Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България ще въвежда депозитната система за пластмасови бутилки. Какво предстои?

| Анализ
Снимка: Радио Варна, Мариела Димитрова

До 2029 г. на територията на ЕС следва да бъдат изградени депозитни системи за връщане на празни пластмасови бутилки. В 17-те европейски страни, които вече имат подобна система, се регистрира висока събираемост.

Пред страната ни са три задачи - анализ къде какво количество отпадък се генерира, промяна в законодателството и инвестиции в машини за разделно събиране.

"Най-голямата инвестиция е в разполагането на тези вендинг машини", поясни заместник-министърът на околната среда и водите Николай Сиджимов.

Гражданите ще заплащат депозит, който ще бъде включен в цената на напитката – над продажната, и ще се възстановява при връщане на празната опаковка на определените места. В държавите с вече изградени депозитни системи, стойността на депозита варира между 10 и 25 евроцента.

"Цифрата, която се обсъждаше, е 20 стотинки за опаковка. Идеята е да се обхване максимален кръг от заинтересовани лица – всеки един от нас да може да върне бутилката си на възможно най-много места. Не говорим за кофи за разделно събиране, говорим за машини", уточнява Владимир Димитров от "Пластик Пакт България".

Опаковката в депозитната система ще има изрична маркировка, която ще бъде прочетена от съответната машина и ако бутилката е прекалено мръсна, машината няма да я приеме, допълва той.

От февруари 2022 г. депозитната система се обсъжда в работна група в МОСВ. С приемането на директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба производителите се задължават да включат рециклирана пластмаса във всяка произведена бутилка.

Улична арт инсталация с празни кенчета Снимка: БГНЕС

Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, изтъква правото на производителите и рециклиращите компании до приоритетен достъп до събрания материал.

"Този отпадък ще бъде изключително ценен, тъй като смисълът на депозитната система е да има затворен цикъл. Бутилките, които ще се събират в депозитната система, тъй като се предполага, че са чист ресурс, директно ще отидат в други бутилки, няма да бъдат замърсени – това, което в момента се случва в контейнерите за разделно събиране", коментира Цветанка Тодорова, председател на браншовата асоциация "Полимери". Тя добавя колко е важно да се гарантира оставането на отпадъка в България. В момента рециклаторите внасят разделно събрана суровина от други страни, включително от други континенти.

От догодина съгласно действащото законодателство пластмасовите бутилки за напитки би следвало да съдържат 25% рециклиран материал. Тодорова е песимист как при настоящата ситуация то би могло да бъде подсигурено. Сега такива бутилки са изключителна рядкост, защото липсва качествен рециклиран материал, чиято цена е "доста по-висока от цената на първичния материал, което оскъпява продукта" и е въпрос на икономически избор на бутилиращите компании.

Христо Бояджиев е отговорник за пилотния проект за депозитната система в една от големите търговски вериги. Към днешна дата в 19 от магазините на веригата в страната потребителите могат да връщат празни бутилки и кенчета, като до момента са събрани над 15 милиона бройки, което е равнозначно на над 280 тона пластмаса и над 60 тона алуминий.

Снимка: Ани Петрова

За общините депозитната система е едно от решенията за драстично намаляване на количествата отпадъци, подчертава Десислава Стойкова, експерт по устойчиво развитие в Националното сдружение на общините.

"Към момента съществуват цветните контейнери, които събират този вид отпадък. Бъдещето е да се поставят вендинг машини в големите търговски обекти, а в малките може да се изкупува ръчно, самостоятелно връщане. Възможно е да се поставят вендинг машини и на територията на площадки за разделно събиране. Ще се прецени кой модел е най-удачен."

Вариант, в който магазините събират ръчно този тип продукти, повдига много въпроси, твърди Людмил Димитров, председател на Българската асоциация на търговците на дребно, която обаче не е представена в работната група. Той пита кой ще се грижи за състоянието на продуктите, къде ще се съхраняват и как ще бъдат овъзмездявани тези магазини. Търговците от малките магазини се оказват непредставени в работната група. Димитров сочи негативния опит с хартиените отпадъци – основно кашони, "обаче не се получава", те се трупат в складовете, защото фирмите, които трябва да ги събират по график, не го спазват.

