В поредица в предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" разказваме за клавирния конкурс „Геза Анда“, който се провежда в Цюрих веднъж на три години. Състезанието е изключително престижно - и заради големите награди, и заради присъствието на жури от световни знаменитости в пианистичния свят. 

Изискванията към състезателите правят конкурса труднодостъпен за много от младите музиканти, затова, както отбеляза и голямата Марта Аргерич, която беше член на журито, преобладаваха пианисти на възраст между 29 и 31, а съвсем младите бяха единици, но един от тях – 23-годишният Дмитрий Юдин достигна до финала и подели втората награда с латвиеца Даумантс Лиепинш (29) и през месец септември ще гостува като солист на Симфоничния оркестър на БНР – награда, определена и връчена му от маестро Константин Илиевски.

Този път ви представяме пианиста Иля Шмуклер. Рядко по големите световни конкурси има толкова категорична победа като неговата – той получи първа награда, отредена му от журито с председател Рико Гулда, него отличи и младежкото жури, което присъства за първи път в Цюрих – в него бяха студенти по пиано от шест престижни швейцарски музикални академии. Оркестър Музикколегиум Винтертур му даде своята Моцартова награда; приз му връчи унгарският посланик в Швейцария д-р Йозеф Цукор от името на Унгарското национално радио и не на последно място – на финала грабна и наградата на публиката. 

Повече от категоричен победител на конкурса „Геза Анда“ 2024 е Иля Шмуклер.

29-годишен, възпитаник на Московската консерватория до 2021 г., той започва сериозните си занимания на пианото на 10, на 12 изнася първия си рецитал, а на 14 дебютира с оркестър. И така, вече 15 години, гледа на бъдещето си като професионален изпълнител и дава всичко от себе си, за да осъществи мечтата си.

За мен лично победата на Иля на конкурса „Геза Анда“ е показател, че донякъде е отминало времето на „акробатичното“ свирене и отново се цени емоцията, а руснакът е особено емоционален интерпретатор. Часове след обявяването на резултатите, когато имах възможност да поговоря за кратко с него, той описа преживяването в Цюрих и Винтертур като голямо пътешествие.

„Имам чувството, че това беше голямо пътуване – от началото до края – защото програмата беше толкова разнообразна – от Бетовен, през Шуберт, Лист, Барток, Стравински. И после виналните турове с тези прочути оркестри и големи диригенти. А организацията беше чудесна! За мен беше привилегия да съм част от толкова страхотно състезание като конкурса „Геза Анда“.

Иля Шмуклер има колекция от награди на големи и по-малки конкурси – с времето завоюва все повече победи, а интересен детайл е, че две титли той има и от България – през 2012 г. получава първи награди на конкурсите „Скрябин-Рахманинов“ и „Велики учители“ в Кюстендил. Преди „Геза Анда“, през 2022 г. той достига до финала и на друго важно световно състезание – „Ван Клайбърн“ в САЩ, и отново е награден за изпълнението си на музика от Моцарт.

Какво мисли за конкурсите и доколко те са важни за млад музикант като него?

„Зависи какво търсиш. Ако живееш за музиката, за изкуството, за теб няма особено значение дали свириш на конкурс, или на концерт, или преподаваш. Ти трябва да преживяваш музиката, да си част от нея, и това е единственото, което е важно и задължително. Ако просто си тук, за да се състезаваш – добре – публиката ще те чуе, журито ще те чуе... А вижте журито тук, на конкурса „Геза Анда“ – те са суперзвезди! Дори не можеш да си представиш как се запознаваш лично с величия като Марта Аргерич, Робърт Левин, Рикардо Кастро, с Лука Дьобарг и всички останали. Имаш шанса талантът ти да бъде забелязан, а ако е на концерт – публиката те забелязва, ако пък преподаваш – можеш да привлечеш повече студенти. 

Като цяло – важното е да си част от музиката, да опитваш отново, и отново, и отново. Ако си упорит, резултатите ще дойдат, независимо дали имаш късмет на определен конкурс, или не. Разбира се, лесно е да го кажа от гледната точка на победител сега, но, повярвайте ми, губил съм много. Животът ми не е изпълнен само с победи. Много пъти съм бил губещ, ядосан, убеден, че не са били напълно справедливи към мен и т.н. Но след една или две седмици това минава и продължаваш напред, защото най-важното в живота ти е страстта и любовта към музиката, към изкуството – всъщност това важи за всяка професия. Изключително важно е, смятам, да обичаш това, което правиш, и мечтите ти да не са материални.“

Организаторите на реномирания конкурс в Цюрих дават истински незаменим шанс на своите лауреати чрез концертни участия, които фондацията осигурява за период от три години – до следващото издание. Сега Иля ще бъде много зает – и въпреки че все още е студент в Международния център за музика на големия пианист и педагог Станислав Юденич в Университета Парк, щата Мисури – той ще има и пълноценен концертен календар с все повече събития.

Попитах Иля чувства ли голяма разлика в клавирните школи – предвид това, че е отгледан в лоното на легендарната Московска консерватория, но ето че сега избира да учи отвъд Океана.

„Всичко зависи от учителите. Не мисля, че има такова нещо като различни школи, още повече сега, когато светът е малко или много отворен. Толкова много руски пианисти, например, отидоха да учат в Германия при германски професори – те напълно промениха стила си. А доста заминаха като мен за САЩ. Аз уча при много интересен преподавател – великолепен – Станислав Юденич. Започнал е в Ташкент, Узбекистан, в бившия Съветски съюз, след което се е преместил в Мадрид, за да учи при Дмитрий Башкиров – пак руска школа, но после отива на езерото Комо, където му преподава големият германски професор Карл Улрих Шнабел и също Розалин Турек – друго величие. Но това са тотално различни подходи към класическата музика – между, да речем, Дмитрий Башкиров и Леон Флайшер. Затова е интересно да събирам в едно различни неща от всички тях – така израствам и като артист, и като човек. А това е много важно. Не мисля, че има обособени школи в наше време – има индивидуалности, има различни пианисти, има различни музиканти – и всеки пианист трябва да бъде музикант със свой личен подход към класическата музика.“

Ще бъде ли „Геза Анда“ последният конкурс в кариерата на младия Иля Шмуклер?

„Мисля, че да. Много искам това да е краят на състезанията за мен.“

А какво следва?

„Концерти. Вече получих няколко покани за солови рецитали и ги очаквам с нетърпение. Аз ще съм част от света на класическата музика – мечтата ми се сбъдна!“