 50-те години на миналия век при строителството на Каховската Водноелектрическа централа и на Севернокримския канал.  

"Това е панч-нидъл. Със специална игла бродираш от опаковата страна на произведението, а картината се появява от лицевата му част. Исках да покажа Украйна – това ме вдъхнови. Постоянно превъртах в главата си какво мога да избродирам и се спрях на тези каменни орнаменти."  

Авторът на оригиналните "каменни бродерии" от Нова Каховка е архитектът Григорий Довженко, известен украински художник монументалист. Той създава тези каменни бродерии при основаването град Нова Каховка на брега на река Днепър през 50-те години на миналия век. Всички къщи били еднакви – сиви и безинтересни. Съветската власт поставила задача – мрачните фасади да се променят. Изпратили в Нова Каховка художници, за да направят града по-хубав. Сред тях бил архитектът Григорий Довженко, който предложил нова техника – резба върху прясна мазилка с рисунък на основата на смоли. Орнаментите се изрязват, докато мазилката е още сурова, а след като изсъхне се появяват и каменните бродерии.  

Довженко проектирал хиляди орнаменти за стените на сградите, които станали част от украинската традиция. Архитектът създава над 2 хиляди квадратни метра декоративни пана в Нова Каховка. Повечето от тях са с флорални орнаменти – връзка на украинското модерно изкуство с народната бродерия: цветя, грозде, житни класове, дървото на живота. Орнаментите приличат на бяла везба. Хората казвали, че градът е като покрит с дантела.

Тогавашната власт обаче не признала творчеството на Довженко и през 60-те години паната били почти заличени и забравени. До 2010 година, когато местните вдъхнали нов живот на "каменните бродерии" в Нова Каховка. Вероятно от тях не е останало почти нищо, след като миналата година Русия окупира Нова Каховка и експлозии от снаряди разрушават част от къщите, а през юни тази след взрива на язовирната стена на Каховската ВЕЦ Нова Каховка и Херсонска област бяха наводнени. Споменът за дантелите върху камък и бялата везба остава жив в бродериите на Таня: 

"Аз ги превърнах в текстилни пана. Исках да покажа каменните бродерии не само като фотографии, а в пълния им обем, както са били върху къщите. Да превърна каменните бродерии в текстилни."  

Таня продължава да работи дистанционно. Преподава онлайн в художественото училище в Херсон. Най-голямата й мечта:  

"Победа на Украйна!" 

Казва, че след това щяло да дойде време и за собствените ѝ мечти и за тези на сина ѝ. 15-годишният Тимур също рисува. Обича графиката. Обучава се дистанционно в художественото училище в Херсон. А тази година ще учи изобразително изкуство, дизайн и компютърна графика в София. В училището вече са одобрили негова творба за участие в конкурс. 

"България е много хубава държава. Тук е много интересно. Българите много помагат. Чувствам се много спокойно, но искаме да се върнем в Украйна, защото това е нашият дом. Най-голямата ми мечта е да свърши войната, да бъде всичко хубаво в Украйна, да живея мирно."

Снимки: Мира Стефанова

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51