Араш Азизи: Икономическото унищожение на Иран не води до демокрация

"За съжаление, до момента те не успяват (да свалят властта), но не мисля, че някога ситуацията в страната ще е същата, както преди 2022 година. Движението за премахване на режима и демократизация на страната продължава."

Думи на 20-годишна иранска жена пред Би Би Си, както и на историка и университетски преподавател Араш Азизи пред БНР.

Те описват и неясното вътрешно състояние на Иран, точно година след смъртта на 22-годишната кюрдска жена Махса Амини. Тя почина след арест от страна на споменатата морална полиция заради неправилно сложен хиджаб, а последвалите протести под надслов "Жени, живот, свобода" бързо прераснаха в своеобразен бунт срещу режима на Ислямската република. Светът видя и бруталното смазване на протестите. Различните сили за сигурност останаха верни на аятолах Хаменей, а една година по-късно за държавния му апарат тежката икономическа обстановка изглежда като по-голям проблем от спазването на религиозните норми. И в двата проблема ръководителите на ислямската република приписват на САЩ - посредством икономическите санкции и подбуждане на недоволство. Джо Байдън тази седмица обяви, че Америка стои до иранския народ в борбата с властта, а финансовото му министерсто наложи нови санкции на ирански официални лица. Но е все по-спорно как това помага на самите иранци. Във вторник президентът им Ебрахим Раиси отправи смразяващо предупреждение - тези, които възнамеряват да използват годишнината от смъртта на Махса Амини, за да всяват нестабилност, знаят какво ще им се случи. Нови арести на предполагаеми организатори на демонстрации предшестваха годишнината, но това не спира все повече жени да махат хиджаба.

Промяната в Иран е неизбежна, смята Араш Азизи, ирански историк и преподавател в университета "Клемсън" в Южна Каролина, автор и на наскоро излязла книга за иранските протести. 

Как и защо оцеля властта в ислямската република?

"Успяха да оцелеят чрез репресиите и поради факта, че иранската опозиция все още не успява да се обедини и да предложи алтернатива на режима. Но дори и в реториката на по-прозорливите стратези на властта чуваме, че не са успели да преодолеят желанието за промяна в обществото и да решат противоречията, породили недоволството. Иранската икономика продължава да е абсолютен хаос, страната остава малко или много в международна изолация, въпреки някои успехи на режима в дипломацията. Репресиите се усилват, като правилото за носене на хиджаб всъщност стана по-строго. Догодина идват парламентарни избори, но аятолах Хаменей не дава сигнали, че ще отвори властта за реални алтернативи."

А властта сякаш създава и една съвсем откъсната реалност. Пример в това отношение е спирането на западните социални мрежи. На тяхно място се предлагат ирански алтернативи, но спирането на Инстаграм, например, засегна малки бизнеси, които чрез мрежата намират клиенти. Страната е затворена икономически и социално от най-големите пазари. Самодостатъчна ли е Ислямската република?

"Режимът е доказвал, че е способен да оцелява. На Карим Санджапур, един от големите анализатори на Иран, принадлежи мнението, че Хаменей иска страната да е нещо средно между Дубай и Северна Корея и аз съм абсолютно съгласен. Тоест - да може да продава на международните пазари, но не и да се глобализира. В модерния свят, за съжаление, е възможно да поддържаш подобно репресивно управление. Но също е факт, че това което крепи системата, е самият Али Хаменей. Догодина той ще стане на 85 и няма как да живее вечно. Заради това и мисля, че на Иран предстоят промени в близко бъдеще."

На последните президентски избори преди 2 години близо 4 милиона иранци пуснаха невалидни бюлетини. Според външните наблюдатели, Хаменей на практика е посочил спечелилия консерватор Ебрахим Раиси. Явното неодобрение и вътре в страната беше последвано от затягане на обществените ограничения, което доведе до смъртта на Махса Амини. Какво ще се случи, ако и следващият върховен лидер е толкова консервативен и авторитарен, колкото сегашният?

