Весела Люцканова: Едно пътуване в литературата през най-съзнателната част от живота ми

„Много, много години се канех да напиша тази книга и вече казах - сядам, няма за кога. Много години я мислех, но я написах сравнително бързо, защото всичко беше узряло в мен и искаше да излезе на бял свят“, разказа в „Нощен Хоризонт“ Весела Люцканова.

Люцканова е писател и издател с петдесет творчески и издателски години зад гърба си.

„Господи, помогни на талантливия, бездарният сам ще се оправи!“. Това е бил надпис над вратата в литературната редакция, където е работила Весела Люцканова. Надписът е свален, това става в годините преди промените, но тя удържа на обещанието си да подкрепя единствено талантливите. 

Това вероятно е бил и един от мотивите ѝ да напише новата си книга „От хаоса на преживяното с даровити и бездарни“.

С новата си книга Весела Люцканова изпълнява едно свое обещание - да се опита да опише най-важното за нея от всичко преживяно - в един разказ честно, откровено, без маска и без грим – така, както е било. 

Повечето ѝ срещи с интересни личности, места, по които е била, превратностите на времето и хората, които са решавали съдбите ни и ние не сме успявали да ги променим. 

„В книгата търся и детството си - намерих го на 17-18 годишна, когато се върнах в София, тук съм родена, тук съм живяла и тук са ме спасили през 1944 г. по време на войната... После всичко е ми е като втори живот, като „подарено“, като живот, в който трябва да има дълбоко вътрешно отдаване на хората, да оставиш нещо след себе си, нещо да промениш - дори един човек да промениш, това не е малко“, каза Люцканова.

За нея в живота винаги надделява преди всичко доброто, хубавото, красивото.

„Лошото и доброто, красивото и грозното винаги вървят ръка за ръка, но човек трябва да умее да ги отсяваи да забелязва красивото, което му позволява да бъде силен“, смята още авторката на романи и сборници.

Младите хора посъветва да надделеят над егото, алчността, агресията, а също и да работят това, което те обичат! Това те трябва да открият - смята тя.

„Аз исках като малка да стана художник, моите родители искаха да стана лекар, но аз това не го умея. Много ми се отдаваше математиката, затова завърших и инженерство“, спомни си още Весела Люцканова.

За новата си книга смята, че е автобиографична, едно пътуване в литературата, за един живот, който е бил отдаден в най-съзнателната си част, години наред на книгата и литературата.

„Това за мен е нещо много ценно, без което не мога. Чета поне 50 страници всяка вечер, иначе не мога да заспя“, допълни авторката. 
 

Романът на Весела Люцканова "КЛОНИНГИ", пръв на темата за клонирането, обиколи света и ѝ спечели известност у нас, и в чужбина. Оттогава тя е написала и издала много романи, сборници с разкази и новели, донесли й множество награди, по важните от които са: две международни - ЗЛАТНА ЗВЕЗДА за престиж и качество и ЕВРОКОН-89 за цялостно научнофантастично творчество, получени в Ню Йорк и Сан Марино, както и много български - за разкази „Сребърния пръстен“ и Голямото читателско жури, както и 25 първи награди и годишна награда на СБП за сборника „БАЙ, БАЙ, ХЕПИНЕС“, за романи: „ЩЪРКЕЛИ НА ЛЕДА“ на изд. „Хр. Г. Данов“ за съвременен романи и за „ЖИВОТЪТ Е ДРУГАДЕ“, годишна награда на СБП, както и две награди на Министерството на културата за принос в развитието на българската литературата, и още други.

Още по темата в звуковия файл.