Снимка: Ани Петрова

Съществува тезата, че депозитните системи не са чудотворно решение  за намаляването на пластмасата и замърсяването. От Zero Waste France алармират, че депозитните системи могат да постигнат обратен ефект – вместо да се ограничи, потреблението на пластмасови бутилки да се стимулира. В американско разследване пък се изтъква, че повторното обработване на пластмасата не е безопасно, защото тя се разгражда при всяка следваща употреба, което ограничава живота ѝ за рециклиране.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Натали Петрова-директор на фестивала

Най-добрите и наградени филми от Международния кинофестивал на планинарското и екстремно кино ще бъдат представени в Банско

25, 26 и 27 юли най-добрите и наградени филми от Международния кинофестивал на планинарското и екстремно кино ще бъдат представени в Банско. "Ще представим 11 ленти от 10 държави - България, Великобритания, САЩ, Исландия, Франция, Австрия, Италия, Полша, Канада и Словакия. Един филмов маратон от три вечери. Началото на прожекциите е 21 часа...

публикувано на 21.07.24 в 06:20
Цанко Керанов, Румяна Фичева и Антон Станчев

580 км са туристическите маршрути в Национален парк "Централен Балкан"

"Чрез наши ние контролираме движението , проверяват се МПС дали имат разрешително, ако нямат такова се съставя акт и глобата е около 100 лева, каза БНР Цанко Керанов, началник отдел Контрол и охрана на Национален парк Централен Балкан. Според Керанов по-често се правят еднодневни или три дневни преходи , като днешните туристи наистина обичат..

публикувано на 15.07.24 в 09:42

Как да бъде спасен зоопарка в Благоевград чрез виртуална реалност?

Как изживяването и емоциите от посещението в зоопарк или в горски територии , обособени като центрове за защитени видове животни, да продължи до безкрай? Такава възможност дава развитието на дигиталните технологии чрез приложения и апликации, познати като образование във виртуална или добавена реалност . И ако в световен мащаб тези..

публикувано на 13.07.24 в 10:05
Снимката е илюстративна

Мариана Родер и нейната малка хижа в планината

Да поддържаш хижа и обслужваш посетителите изисква особено отношение, както към природата, така и към хората, които обичат да прекарват време в планината. Това занимание, обаче представлява на практика почти денонощен труд. Какво означава да работиш като хижар и то не къде да е, а в Швейцария?   " В Швейцария е много трудно да станеш хижар , това е..

публикувано на 13.07.24 в 09:35
Ели Иванова

"52 исторически разходки из България" - 52 уикенда история сред природата

"52 исторически разходки из България" се казва новата книга на блогър - пътешественика Ели Иванова , създател на блога "Друми в думи".  Чрез нея авторката дава заявка да ни отведе до крепости, манастири, скални светилища и места, свързани със старата и по-новата история на земите ни. "Тази пета моя книга се различава от предишните по..

публикувано на 10.07.24 в 09:28

"Пътувай с Хоризонт" в сърцето на Родопите

В горещите летни дни, алтернативата е планинският туризъм. "Пътувай с Хоризонт" тръгва на разходка в сърцето на Родопите, сред тишината и спокойствието на балкана, на 1200 метра надморска височина. В село Момчиловци срещаме гостоприемни домакини, свикнали да посрещат гости още от 90-те години на миналия век, когато селото се превръща в едно от..

публикувано на 07.07.24 в 14:49

Вършец - най-старият балнеолечебен курорт в България

Вършец е най-старият балнеолечебен курорт в България, известен с топлата си минерална вода и мек планински климат. Първата държавна минерална баня е построена през 1990 г.  Градът възниква около минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението за това свидетелстват откритите развалини от римски бани.  Град Вършец е разположен в..

публикувано на 07.07.24 в 10:10