Изложбата е част от проекта "100 години Требенище" и в нея участват културни институции от България, Сърбия и Северна Македония. В края на 2017 г. археолози от София, Скопие и Белград са поставили началото на инициативата.
Опити през годините това да се направи е имало, но такива са били времената и обстоятелствата – политически, и не само, които са пречели да се реализира такъв проект, коментира пред БНР доц. Христо Попов, директор на НАИМ. По думите му "атмосферата е абсолютно колегиална и приятелска", нито пък е имало спорове какъв да бъде форматът на уникалната изложба.
Изложбата съдържа абсолютни шедьоври на античното изкуство, посочи Попов. По думите му най-атрактивни за аудиторията са златните и бронзовите предмети. Около 850-900 години на това място е имало некропол, където хората са полагали своите починали, но "златният хоризонт" е къс, уточни специалистът.
"Буквално целият античен свят е събран в некропола при Требенище."
Първите събития се случват през май 2018 г. Тогава инженерни части на Българската армия откриват първите гробове от некропола. Първите находки са спасени от Димитър Мустаков, артилерист, учил и археология.
"Това е човекът, който е въвел йогата в България, бил е музикант. Човекът е бил изключително прогресивен, с много широко мислене и многостранни интереси. На практика имаме история, зад която стоят толкова много хора и институции през годините", изтъкна директорът на НАИМ в предаването "Хоризонт до обед".
В проучвания на следващ етап се включва сръбският археолог проф. Никола Вулич, като впоследствие се откриват и други находки.
"Историята е преплетена като нашите си балкански взаимоотношения. Требенище е нещо, което ни събира, а не ни разделя", подчерта доц. Христо Попов.
Изложбата остава в София до март 2024 г.
Цялото интервю по темата слушайте в звуковия файл.
Снимки в публикацията: БГНЕС
"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..
55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...
Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..
Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..
Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..
" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара. Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..
"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..
"Убеден съм, че инцидентът е следствие на някаква случайност, непреодолима сила, форсмажор - нещо се е случило, което не е нормално. Не вярвам това да е..
Конституционният съд взе правилното решение и отмени една значителна част от направените промени. Справиха се по един много сложен въпрос,..
"Има положения, с които на пръв прочит не съм съгласна. Има един основен мотив, който може да се види през цялото решение – че самият съд е разделен..