Предстои аварийно укрепване на крепостта "Баба Вида"

Средновековната крепост "Баба Вида" във Видин отново е отворена за посещения. Достъпът се възстановява със заповед на временно изпълняващия длъжността кмет на общината с алтернативен маршрут за посетителите. Преди дни посещенията в обекта бяха забранени заради опасност от срутвания.

"Баба Вида" е недвижима архитектурно-културна ценност с национално значение и единствената крепост, запазена в своята цялост в автентичен вид. 

Видинският художник Веселин Маринов Нацин, нарисувал безброй платна с емблемата на града, изразява възмущението си от затварянето на крепостта:

"Всеки видинлия ще ви каже, това е лицето на Видин. Стана ми много болно - с лека ръка сложихме преграда "Забранено влизането". Тя, горката, няма да се срути, след като хилядолетия не се е срутила. Но може да се намери начин за възстановяването на падащите елементи и не всичко да се срути. Това е най-запазената автентична крепост в България, видял съм различни бутафории. Едва ли има видинлия, който безобидно ще приеме такова затваряне. Сигурен съм, че може да се реконструира и да не се ограничава достъпът на туристи."

Толкова ли е сериозен проблемът, за да се затвори изцяло средновековният замък? Проблемите на крепостта са от години, а сега уредникът на "Баба Вида" подава поредна докладна, признава директорът на Регионалния исторически музей във Видин Христина Кирилова.

"Проектът предвижда тази каменна зидария, която е паднала, тези камъни да се съберат и да се върнат на мястото си, където са били. Проектът включва архитектурно заснемане с дрон от всички страни на кулата и сме изследвали в дълбочина разрушенията до 70 см в дълбочина. Имаме конструктивно решение - ще се наложи да се положи армировка поради голяма дълбочина на разрушенията и със специални разтвори за каменна зидария ще се извърши зазиждането и импрегнирането. Предвиждаме да се фугира и цялата кула, тъй като се е измил изцяло разтворът на някои места и може да последват такива разрушавания. От горната страна на бастиона, покривът, в момента има земен насип, който е затревен. 1956 година е направена една глинена замазка. Тогава не са имали други начини да хидроизолират, и сега вода прониква през помещенията под покрива. Предвиждаме да се премахне земята, да се проучи от археолозите, да се огледа какво е състоянието, да се заздрави и да се изпълни нова изолация, като за покрив да се положат хидроизолационни слоеве, геотекстил и вече да се върне земният насип и да се извърши затревяването. Същото в каменната зидария, ще се направи в тухлените надзиди. И ще трябва да се префугират", пояснява архитект Антова.

Проектът е внесен в Министерство на културата и оттам е необходимо да се съгласува. В него може да бъдат наложени промени и да бъдат дадени и други предложения. 

Ако ведомството излезе с положително становище, след доклад от надзорна фирма ще се издаде разрешение за строеж. Следващата стъпка е да се възложи обществена поръчка за изпълнение в зависимост от оценката на строителните дейности, добавя Антова. 

Повече по темата чуйте в звуковите файлове.