Изборите за Европейски парламент - водещата международна новина на седмицата

Европейският парламент не предлага закони, но избира председателя на Европейската комисия - най-влиятелния пост в Европейския съюз. Урсула фон дер Лайен има подкрепата на 190 депутати от нейната ЕНП, но й трябват 361 за втори мандат. Те ще дойдат вероятно от социалистите и либералите, но левите я предупредиха, че няма да я подкрепят, ако преговаря с крайната десница.

Крайнодсните партии постигнаха най-големия си успех на тези евроизбори. Те спечелиха във Франция и Австрия, втори са в Германия и Белгия, където премиерът Александър де Кро подаде оставка, след като неговата либерална партия получи под 10 процента подкрепа, а спeчелиха националистите. Убедителната победа във Франция на "Национален сбор", която събра над 31% от гласовете, накара президента Еманюел Макрон да свика предсрочни парламентарни избори на 30 юни. На пресконефернция в четвъртък Макрон призова умерените партии да се обединят срещу крайната десница и се зарече да не оставя Франция в ръцете на „екстремистката треска“. Той увери, че няма да се оттегля от президентския пост след резултатите от парламентарните избори. Кандидат за премиерския пост във Франция от "Националния сбор" ще бъде председателят на партията на Марин льо Пен - 28-годишният Жордан Бардела. В телевизионно интервю той беше катгоричен, че партията му е готова да управлява.

Президентът на Русия Владимир Путин изложи вчера условията на Москва за започване на мирни преговори с Украйна, които, по думите му, не предвиждат замразяване на конфликта а пълното му решаване. Путин поиска и санкциите срещу страната му да бъдат отменени. Русия преживява валутен трус, след наложени в сряда от САЩ и в четвъртък от Великобритания санкции, които доведоха до това на практика на Московската борса да няма търговия с долари, евро и британски лири. Транзакции не могат да се извършват, хората не могат да изтеглят, нито да прехвърлят пари във валута. Предложението за прекратяване на огъня в Украйна на руския президент Владимир Путин е ултиматум, на който не може да се вярва, заяви украинският президент Володимир Зеленски. Според него Путин ще продължи военните действия, дори да бъдат изпълнени поставените от него условия. Условията на Путин за започване на мирни преговори са предложение за повече агресия и окупация, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

На срещата на страните от Г-7 в четвъртък в Италия беше решено на Украйна да се отпусне заем от 50 милиарда долара от лихвите по замразените авоари на руската централна банка. Путин определи споразумението като "кражба", а германският канцлер Олаф Шолц - като "историческа стъпка". Президентите на САЩ и Украйна Джо Байдън и Володимир Зеленски подписаха 10-годишно споразумение за сигурност за укрепване на защитата на Киев срещу руските нашественици.

9 държави от Източния фланг на НАТО във формата Б9 - България, Румъния, Полша, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Унгария и Словакия имаха среща в латвийската столица Рига във вторник. След нея излезе декларация на президентите на Румъния, Полша и Латвия, в която те изразиха надежда НАТО да гарантира дългосрочно правото на самозащита и финансирането на Украйна и заявяват, че са решени да се противопоставят на хибридните атаки от Русия във вид на саботажи, кибератаки и незаконна миграция. Българският президент Румен Радев се възпротиви на въоръжаването на Киев. 

А на международна конференция същия ден в Берлин, посветена на възстановяването на Украйна след войната, германският канцлер Олаф Шолц призова съюзниците да помогнат на Киев да укрепи въздушната си отбрана срещу руските нападения, а Зеленски определи като най-належаща подкрепата в енергийния сектор, тъй като в много части на Украйна има режим на тока, след като Русия систематично унищожава енергийната инфраструктура на страната.

Междувременно, отряд кораби на руския Северен флот извърши учения с високоточни оръжия и пристигна в пристанището на кубинската столица Хавана в сряда. Ден по-късно САЩ разположиха ядрена подводница в залива Гуантанамо. 

Перспективите за прекратяване на огъня в ивицата Газа остават несигурни, въпреки че ООН подкрепи във вторник предложения от американския президент Джо Байдън план в три части за прекратяване на огъня между Израел и палестинското ислямистко движение "Хамас". Тази седмица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън беше на осмата си дипломатическа совалка в Близкия Изток след началото на войната. В края на миналата седмица министърът от военновременното правителство на Израел Бени Ганц, обяви, че го напуска. А ливанската групировка "Хизбула" отговори с ракетен залп по Израел след като неин висш командир беше убит при израелски удар във вторник вечерта. Израелските военни съобщиха за 40 ракети и дронове срещу Галилея и Голанските възвишения. Повечето от тях били унищожени. Някои предизвикали пожари при падането си.

Във вторник синът на американския президент Джо Байдън - 54-годишният Хънтър Байдън, беше признат за виновен от съдебни заседатели в Уилмингтън, щата Делауер, по всички три обвинения за незаконно притежание на огнестрелно оръжие. През 2018 г., според прокурорите, Хънтър Байдън е прикрил от властите, че употребява наркотици, за да закупи револвер. Това е първият случай, при който дете на действащ американски президент е осъден за престъпление. Все още няма определена дата за произнасяне на присъдата. 

Цялото обобщение на международните новини от седмицата чуйте в звуковия файл.