Защо видни учени настояват международното летище в София да носи името на Васил Левски?

Националното летище в София да се казва Васил Левски. Това предлага акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН. Неговата идея се подкрепя и от други учени.

Тя не е нова, беше възобновена миналата година по случай 150 години от кончината на Апостола, разказа проф. Атанас Семов пред БНР. 

"Галъп интернешънъл Болкан" направиха национално представително социологическо допитване по въпроса "Одобрявате ли националното летище да получи името на Апостола на свободата Васил Левски?"

Резултатите са публични. Над 66% от анкетираните бяха изразили одобрение, 20% не могат да преценят и около 17% са против.

Според Първан Симеонов, директор на "Галъп интернешънъл Болкан", това е едно от най-широките съгласия, които сме дискутирали по някакъв въпрос през последните години. 

Софийското летище няма и никога не е имало име. То не е именуван обект. Тук не става въпрос за поредния порив да сменяме имена на улици, на площади, да махаме паметници или да пренаписваме историята. Става въпрос за това националното летище на една държава да получи име, което подобава на националното достойнство. 

Използват се топоними. Известно време се използваше "гостоприемното" "Враждебна". След като се осъзна, че е нелепо и неразбираемо за чужденците, дори когото е написано на латиница, започна да се използва просто летище София. Това име обаче не е давано с никакъв акт. Именуване на обект с национално значение, каквото е националното летище, се извършва с акт на президента. 

Това не означава топонимът София да изчезне. Ще остане летище София "Васил Левски". 

• Атанас Семов: Учебниците, по които учат децата ни, унищожават българската национална памет

• Проф. Атанас Семов: България се нуждае от ново освобождение от оковите на фалшивия глобализъм

• Проф. Атанас Семов: Народ без памет е народ без бъдеще

Той посочи в предаването "12+3", че е направил официално предложение до президента. 

"Пътят е да се получат становища от министерството на транспорта и от Столичната  община. 

Получихме от Общината. Те поддържат тази идея, при положение, че се спазват всички процедури. Но в министерството нещата се забавиха. 

След това трябва да се произнесе и специална комисия към президентската институция. Ако се произнесе положително, президентът ще издаде указ". 

Проф. Семов обясни, че "ако администрацията иска да свърши работа, това може да се направи в рамките на месец". 

"Не става въпрос да се осъществи цялата процедура, а само да се даде становище от министерството на транспорта, че няма пречка да бъде направено. 

Концесионерът няма решаваща роля по този въпрос, но неговото осведомяване е необходимо. Представителят на фирмата, която е концесионер на летището, изрази много ясна подкрепа. Казаха, че от маркетингова гледна точка ще е добре то да има разпознаваемо име. Софийското летище е от малкото столични, които нямат име на знакова историческа фигура. Голямата идея е не просто да има име, а вратата на държавата да бъде олицетворена с най-яркото име на българската нация". 

Акад. Ревалски коментира и идеята площада пред катедралния храм "Александър Невски" да се преименува на "Свети Иван Рилски".

"Много трябва да се внимава, когато нещо, което дълги години е съществувало, тръгне да се променя бързо и без достатъчно обществен дебат".

• Акад. Ревалски: Ръководството на БАН е притеснено за възнагражденията на учените

• Акад. Юлиан Ревалски: Инвестициите в наука се връщат с излишък

• Акад. Ревалски: Заради неадекватното заплащане България губи научен потенциал

Той обясни и защо очаква в скоро време български учен да получи Нобел.

"Най-вероятно е това да се случи в областта на природните науки, медицината и биологията. Има блестящи български учени. Една част от тях са тук, а друга – по света".

Той даде за пример астрофизика акад. Димитър Съселов, който е професор в Харвардския университет. 

В областта на литературата също би могло това да се случи, смята акад. Ревалски. 

Държавата трябва поне да изпълнява Стратегията за научни изследвания, която беше приета през 2017 година, смята той.

"Необходимо е постепенно да увеличава процента от БВП, който се дава за научни изследвания. Европа ни беше предписала да сме около 1.5%. Ние сме под 0.5%". 

Проф. Семов пък смята, че по-важно от това да имаме Нобелов лауреат е да имаме високо развита наука. 

"Важно е да се разбере от политическите среди, че за България е стратегически национален приоритет образованието и науката. Това са областите, в които трябва приоритетно да се инвестира. Там ни е силата като нация – в науката, в талантите, в изобретателността".

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.