Интересът на д-р Майя Райкова към банатските българи започва, след като тя на късна възраст учи орган в Германия. Когато се връща обратно в България, я среща нейна колежка от БАН също музиковед, която ѝ подхвърля да направи дисертация върху музиката на банатските българи, защото никой не е писал по тази тема.
„Това са българи католици. Аз също съм католичка и приех предложението с радост.“, разказва Райкова. Банатски български живеят в Унгария, в Сърбия и в Румъния. Изследванията на д-р Майя Райкова са съсредоточени в Румъния главно в село Брещя. Но също и е градовете Винга и Стар Бешенов. Всички тези селища се намират в западната част на Румъния в областта Банат. Оттам идва и името на тази българска етническа общност – банатски българи. Д-р Райкова посещава енориите по тези места и с помощта на църковния кантор или музиканатът, който свири на органа, записва запазените песни на банатските българи. След като събира достатъчно научен материал, Майя Райкова открива, че в Църковната музика на банатските българи отсъства „Григорианския хорал“ или старинното пеене.
„Чистата църковната музика, същинската църковна музика за Запада това е „Григорианския хорал“, за Изтока са Византийските песнопения. Те обаче са стари, записват се с невмини знаци, които днес хората на могат да ги разчетат. Навремето също не са можели. Те се различават от песните, които днес католиците пеят. Това са строфичните песни“, обясни Райкова.
Строфичната песен е стихотворение с римуван текст, което е сложено на мелодия. В миналото „Григорианския хорал“ не е бил такъв. Съдържал е текстове от Библията, които не са строфични, т.е. римуавани. Текстът е от първостепенно значение за разлика от музиката.Литургията тогава е била литургия на клира. Това означава, че клириците или свещениците пеят. Те знаят песнопенията, а народът мълчи. Много от хората тогава не са били грамотни. Освен това езикът, на който са се пеели е бил латински.
„Желанието на хората е било да участват в литургията. И така лека-полека започват да се прокрадват мелодии от народен произход. Францискански монаси, които са по близо до общността, започват така да създават песните, така че те да бъдат достъпни за народа и хората да могат да ги запеят“.
Така се стига до строфичните песни, които днес се изпълняват навсякъде в католическите църкви и у нас, и в чужбина. Банатските песни не са строго църковни. Пеят ги и по домовете, когато се събират хората. Те са народно-църковни песни. Повечето песни, които Майя Райкова намира са песни за Коледното време, което е характерно за такива етноси, които имат диаспора в дадена държава.
Една от възпитаничките на д-р Майя Райкова е певицата Мария - Магдалена Недкова. Тя е и банатска българка. Нейният род идва от село Бърдарски Геран, в което след Освобождението се заселват българите-католици, живели в областта Банат.
В края на репортажа ще чуете три Коледни песни в изпълнение на Мария-Магдалена. Първата е „Здрава си Марийо“ – за Дева Мария, която е свързана с рождението на Исус Христос. Втората е „Милната“, в която се говори затова, че е хубаво да се отиде във Витлеем. И трета е „Нанай, нанай“ – коледна песен, която за банатските българи е като „Тиха нощ“ за нас.
Изложба на Борис Мисирков и Георги Богданов се открива тази вечер в Галерия "Алма Матер". Събитието е от Културния център на Софийския университет и е част от фестивала за европейска солидарност - инициатива, посветена на 35-годишнината от падането на Берлинската стена . Общата тема на фестивала тази година е "Стени". " Това се оказа една от..
Четири спектакъла ще изнесе бургаската танцова формация "Петлите" през ноември. Това ще се случи в Бургас, Поморие, София и Сливен. И четирите изпълнения на спектакъла, озаглавен "Танци на народите" , са финансирани от Министерството на културата. Зрителите ще видят българско, турско, гръцко и арменско изпълнение . Целта на тази..
Деветото издание на инициативата "Поезия в метрото" ще бъде открито на тази вечер в Полския културен институт в София. В проекта са включени произведения на общо 20 европейски автори. Произведенията им ще бъдат разположени на български език и в оригинал във вагоните на столичното метро и в част от метростанциите до 23 декември...
На 19 ноември от 19:00 часа в камерната зала "България" ще прозвучат клавирни квинтети от Едуард Елгар и Франк Бридж - двама английски автори, творили на границата между XIX и XX век. Камерната формация, която ще ги представи, е в състав: Стоимен Пеев и Евгени Ноев - цигулка, Виктор Мицев - виола, Тодор Иванов - виолончело и Богдан Станев - пиано...
Утре, 20 ноември, започва Международният фестивал на планинарското, приключенско и екстремно кино "Банско филм фест". Най-мащабното събитие за планинарска култура в тази част на Европа отново обещава запомнящи се срещи със световни звезди, завладяващи филми от сутрин до късно вечерта и специална програма за децата. Много от любителите на..
Изложбата "Ледовете на Антарктика" можете да видите на Международния фестивал на планинарското и приключенско кино Банско филм фест, който ще се проведе за 23-ти път. В края на месец декември Марина Великова се отправя за втори път към ледения континент. През месец февруари на 2024-та година тя се завърна от Антарктика, където на остров..
През 2024 година се отбелязват 100 години от написването на първият манифест на сюрреализма от Андре Бретон. Ще надникнем в галерия "Едмонд де Ротшилд" в Тел Авив, на специално подготвена изложба на млади автори, които творят под влияние на сюрреализма. Ще ви срещнем с кураторката на изложбата Керен Залц, самата тя е творец. "Реших да обява..
Централата на ДПС на бул. "Александър Стамболийски" не е предоставена по реда за политическите партии. Тя е предоставена по договор за наем от 1996 г.,..