По-добре подготвен ли е Европейският съюз след пандемията на Ковид-19 да реагира при рискове за общественото здраве и дори следваща пандемия?
Мисля, че научихме много уроци за това какво можем да направим, какво не се получи и какво проработи. Но с цел да бъдем наистина по-добре подготвени, трябва да направим промени в здравните системи, в плановете за подготовка, а това ще отнеме време. Това са промени по отношение на сътрудничеството между различните нива, сектори, в подготовката на болниците, както и в сферата на комуникациите. Една голяма област е и дигитализацията на наблюдението. Това са промени, които не можете да направите в рамките на две седмици. Ще отнеме време, инвестиции.
Колко е опасен коронавирусът в момента?
С респираторните вируси винаги трябва да бъдем внимателни. Те винаги могат да се променят и да се появят варианти, с които не сме свикнали. За да ги установим рано, е много важно да имаме добри системи за наблюдение, които могат да засекат промени в щамовете, които циркулират.
Трябва ли да има повече информация, подготвена на европейско ниво за смисъла, ползите и потенциалните странични ефекти от ваксините за различни заболявания?
Имаме платформа, която вече обяснява. Може би не по готин начин, но по много трезв начин фактите за различни ваксини. Това е информационният Европейски портал за ваксинирането. Предимството на този портал е, че е достъпен на всички европейски езици. Мисля, че това е начало. Относно ваксинационните кампании в най-общ план и с цел преодоляване на скептицизма за различните ваксини - тези кампании трябва да бъдат правени на национално ниво и да бъдат наистина насочени към тези групи, които имат въпроси и съмнения. Това, което видяхме, е, че на първо място има различия дори в рамките на една държава. Може да има ваксини, които всеки приема, както и други ваксини, за които хората са по-предпазливи. Обща кампания няма да помогне в случая. Разработили сме насоки как държавите могат да направят анализ за това каква е ситуацията, какви са пречките в тяхната страна за поставянето на ваксини. Мисля, че това е нещо, в което можем да подкрепим държавите, при изготвянето на самия анализ. Този анализ може да е напълно различен за отделните държави, както и да се различава в рамките на дадена държава по отношение на различните ваксини. Звучи много сложно, но нещата не са елементарни. Не е нещо, за което можем да кажем: "Ето, сложихме хубава реклама във "Фейсбук", "Инстаграм" или друга социална мрежа. Това няма да помогне. Трябва да бъде насочено към определени групи. Това включва и че за определени групи трябва да имате съответните лица, които да предадат посланието. Не помага, ако е винаги учен или здравна институция. Може футболна звезда да има много по-голямо въздействие.
Какви са основните проблеми, върху които работи Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията в момента?
Има различни предизвикателства. Едното е свързано с общественото здраве и това е антимикробната резистентност. Това е предизвикателство както за нас, така и за всички останали. Предизвикателство, което е добре познато, в което виждаме, че определени видове резистентност все още се увеличават. Дори за антибиотици, които се пазят за използване при последна необходимост.
Има още едно предизвикателство, което е проблем не само за общественото здраве, но и за системите на здравеопазване. Това е капацитетът на работната сила. След Ковид много от работещите в здравната сфера бяха напълно изтощени и напуснаха професията. Много болници вече затвориха например интензивни отделения, защото нямат персонал. В много държави има недостиг на лекари в селските райони. В общественото здравеопазване това е още по-видимо, защото след 5 до 10 години в зависимост от страната до 50 процента от личните лекари ще се пенсионират. Това не е атрактивна професия, така че няма много хора, които да ги заменят. Това е нещо, за което спешно трябва да бъдат взети мерки.
В България вече станахме свидетели на екстремни метеорологични явления като наводнения и необичайно високи температури заради промените в климата. Има ли вероятност да станем свидетели и на нови болести, които не са били обичайни за страната ни?
