Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Майя Райкова изследва банатската църковна музика


Една българска етническа общност е запазила църковната музика и уникалността на своята култура извън границите на страната ни. Става дума за банатските българи, които живеят в румънската област Банат. Банатските българи произхождат от най-старата запазена българска емиграция. Това са български преселници от Чипровско и от Централна Северна България още от преди Освобождението на България. Те изповядват католицизма, говорят на свой диалект, пишат с латински букви и имат самобитна материална и духовна култура.  С изследването на тяхната църковна музика за първи път се захваща д-р Майя Райкова. Репортаж на Виктория Петрова.

Интересът на д-р Майя Райкова към банатските българи започва, след като тя на късна възраст учи орган в Германия. Когато се връща обратно в България, я среща нейна колежка от БАН също музиковед, която ѝ подхвърля да направи дисертация върху музиката на банатските българи, защото никой не е писал по тази тема.

Това са българи католици. Аз също съм католичка и приех предложението с радост.“, разказва Райкова. Банатски български живеят в Унгария, в Сърбия и в Румъния. Изследванията на д-р Майя Райкова са съсредоточени в Румъния главно в село Брещя. Но също и е градовете Винга и Стар Бешенов. Всички тези селища се намират в западната част на Румъния в областта Банат. Оттам идва и името на тази българска етническа общност – банатски българи. Д-р Райкова посещава енориите по тези места и с помощта на църковния кантор или музиканатът, който свири на органа, записва запазените песни на банатските българи. След като събира достатъчно научен материал, Майя Райкова открива, че в Църковната музика на банатските българи отсъства „Григорианския хорал“ или старинното пеене.

„Чистата църковната музика, същинската църковна музика за Запада това е „Григорианския хорал“, за Изтока са Византийските песнопения. Те обаче са стари, записват се с невмини знаци, които днес хората на могат да ги разчетат. Навремето също не са можели. Те се различават от песните, които днес католиците пеят. Това са строфичните песни“, обясни Райкова.


Строфичната песен е стихотворение с римуван текст, което е сложено на мелодия. В миналото „Григорианския хорал“ не е бил такъв. Съдържал е текстове от Библията, които не са строфични, т.е. римуавани. Текстът е от първостепенно значение за разлика от музиката.Литургията тогава е била литургия на клира. Това означава, че клириците или свещениците пеят. Те знаят песнопенията, а народът мълчи. Много от хората тогава не са били грамотни. Освен това езикът, на който са се пеели е бил латински.

„Желанието на хората е било да участват в литургията. И така лека-полека започват да се прокрадват мелодии от народен произход. Францискански монаси, които са по близо до общността, започват така да създават песните, така че те да бъдат достъпни за народа и хората да могат да ги запеят“. 

Така се стига до строфичните песни, които днес се изпълняват навсякъде в католическите църкви и у нас, и в чужбина. Банатските песни не са строго църковни. Пеят ги и по домовете, когато се събират хората. Те са народно-църковни песни. Повечето песни, които Майя Райкова намира са песни за Коледното време, което е характерно за такива етноси, които имат диаспора в дадена държава.

Една от възпитаничките на д-р Майя Райкова е певицата Мария - Магдалена Недкова. Тя е и банатска българка. Нейният род идва от село Бърдарски Геран, в което след Освобождението се заселват българите-католици, живели в областта Банат.

В края на репортажа ще чуете три Коледни песни в изпълнение на Мария-Магдалена. Първата е „Здрава си Марийо“ – за Дева Мария, която е свързана с рождението на Исус Христос. Втората е „Милната“, в която се говори затова, че е хубаво да се отиде във Витлеем. И трета е „Нанай, нанай“ – коледна песен, която за банатските българи е като „Тиха нощ“ за нас.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Спомен за диригента Месру Мехмедов

На 4 февруари се навършиха 90 години от рождението на големия български диригент от турски произход Месру Мехмедов - изключителен талант, загинал трагично на прага на своята световна кариера, ненавършил 36 години. Той е роден във Велико Търново, в семейство на бръснар, което по-късно се премества в Дряново. В детските си години Месру свири на..

публикувано на 06.02.25 в 19:05

Емануил Иванов с дебютен албум за Naxos

Младият български пианист Емануил Иванов  гради успешна международна кариера. В момента специализира в Кралската академия за музика в Лондон. През 2023 г. той е поканен да участва в звукозаписен проект, в който си партнират Кралската Бирмингамска консерватория, където учи в продължение на шест години, и реномираната компания Naxos.  Интегралът има за..

публикувано на 06.02.25 в 18:41

Зимно издание на фестивала "Алегра" представя "Проектът Бетовен"

По идея на артистичния директор Петър Найденов Фестивал и академия "Алегра" ще има своето първо зимно издание с три събития под мотото "Проектът Бетовен". На 9,10 и 12 февруари публиката ще присъства на истински клавирен маратон в Балната зала на Военния клуб в столицата. Солистът е един - младият, но вече прославен у нас и по света пианист Емануил..

публикувано на 06.02.25 в 17:16
Лазара Златарева

Лазара Златарева или кака Лара, както с любов я познаваме: Театърът дойде при мен по естествен начин, както и телевизията

Лара, която е по-известна като кака Лара, е всъщност актрисата Лазара Златарева . Тя играе в театър "Българска армия", но е и PR на театъра. Златарева е гост в поредицата "Магия на театъра ". "Детската мечта не е била да съм актриса, защото от съвсем ранна възраст имах непрестанен досег с театъра и мислех, че е съвсем естествено , че това е..

публикувано на 05.02.25 в 14:48

Симфоничният оркестър на БНР ще изнесе концерта "Любов и драми"

В петък - 7 февруари, от 19 часа в зала "България" Симфоничният оркестър на БНР ще изнесе концерт, който носи вълнуващото наименование "Любов и драми". Диригент е Константин Илиевски. "Любовна магия" е една изключително драматична история. Ние я изпълняваме с присъствието на солист. Ще се пеят всички арии. Те са във фламенко стил...

публикувано на 05.02.25 в 10:03

“Макбет“ от поредицата “Опера в киното“

Продължават прожекциите от втория сезон на поредицата “Опера в киното“, в която имаме възможността да гледаме избрани нови продукции, представени през последните години на някои от най-престижните европейски оперни сцени. Ще напомня, че през първия сезон гледахме операта “Мадам Бътерфлай“ с Барно Исматулаева от фестивала в Брегенц, “Травиата“ със..

публикувано на 04.02.25 в 17:51

"Пепеляшка" от киносезон 2024/2025 на "Ковънт Гардън"

2025 г. започна с прожекции на балета “Пепеляшка“ от Прокофиев – приказният спектакъл, на който публиката в Лондон се е наслаждавала в театъра от 3-и декември до 16-и януари. Традиционно тогава се играе “Лешникотрошачката“, но този сезон продукцията почива и можеше да се гледа само на запис в киносезона, а по време на коледно-новогодишните..

публикувано на 04.02.25 в 16:29