Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо климатът се промени толкова бързо?

Ако нямаше парников ефект, щяхме да живеем на ледена планета

Христо Панчев
Снимка: Мая Данчева

Защо климатът се промени толкова бързо, защо слънцето стана толкова силно и трябва ли наистина да се приспособим към новите условия или можем нещо да променим?

Оказва се, че да обвиняваме слънцето за високите температури е крайно несправедливо. Публикация в научно-популярната платформа Климатека.бг посочва, че слънцето далеч не е основният елемент, контролиращ температурата на Земята и , че слънчевите колебания допринасят за едва 0.1 процента от температурните промени.

Какво се случва тогава, че станахме свидетели на изключително горещи лета, на много топли зими, на силни бури и дъждове.


Затопля се не само земята, но и водата. Ледниците се топят,  повишава се нивото на световния океан.

Обясненията се търсят в две посокичовешката дейност, като причина за климатичните промени или някаква цикличност, в която Земята се затопля и изстива. В същата статия се дава пример междуледников период преди 120 хиляди години, когато температурата на Земята, нивата на въглеродния диоксит и на океаните са били по-високи от днешните. 

Кое е вярното и трябва ли да продължим да вредим на планетата? Какви ще са последиците и колко време имаме да направим промяната?

"Обикновено съдим за промените около нас според усещанията си и много по-трудно приемаме цялостната картина. Науката е нещо, което изследва промените по много различни начини в продължение на столетия дори и е факт, че климатът в продължение на милиони години се е формирал, променял под влияние на космически и земни фактори, разказа в "Нощен Хоризонт" Христо Панчев, част от екипа на Грийнпийс за Централна и Източна Европа. 

Панчев е и координатор в инициативата за "Зелено Възстановяване на Украйна".

Река замърсяване

"За промените на климата единственото потвърдено от различни научни източници и данни е, ролята на човешката дейност, изгарянето на фосилни горива и обезлесяването. И повишаването на парниковите газове. Наличието на парникови газове в атмосферата е нещо, което също има естествен произход в годините назад...Това се е дължало на активната вулканична дейност в далечното минало на земята.

Парниковите газове задържат топлината и ако нямаше парникови газове, щяхме да живеем в тотален студ, в ледената епоха.

Какво обаче се случва в съвремието ни - изравяйки от земните недра въглеводороди, получили се от гниенето на всякакви организми, ние сега ги изравяме и ги изгаряме, и ги изхвърляме в атмосферата, ние причиняваве затопляне.

Някои хора днес си мислят, че терминът "климатични промени" е нещо ново и модерно, сега възникнало, но науката за атмосферата и климата е много стара.


Първата концепция за това, че атмосферата задържа топлина съобразно газовия състав е от 1827 г., когато френският учен Жан Батист Фурие издава свое изследване.

Първата жена в климатичните изследвания - американката Юнис Нютън Фут, през 1856 година чрез експеримент доказва, че сгъстеният въздух се затопля по-бързо от нормалния, че въздухът, наситен с влага, или с въглероден диоксид също се загряват по-бързо, тогава в 19 век тя издава книга по темата, но под името на съпруга си, защото по онова време не е било възможно жени да публикуват научни трудове, разказа още Панчев.


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Велислав Малджиев: България е атрактивно място са всякакъв вид екстремен туризъм

Той е разностранна личност - превърнал е хобитата си в професия , а животът му е свързан със спортове като скокове с бънджи и рафтинг, но също и летене с балон, както и с народни танци .  " България е много благодатен район за всякакви екстремни спортове . Проблемът на много туристически фирми е, че избягват да правят екстремен туризъм в..

публикувано на 19.03.25 в 08:59

Данита Заричинова: Мислете как да купувате стоки, които ще са възможно най-дълготрайни

Днес отбелязваме Световния ден, посветен на рециклирането . Всяка година има инициатива за награждаване на "Герои на рециклирането" . Целта ѝ е да привлече вниманието към хора, места или инициативи, които чрез рециклиране помагат за постигане на по-устойчиво бъдеще. Световният ден за рециклиране е създаден през 2018 г., за да бъде призната и..

обновено на 18.03.25 в 20:29

"Грийпийнс": За българската наука ще има голяма полза, ако ратифицираме Океанското споразумение

Огромен розов октопод превзе пространството пред Министерски съвет на 4-ти декември. С него екоактивисти от "Грийнпийс" призоваха премиера Росен Желязков да защити океаните и България да ратифицира Международното океанско споразумение . Договорът е първата в историята ясна рамка за обявяване на защитени зони в океаните, както и за..

публикувано на 10.03.25 в 21:59

Отрова върху труп на крава е вероятната причина за смъртта на лешояди край Симитли

Отрова върху труп на крава е вероятната причина за смъртта на лешояди в района на Симитли . Това каза пред БНР зоологът гл. ас. Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Благодарение на джипиеси успяхме след сигнала за намерени мъртви лешояди да локализираме още една бедстваща жива птица. В..

публикувано на 04.03.25 в 15:16

Екоактивисти настояха България да ратифицира Международното океанско споразумение

Екоактивисти от "Грийнпийс" призоваха със специална акция премиера Росен Желязков България да ратифицира Международното океанско споразумение. За да привлекат вниманието му, те разпънаха надуваем розов октопод пред Министерски съвет. Акцията пред сградата на "Дондуков" 1 включваше активисти от България, Румъния и Гърция. Тя се проведе точно..

публикувано на 04.03.25 в 12:07

Финансирането на защитата на околната среда беше акцентът на Световния ден на дивата природа

Различните начини за финансиране на защитата на биоразнообразието, растенията и животните бяха акцентът на Световния ден на дивата природа , който отбелязахме на трети март. "Финанси за опазване на дивата природа: инвестиране в хората и планетата" беше темата на събитието тази година. Международни организации и агенции на ООН опитаха да привлекат..

публикувано на 03.03.25 в 23:37

Украйна - проклятието на ресурсите и екокатастрофата от войната

Съединените щати и Украйна не подписаха споразумението за редкоземните метали . Сделката се смяташе за първата стъпка към преговори за примирие между Киев и Москва с посредничеството на Вашингтон. Идеята беше за създаване на "Фонд за инвестиции в реконструкция", в който ще постъпват пари от минерали, петрол и газ, а Украйна да вкарва в него..

публикувано на 01.03.25 в 10:16