Катерина Преда: Джорджеску използва методи от времената на комустическия режим на Чаушеску

Катерина Преда: 

Научната ми работа се съсредоточава най-вече върху изкуството и политиката в условия на диктатура, но също така и след падането им. Докторантурата ми бе изследване на връзката между изкуството и политиката, както от институционална гледна точка, така и от гледна точка на произведенията на изкуството, в частност вузиалните изкуства. Това взаимодествие как се е случвало в Румъния по време на режима на Чаушеску и в Чили, докато е на власт диктатурата на Пиночет. След това работих мното върху паметта на диктатурите. Опитах се да разбера какво се случва не само в Румъния, но и в целия регион. Също така имами и изследване за мемориализирането на комунистическите режими. Става въпрос за творческия подход на художниците  в Румъния, България и Албания, които създават паметници. Разглеждам и какво се случва в Южна Америка, в Чили, но и съща така в съседните Аржентина, Уругвай, Парагвай, където също има военни диктатури през 70-те и 80-те години на ХХ в. В днешно време изследвам темата за носталгията. Как тя присъства и преобладава в обществата в Източна Европа. Също така как хората на изкуството реагират на тази положителна гледна точка към миналото. Така накратко мога да обобщя част от работата, с която се занимавам сега по темата за изкуството и политиката. 

Интересно е, защото току-що приключих с лекциите ми в рамките на курса по изкуство и политика, по време на които обсъждахме киното в политиката. Показвах им по какъв начин са се случвали нещата. Трудностите, които румънското общество е имало при справянето с авторитарното минало. Става въпрос за т.нар. "легионерско движение" през междувоенния период и режима на Йон Антонеску (между 1940 и 1944 г. оглавява авторитарно правителство в Румъния с профашистки профил, свързано с жестокости срещу евреи - бел.авт.). Също така и национализмът по време на комунистическия режим по вемето на Чаушеску. Това оказва влияние върху новото поколение, което всъщност не изучава в училище нито робството през 13-14 век. на ромското население, нито убиването на евреи и т.н. Те не са запознати с критичната гледна точка към режима на Антонеску. Говорихме за филмите на Серджу Николаеску, който е един от най-важните режисьори на пропагандни филми по време на режима на Чаушеску. Той е добре познат дори и днес, почина преди няколко години, но все още неговите филми са сред най-популярните в Румъния. Това, което обаче не е известно на широката публика е, че той възпроизвежда в образи това, което идеологията на комунистическата партия иска да покаже на обществеността по това време. Николаеску е известен с филмите си за даките, за периода, в който териториите на дешна Румъния са завладени от римляните. Неговият известен филм се казва "Даките", прави и филм за известна румънска принцеса от Средновековието, за личности от историята като Михай Витязул (бивш княз на Влашко, Трансилвания и Княжество Молдова, смятан за национален герой, защото за първи път обединява трите княжества.-бел.авт.) Идеята му при създаването на тези филми е да илюстрира идеологията на Комунистическата партия на национал-комунизма и най-вече на протохронизма (това е идеализиране на миналото, като се разчита на съмнителни данни и субективна интерпретация - бел.авт.). Този протохронизъм е изключително силен през 70-те години на ХХ в. В тези години целта на властта е румънците да бъдат показвани като създатели на всичко преди всички. Същият този протохронизъм е много важно изразно средство на победителя в първия тур на последните президентски избори - Кълин Джорджеску. Той възстановява, дава нов живот и ги разпространява като истина тези свързани с миналото ни идеи, които, разбира се, са неверни. Всичко това се вижда във филмите на Николаеску. Разказвах на студентите ми колко добра работа е свършил румънския режисьор Раду Жуде, който работи по темата за паметта през междувоенния период. Той има филм, който се казва "Мъртвата държава", в показва снмки от фотоархива на Костица Аксинте, който е бил фотограф в малък град в Румъния и който е заснемал своя град, но също и на хората по време на въпросния междувоенен период от 30-те и 40-те години на ХХ в. Там може да се видят както "легионерите", както и кадри от периода след установяването на комунистическия режим. 

В този филм Жуде в своя филм "Мъртвата държава" събира тези снимки, като спомени за изгубено време и докато те се показват - диктор чете дневника на Михайл Себастиан, който е еврейски писател, убит по това време. Този вид памет всъщност не е познат от младата публика, а също и на по-възрастните поколения. Именно заради това - за тях е лесно да реагират положително на възхваляваните във филмите на Николаеску образи за една нация, която реално никога не е съществувала, защото всичко това е просто пропаганда. Мисля, че творци като Жуде ни показват това, което липсва в нашата памет за това травматично минало, но за съжаление образователната система не следва този пример - това не се учи в гимназията. Затова днес имам студенти, които разбират за тези събития едва тук, когато дойдат да учат Политология.

 

Обяснението е сложно, както винаги. Смятам, че и учителите по история в училищата и гимназиите също понякога са благосклонни към такъв вид възхваляване на миналото, както от легионерския период, така и от комунистическия. По този начин критичната перспектива не намира място в тези уроци. Преди няколко години с един мои колеги написахме алтернативен учебник по история за гимназията, в който включихме за насилието срещу ромското малцинство, като предадохме с точност фактите от този исторически период. Но това е алтернативен учебник и учителите по истроия трябва да решат дали да го дават на учениците в определена година, той не е задължителен за изучаване. Заради липсата на преподаване на този период, днес имаме следния казус. Вчера моя студентка ме попита - как може човек от ромски произход да гласува за някой, който подкрепя "легионерите"? Имаме известен ромски изпълнител , който се казва Connect-R и той открито подкрепя Кълин Джорджеску. Обяснението за това е, че той явно не знае собствената си история. 

За една от реакциите вече ви споменах - тази на певеца Connect-R. След неговата позиция в подкрепа на Джорджеску между другото, румънското радио KISS FM отказа да пуска музиката му. След това той ги обвини в цензура и т.н.

От друга страна обаче, както казахте, много известни лица, като Delia, като Voltaj и Ирина Римес, която всъщност е от Молдова, критикуваха остро Джорджеску и заявиха, че ще гласувата за другия кандидат - Елена Ласкони. Така че имаше ясна реакция от част от артистичните среди Оана Пеля, която е много известна актриса в Румъния, заяви, че ще направи безплатно събитие, на които други артисти могат да дойдат и да протестират. Имаше такива реакции, безспорно, но не ги виждам като масови от страна на румънските артисти. Сигурна съм, че има такива, които подкрепят Джорджеску. Те все пак са част от румънското общество. Художниците, творящи съвременно изкуство, също реагираха. Особено тези в областта на визуалните изкуства. От тяхна страна беше по-скоро да се покаже опасността от фашизма. Видях различни постове на хора, които са гейове и които се страхуват за живота си, ако подобен човек стане президент или ако такива партии станат част от правителството. Така че го има този страх сред част от обществото, което е нещо, пред което не сме се изправяли досега.