Мисля, че това не е само в България. Различните страни в различна степен имат такива уязвимости. Климатичните промени могат да имат директно въздействие като повишаващи се температури, но също и наводнения, повече валежи. През тази година станахме свидетели на всичко това. Климатичните промени могат да имат и непряко въздействие - например чрез мерките за смекчаване на ефектите от тях. Една от мерките, които държавите ни обмислят, е да направят градовете по-зелени, така че жегата да не е толкова осезаема. Но зеленината и водата, които са свързани с това, могат да привлекат комари. Може самите мерки срещу климатичните промени да увеличават риска от векторни заболявания.
Изключително сложно е. Имаме проект, който разглежда как тези различни елементи функционират заедно, какво е въздействието върху инфекциозните заболявания, но също и какво може да се направи.
Доколко миграция, предизвикана от климатичните промени или военен конфликт, може да доведе до пренасянето в Европа на заболявания, които преди не са били обичайни за континента?
Миграцията е един от факторите, но пътуването също е фактор. Трябва да имаме предвид, че много повече хора - европейци, пътуват и пренасят по нещо, отколкото мигранти, които да внасят болести в Европа. Миграцията и пътуванията са един от факторите, които могат да допринесат за сценарий, при който с повишаващите се температури имаме повече комари, те се придвижват на север. След това пътуващите пристигат с екзотична инфекция, някой комар ги ухапва и в резултат имаме например огнище на болестта денга. В бъдеще може това да се случва във все по-северни страни.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.В Италия магистратите напуснаха съдебните зали в знак на протест срещу правителствена реформа в съдебната власт. Много съдии и прокурори в Рим, Милано, Болоня, Палермо и други градове, както и прокурори от окръжните централи на Апелативния съд, излязоха от залите. Това стана в момент, когато представители на правосъдното министерство започнаха..
Пожелание към БНР отправи и диригентът на вокален ансамбъл "Езерец" Илиян Юручки в Благоевград и секретар на народно читалище "Никола Вапцаров - 1866-та. Още по темата слушайте в звуковите файлове.
По българска традиция на 14 февруари отбелязваме Деня на лозарите и винарите -Трифон Зарезан, а в католическия свят на тази дата се празнува Денят на влюбените – Свети Валентин. Макар че Свети Валентин не е типично български празник, той е повод за много хора да изразят с романтичен жест обичта и признателността си към любим човек. Много двойки..
На мирен протест пред МОСВ противници на добива на злато в района на Своге ще изразят своята позиция и ще подкрепят свои съмишленици от Сливен, които ще протестират по казуса с Природен парк "Сините камъни". Арх. Слава Савова за казуса "Сините камъни": Има риск публична държавна собственост да се превърне в частна " Повсеместно в България..
Председателят на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова ще обжалва съдебно решение за увеличените такси на мобилните оператори. Административният съд в София отмени заповеди на Филипова, с която тя се опита да спре увеличенията при два от операторите. Не отговаря на истината, че новите цени са окончателно потвърдени, пишат от..
Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" повдигна отново темата за т.нар. оценка "дисциплина" и въвеждането на по-сериозни санкции, касаещи поведението на учениците. Юлиян Петров, КТ "Подкрепа": Оценката за възпитание не е наказание Има деца, които смятат, че могат да правят всичко и всичко е разрешено и идват лошите наказания на живия..
"Недобра е новината, че трафикът през последната седмица е два пъти по-лош от среднодневния за изминалата година. На места в сутрешните пикови часове стигаме до над 100% средно време за пътуване ", обясни пред БНР Христо Грозданов, управител на Института за транспортна инфраструктура. По думите му "Пловдив след ковид привлече много..
Всяка партия има определени цели и докладът за влизане в еврозоната може да бъде изискан, когато държавата отговаря на изискванията, в момента не..
Данъчните закони ще бъдат преработени и бюджетът ще бъде преработен . Това заяви пред БНР Делян Добрев, председател на Комисията по бюджет и финанси в..
Ако те решат с фалшиви данни да ни вкарат в еврозоната, ние ще ги подпалим . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...