"Въпросът не е само в неговата консервативност. Хаменей поддържа система от различни властови центрове. Революционната гвардия на практика контролира големи дялове от иранските общество, икономика, полиция и армия. Те управляват заедно с Хаменей, но той не допуска те да разширят властта си прекалено много. Никога техен кадър не успя да стане президент, например. Не мисля, че режимът ще оцелее в сегашната си форма след смъртта на Хаменей. Не говоря задължително за демократизация, но са възможни фундаментални промени във външната политика и в начина на функциониране на държавния апарат, включително чрез отстъпки от ограничения като това за хиджаба."

Сегашното икономическо положение в Иран изглежда много тежко. Смятате ли, че може да предизвика нова протестна вълна?

"В Иран протестите са редовни от 2017 г. насам. Вероятно ще има и нови, но и в момента гражданското неподчинение заради хиджаба е силно. Стотици хиляди жени отказват да го носят, въпреки арестите и по-строгите правила, и отстояват позицията си. Хората се уморяват от демонстрации и организацията им става трудна, но недоволството тлее и ще се възпламени при искра - тя може да смъртта на Хаменей, може да е и друго събитие."

Питам конкретно за икономическата обстановка, тъй като в момента могат да се прочетат мнения на иранци, които определят въпроса за хиджаба като по-малък проблем за властта, а и за самите тях, в сравнение с инфлацията или липсата на стоки и работа. Какви са вашите наблюдения?

"Пилешкото и друго месо вече са лукс. Има ресторанти в южен Техеран, които в менютата си вече предлагат ориз с пилешки кокал. На други места предлагат полупорции, защото клиентите им вече не могат да си позволят цялото ястие. Има сериозно понижение в жизнения стандарт на много иранци, също и голяма безработица. В същото време не говорим за провалена държава или за нещо подобно на Венецуела преди няколко години. Ако отидеш в магазина, рафтовете не са празни. Международните санкции и корупцията в самия режим са унищожителни, но едновременно с това властта е силна, има силни съюзници в лицето на Русия и Китай, както и в региона. Към момента най-основните жизнени необходимости на иранците не са застрашени, но те със сигурност преживяват икономически най-трудните времена в техния живот."

Вие самият сте иранец, емигрирал сте в Съединените щати и сте противник на режима в родната ви страна. Одобрявате ли американските икономически санкции, като средство за дестабилизиране на властта на аятоласите?

"Не, не ги одорбявам, защото искам демокрация в Иран, а санкциите нямат демократизиращ ефект. Подкрепям санкции срещу определени властови фигури заради нарушения на човешките права или корупция, но не и широкообхватните американски ограничения. Икономическото унищожение на Иран не води до демокрация, а лишава обикновените хора от поминък. Санкциите отслабват енергията на обществото, а не тази на режима."

Протестите в края на миналата година обединиха иранци от различни социални слоеве. Налично ли е все още това единство в недоволството и кои са основните разделителни линии в днешен Иран?

"Единството до голяма степен се запази и е лесно да се види, че мнозинството от иранците не одобряват режима и искат демократично управление. Те вече са споени и от общите си борби срещу властта, които обхващат различни поколения и региони. Понякога медиите преувеличават етническите разделения в Иран, например между персийци и други. Разбира се, има местни проблеми и дискриминация, както липсата на обучение на майчин език в районите с ирански кюрди. В други райони има дискриминация спрямо сунити или спрямо християни и евреи. Но това отново са повече форми на натиск от страна на самия режим, отколкото обществени разделения."

Но в крайна сметка не оцелява ли системата на аятоласите също поради факта, че за нея има и достатъчна обществена подкрепа, включително заради класови и етнически разделения?

"За режима има някаква обществена подкрепа, както и за социалистическия режим в България е имало обществена подкрепа в края на 80-те. По моите изчисления, в момента в Иран тази подкрепа е налична сред 15 процента от хората. Подкрепата обаче е организирана. Пример е Басидж - доброволното звено към Революционната гвардия. Тези милиции са силно подкрепени из страната. А самата гвардия има 200 000 членове. Противниците на режима не са организирани и заради това той оцелява. Има желание за промяна, но тя все още не е реална политическа опция."