Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доайен в генетиката и млад предприемач - двама оптимисти за бъдещето на България

Акад. Атанас Атанасов и Славена Родинова си представят България през 2050 г. като цветуща, просперираща страна

| Интервю
акад. Атанас Атанасов и Славена Родинова
Снимка: Таня Милушева

"Никой не може да ме обезсърчи, че България няма бъдеще."

Това заяви пред БНР генетикът акад. Атанас Атанасов, участник в предстоящия научен агрофорум на тема "Устойчива агрохранителна система – национален приоритет за продоволствената независимост на България“. На събитието, организирано от Министерството на земеделието и храните, ще бъдат представени достиженията на доказани световни български учени в областта на приложната земеделска наука.

"През годините на промените изпратих над 400 човека в целия свят. Искат ги като топъл хляб тези наши възпитаници. Ако българинът попадне при подходящи условия, той може така да реализира своя потенциал! (…) Тези хора дълбоко ги боли – реализираха се по света, а България ги е забравила", коментира акад. Атанасов в предаването "Преди всички". Една от идеите на форума е да покаже на тези хора, че са добре дошли, "че България е една на всички и трябва да я направим, няма на кого да чакаме", допълни той.

"След промените изведнъж се оказахме в небрано лозе. Всички мислехме, че демокрацията ще ни направи по-работливи, по-обединени. Оказа се, че социализмът ни е направил доста големи консуматори", посочи ученият.

След 2000-а година водещите селекционери се пенсионираха, а младите бяха взети от мощните фирми, които сега ни продават семената, отбеляза Атанас Атанасов. Според него липсва предприемачески дух - както преди промените, така и след тях, така че познанието да стане бизнес.

От 82 интензивно отглеждани в България култури в момента сме на под 40, алармира академикът.

"Всичко започва от науката. Можем да помогнем на нашия бизнес с технологиите, които разработваме", категоричен е акад. Атанасов.

"Моите родители са били изцяло отдадени на земеделието. Когато решихме да стартираме нашия бизнес, изключително нишов за България, нямахме нито правилен, нито грешен пример. До момента всичко, което сме успели да създадем, е със собствени средства и на принципа проба – грешка. Нямахме никакъв опит. Винаги ни е липсвало да имаме хора около себе си, които са свързани с науката", разказа Славена Родинова, която има семеен бизнес за люти чушки от цял свят.

"България през 2050 г. си я представям цветуща. Такива хора ще направят България щастлива, благодатна. Светът ще се възхищава на България. Убеден съм в това", подчерта акад. Атанас Атанасов.

"Възможностите в нашата страна са изключително много. Виждам други млади хора, обединени от обща визия за едно хубаво бъдеще. Светът е отворен. В по-малка страна като България много по-лесно може да постигнем устойчиво развитие. Вярвам, че през 2050 г. България ще бъде страхотно място, просперираща страна", смята Славена Родинова.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проучване: Българските деца нямат навик да ядат риба, плодове и зеленчуци

Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..

публикувано на 19.09.24 в 09:49
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49