Проф. Иван Атанасов: Новите геномни техники позволяват в полученото растение вече да няма чужда ДНК

Дебатът се разгорещи, но той е доста по-слаб, отколкото преди 20 години, посочи пред БНР проф. Иван Атанасов, директор на Агробиоинститут.

Той припомни в предаването "Преди всички", че първите генно модифицирани организми се появяват през 1983 година. 

"Следва бурно развитие. Има създадени много сортове при основни култури  – царевица, памук, ориз и домати. Те са устойчиви към неприятели и хербициди". 

От 2001 г. има регламент на ЕС, който практически забранява отглеждането на ГМО култури в Европа, отбеляза той. 

"В България не се отглеждат ГМО култури. Глобата е огромна. Стига до 1 милион лева".

Но над 75% от соята в света е ГМО, такъв е 90% от памука и огромен процент от царевицата.

"Европа внася соеви продукти от САЩ. Оказваме се в цинична ситуация – не произвеждаме ГМО, но си храним животните с тази соя".

След 2000 г. се появиха нови геномни техники, които са по-прецизни и позволяват да се направи малка промяна и в полученото растение вече няма чужда ДНК, обясни проф. Атанасов.  

"Новите геномни техники масово се използват в света. Реално присъстват в земеделието. По тази причина ЕК поръча разглеждането на риска при тях".

• Какви ще бъдат последствията от въвеждането на европейски регламент за нови геномни техники

• Генното редактиране на поправителен. Ще се събере ли мнозинство при повторното гласуване?

• Доц. Веселин Дочев: Най-опасното в регламента за новите геномни техники е отпадането на контрола

Продуктите на новите геномни техники се разделят на две категории, разказа той.

"Едната включва чужда ДНК и не може да бъде получена по естествен път. Тя ще бъде считана за ГМО и си остава под рестриктивния регламент.

Другата са продукти, които имат редактирана съвсем малка част от определен ген и може да бъде получена с методите на класическата селекция. Направената промяна вече съществува в друг сорт. 

В елитни сортове ще бъдат пренесени характеристики, които вече съществуват". 

Приложението на новите геномни техники в медицината поражда морални проблеми, но потенциалът е огромен, обясни проф. Атанасов.

Живеем в изключително динамично време и постоянно ще имаме сблъсък с нови технологии. Към всяка обществото би трябвало да вземе отношение, напомни той. 

"Новият регламент е разписан доста детайлно. Евентуалното му въвеждане ще доведе до промени в редица съществуващи регламенти на ЕС". 

"Борбата на анти-ГМО организациите доведе до това, че малки и средни фирми никога не успяха да регистрират сортове, които са генно модифицирани. Няколко мултинационални компании произвеждат семена от ГМО растения. Новите техники и регулаторна база дават възможност на малки и средни фирми да произведат растения и да ги комерсиализират", обясни още експертът. 

Въпросът не би трябвало да има политическа окраска. Става въпрос доколко нашето земеделие ще бъде конкурентно, подчерта той.

"Приложението на такива техники изисква време. Това, което се прави, ще даде резултат след 5-6 години".

Цялото интервю на Веселина Миланова с проф. Иван Атанасов може да чуете в звуковия файл.