Световните новини на седмицата: "Лъч надежда” за Близкия Изток и песимизъм за Украйна

Късно вечерта във вторник американският президент Джо Байдън обяви: 

"Имам добри новини от Близкия изток. Току-що говорих с премиерите на Израел и Ливан  и имам удоволствието да ви съобщя,че правителствата приеха американското предложение за слагане край на унищожителния конфликт между Израел и "Хизбула".

В съвместно изявление САЩ и Франция увериха, че ще работят за пълното прилагане на сделката, за да бъде предотвратен нов цикъл на насилие.

Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху обаче отправи предупреждение: 

"Ако Хизбула наруши споразумението и се опита да се превъоръжи, ние ще нанесем удар. Ако се опитат да подновят терористична инфраструктура близо до границата, ние ще ударим. Ако изстрелят ракета, изкопаят тунел или докарат камион с ракети, пак ще ударим” 

Реакцията на "Хизбула" беше двусмислена. Представител на групировката заяви, че тя ще излезе по-силна от войната и изрази подкрепа за разширяването на правомощията на ливанската държава, в която “Хизбула” е и политически фактор.

И докато от Близкия Изток тази седмица се появи “лъч надежда”, по израза на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, новините от Украйна продължиха да дават само поводи за песимизъм. Русия продължи през цялата седмица да извършва въздушни нападения по Украйна. Обект на атака с балистични ракети стана черноморският град Одеса, където има ранени хора и щети по гражданска инфраструктура. Извършената в нощта на понеделник срещу вторник руска атака с дронове е била най-масираната от началото на войната - едновременно бяха изпратени 188 дрона към 17 украински области. В нощта на сряда срещу четвъртък руски атаки по енергийни обекти оставиха без ток над-малко 1 милион души в три западни региона.

Украинският президент Володимир Зеленски призова Запада да реагира решително след новата заплаха от страна на Путин. "На всеки шантаж от страна на Русия трябва да се противопоставяме решително. Путин не иска край на войната, а иска да попречи и на другите да сложат край на войната. Може да продължи да размахва своята ракета "Орешник" само и само да попречи на усилията на Тръмп , които той ще предприеме, след като встъпи в длъжност като американски президент", каза Зеленски.

На геополитическите предизвикателства, пред които е изправена Европа, наблегна тази седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя и нейният нов екип, в който за първи път ще има еврокомисар за отбраната, получиха в сряда от Европейския парламент окончателна зелена светлина да заработят от 1 декември.

Доколко Европейският съюз е необходим на Грузия е въпрос, по който в тази държава няма еднозначен отговор. Това показаха и тазседмичните събития в бившата съветска република, която е със статут на кандидат за членство. Управляващата от 12 години партия “Грузинска мечта”, която е обвинявана от опозицията в проруски уклон, но запази властта си след изборите през октомври, обяви, че през следващите четири години Грузия няма да се опитва да води преговори за членство в Европейския съюз и дори няма да приема пари от предприсъединителните европейски фондове. Решението предизика нови буни протести около сградата на парламента в столицата Тбилиси. Протестиращите бяха разпръснати от полицията с водни оръдия, сълзотворен газ и гумени куршуми, като има и десетки арестувани. Грузинският президент Саломе Зурабишвили, която също се включи в протестите, обвини управляващите, че са "обявили война на собствения си народ". 

В новините тази седмица активно присъстваше и Румъния, където президентските избори поднесоха изненада. Сегашният премиер - прозападно настроеният Марчел Чолаку, на когото проучванията отреждаха първо място, дори не се класира за балотажа, тъй като остана трети по резултат. Най-много гласове спечели независимият кандидат Кълин Джорджеску, който се изказва критично за НАТО и благосклонно за Русия. На второ място се класира проевропейски настроената Елена Ласкони - лидер на либералния “Съюз за спасение на Румъния”. Според този резултат Ласкони и Джорджеску трябва да се изправят един срещу друг на балотажа на 8 декември, но междувременно процедурата стана предмет на съдебно оспорване. Един от останалите кандидати за президент подаде жалба с твърдение за изборни нарушения, което са били в полза на Елена Ласкони и Конституционният съд разпореди повторно преброяване на всички бюлетини. Докато очакват решение по казуса с президентския си вот, на 1 декември румънците гласуват и за парламент. 

Избраният за нов американски президент Доналд Тръмп тази седмица разбуни духовете с търговски заплахи към Китай, Канада и Мексико . В публикация в своята социална мрежа “Трут Соушъл" той заяви, че веднага, щом през януари се върне в Белия дом, ще обложи всички стоки, влизащи в САЩ от Канада и Мексико, с 25 процента, като тези мита ще действат, докато “наркотиците, особено фентанилът, и нелегалните мигранти не спрат да наводняват нашата страна".

Борбата с последиците от климатичните промени също остава предмет на значителни разногласия, показа резултатът от годишната среща на ООН в Баку. Тя беше спасена от пълен провал в последния момент, след като беше постигнато разбирателство по-богатите страни да увеличат трикратно сумите, с което ще подпомагат адаптирането на по-бедните държави към промените в климата. До 2035 година общата сума на тази помощ трябва да достигне 300 милиарда долара годишно.

И още нещо от тази седмица, което си струва да бъде откроено- В петък сутринта камбаните на парижката “Света Богородица” зазвъняха, за да отбележат подготовката за предстоящото на 7 декември официално откриване на възстановената след пожара през 2019 година катедрала “Нотр Дам”. "Вие превърнахте въглените в изкуство" - с тези думи френският президент Еманюел Макрон се обърна към хилядите строители и дарители, допринесли за възстановяване на храма. Както се изрази Макрон, "предстоящото откриване на "Нотр Дам" ще бъде шок на надеждата, по-силен от този от пожара". 

Обзора на международните новини от седмицата слушайте в звуковия файл