Даниела Ненова между театъра и любовта към птиците

Рехабилитационният център за птици, в който Даниела Ненова помага, е един от близо стоте подобни центъра в САЩ. Някои от тях са за птици, други приютяват и всякакъв друг вид диви животни. Тези специални центрове, които на мене ми изглеждат като старчески и възстановителни домове за диви животни се издържат най-вече от доброволни дарения и от доброволци.

Често пъти те са и място за обучение на студенти или за изследвания на животните в дивата природа. А за любители на природата като Даниела те са възможност да бъдат близо до свят на тишина и спокойствие, на глътка въздух извън шумотевицата и суетата на големия град. Това е любимото ѝ развлечение. А работата е нещо съвсем различно. 

Даниела е на 33 г., родена е в Русе, завършила е кукловодство в НАТФИЗ, но вместо да стъпи на сцената в България, поема пътя към Америка. 

Кога беше първото ти запознанство с Америка?

"Бях на 16 години. Майка ми ме записа на програма, в която отиваш за една цяла година при американско семейство и живееш в американска среда и ходиш на училище. И всъщност първото ми запознаване със САЩ беше в Монтана."

Тогава ли те омагьоса Америка и реши, че трябва да дойдеш и да живееш тук?

"Когато завърших НАТФИЗ трябваше да взема решението. Избрах САЩ, защото беше нещо ново.

Ти си завършила кукловодство. Различен ли е кукленият театър в България от кукления театър в Америка?

"Да, определено. Технически българският театър е много по-добър от към начин, по-който се играе с кукла и по-начин по-който куклата се одухотворява, по-начин по-който се движи на сцената. Мисля, че това е защото тук има много места, където можеш професионално да учиш и повечето хора, които обичат да се занимават с куклен театър правят прекрасни кукли визуално, но не са толкова запознати как се играе откъм театрална гледна точка. Поне класът, който аз съм завършила на проф. Румен Рачев - ние държахме изключително много на детайли и на техниката, с която играем с кукли."

Ти говориш и за куклен театър за възрастни - по какъв начин заинтригувате с кукли възрастните?

"Има стигма, че куклите са само за деца, но общо взето поне от представленията, в които аз съм участвала, публиката си тръгва малко изненадана, че са могли емоционално да се докоснат до герой, който е кукла. Куклите могат да правят всичко, което един драматичен актьор може да прави на сцената, плюс всички неща, които ние не можем чисто, защото физически имаме бариери. Това, което прави куклите изключително цветни на сцена е, че могат да казват неща, които хора не биха имали смелост да говорят толкова много за тях."

Тръгвайки към Америка, представяше ли си да правиш театър за американците или имаше други представи и други мечти?

"Да, мисля, че всеки нов човек в изкуството е малко късоглед и иска да се впише в това, което се счита нормално. Аз отначало мечтаех да си събера пари и да се преместя в Ню Йорк, да работя на Бродуей, да имам участия в мюзикъли. Сега, когато съм на 33, с натрупването на опит някак си намерих своята ниша и открих какъв съм аз като артист и вече нямам нуждата да се вмествам в нечии други обувки, а съм си намерила своя начин на изразяване. Дори, когато участвам във филми или когато съм на сцена в театрални постановки, винаги бих избрала малката си театрална компания, към която се връщам, защото този живот ми допада повече като човек, който съм аз по душа"

Обичам и природата, да ходя на палатки, живея извън града, извън Синсинати буквално в гората, място, което рехабилитира хищни птици. Понякога хората се учудват как мога да съчетавам природа и гори и планини с театър, защото едното изисква голям град, другото изисква спокойствие. И всяка сутрин храня бухали и сови, ястреби и соколи и след това отивам на работа, където преподавам театър, и след това отивам на репетиция, където работя над своето си представление.

Наблюдаваш птиците - интересни ли са?

"Мисля, че всяка една от тях има свой определен характер и различни черти. С някои имам по приятелски отношения отколкото с други. Някои са по страхливи, други са по-приятелски настроени идват и те поздравяват.

В момента любимата ми е една бухалка. Казва се Хера. Тя официално е тинейджър по бухалски години и е изключително сприхава, не обича да ѝ се чисти клетката, мисли, че хората се мъчат да ѝ открадват храната, което не е така. Имахме един много мил лешояд, който се казваше Ъроу, но тя за съжаление почина на бабинската възраст от 307 години, което за лешояд е изключително много.

Някои от птиците са постоянни жители в центъра, защото или им липсва крило, или имат болест и за това те са там, от към образователна гледна точка."

Можеш ли да кажеш, че мечтата ти Америка е сбъдната?

"Аз нямам само една мечта. Работя много за да продължавам да сбъдвам мечтите си!"

След 10 години в Америка Даниела Ненова е разбрала, че не мърморенето и самосъжалението, лошото настроение и намръщената физиономия помагат, а усилията и работата, за да могат нещата да стават така, както ги искаш и както сам си ги направиш, за да се чувстваш добре със самия себе си и да си полезен и за другите. 

Интервю на Елена Цанева с Даниела Ненова за рубриката ни "Америка- илюзии и реалности".