За поуките и смисъла на празника Въведение Богородично

За нас българите семейството е онази опора, върху която изграждаме своя живот. То ни дава усещането за цялостност и завършеност. Дава ни сила и подкрепа в трудните моменти. Определя кои сме, от къде сме и на къде вървим. И въпреки, че в съвременния свят изглежда, че всеки върви по единично, тази неразрушима връзка все още е важна за нас. Да уважаваме възрастните, да се грижим и обичаме децата. Да отдаваме почит един на друг. 

С наближаването на Рождество темата за семейната връзка винаги става по-актуална от всякога, защото ние асоциираме нашия дом с нашето семейство, в което по традиция се споделят всички празници. На това учим и децата си и всички, които не са заедно с тях сега ги очакват да се приберат за празниците у дома. Много сила, много заряд има в семейството, защото именно поради тази връзка ние сме склонни да служим на другия безрезервно. В него можем и да си прощаваме и да се обичаме. Там, в семейството се предават добродетелите, които са в основата на възпитанието и чрез които се учим да сме полезни на другите и на обществото.

"Празникът Въведение Богородично започва още от вечерта в църквата с тържествена вечерня, каза за "Нощен Хоризонт" Ваня Станчева, богослов и дългогодишен преподавател по религия.

"Много е любим за мен библейският разказ за раждането на Света Богородица и за нейното въведение в храма. Любим е и на моите ученици, защото той е много близо до нас. Свещеното предание ни разказва, че праведните богоотци Йоаким и Анна били в преклонна възраст, но все още нямали деца. Живеели в изключително благочестив живот и те са пример за всеки вярващ.

Те разделяли своя доход на три равни части - едната част давали като милостиня, другата давали в храма и живеели с третата част. Те нямали деца и това в древността това се считало за огромно нещастие, едва ли не за наказание и те много тъгували за това...

След една дълбока молитва на Анна към Бога, че я лишил от дете, заради нейната дълбока вяра, Господ ги дарил с дете, а те били обещали преди това, че ако това стане, ще подарят детето на Бога. 

Когато на три годинки те водят малката Мария тържествено до Йерусалимския храм, тя с лекота изкачва неговите 15 високи стъпала. Това било чудо. Тя се изкачила сама до горе, това било и знакът, че мястото на детето е в храма...

Този библейски разказ носи много поука за нас. Защото истински християнски живот извън храма няма как да има, разказа още Ваня Станчева, богослов.

"Храмът е естественото място, където би трябвало да бъдат въведени децата. Друг е въпросът колко този празник е осъзнаван и има смисъл за днешното общество, сподели за "Хоризонт" д-р Анна-Мария Кръстева, богослов и водещ на предаването „Благовестие“ по Програма Христо Ботев на Българското национално радио.

"Семейството е ценност във всяко общество, във всеки момент. Християнското семейство се основава на любовта. Любовта между двамата съпрузи, любовта между съпрузите и детето, и любовта на семейството към Бога.

В това триединство е смисълът на християнското семейство. Когато любовта не същестува, ние не можем да говорим за християнско семейство и когато семейството не е в храма, също не можем да говорим за християнско семейство, поясни още д-р Анна-Мария Кръстева.

Още по темата в звуковия файл.