Основна част от раковите заболявания не се дължат на наследствени фактори. Това обясни пред БНР проф. Алексей Савов, началник на Националната генетична лаборатория.
"Наследствените карциноми съставляват 10 до 20% от цялото количество регистрирани карциноми.
Най-често доказаните генетични промени в една нормална клетка водят до това, че нейната регулация се променя и тя придобива характеристиките на туморна клетка".
Той посочи, че има увеличение на запитванията към медико-генетичните консултанти за тълкуване на възможни фамилни случаи на карциноми.
"Когато се направи едно обширно генетично изследване, ние се изправяме пред това, че генетичните промени не влизат в една категория. Има мутации, които са по-агресивни, по-рискови и вероятността да доведат до карцином е доказано по-голяма. Тези специфики са залегнали в стандартите по медицинска генетика. Тълкуването трябва да бъде извършено от лекари, които имат компетентност в тази насока".
Макар и да нямаме чак такива възможности, както по-добре финансираните научни проекти в европейските страни, българските учени имат десетки изследвания, касаещи проучването на механизмите, свързани с развитие на онкологични заболявания, обясни още проф. Савов.
Имаме проект в областта на течната биопсия, посочи той в предаването "Хоризонт до обед".
"За мен е класика, която е неотменна, когато трябва да диагностицираме едно онкологично заболяване, да разполагаме с материал от солидния тумор. Взимането на кръвна проба допуска, че в нея би имало наличие на туморни маркери, които биха могли да бъдат изследвани с по-специфични технологии. Течните биопсии не са абсолютен стандарт. Те трябва да бъдат опция, възможност за диагностика и за получаване на информация, както другите широко използвани и утвърдени методи".
Проф. Савов коментира и необходимостта от използавенто на биомаркери за правилно лечение и диагностика.
"Това е подходът. Всяка туморна клетка е уникална, нейното поведение е уникално и познанието на различната спрямо нормалната генетика е решението как този тумор да бъде блокиран".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Да се утвърдят бързо скрининговите програми поне за рака на гърдата, на белия дроб, на дебелото черво и на простата. За това настоява доц. Веселка Стойнова, завеждащ на Клиниката по образна диагностика в "Аджибадем Сити Клиник".
"Парите за здраве трябва да отиват в много по-голяма степен за профилактика. Много по-лесно се лекува едно начално заболяване, отколкото един напреднал процес.
Има все по-добри практики, все по-добре екипирани болници и все повече специалисти. За разлика от много други развити европейски страни, в България не се чака толкова много за образно изследване.
Не е сложно да се направи нито компютърна томография, нито магнитен резонанс по Здравна каса".
Скринингът липсва като държавна политика, отбеляза още тя.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Диагностицираме все по-млади жени с рак на гърдата в късен стадий. Това съобщи в подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Ваня Митова, началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски".
Интелектуалци и общественици поискаха България ясно и недвусмислено да подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу руската военна агресия. Това става ясно от отворено писмо, подписано от 17 000 души и адресирано до президента, председателя на парламента и министър - председателя. Автор на текста е писателят Захари Карабашлиев...
Начинът на гласуване трябва кардинално да бъде променен, каза президентът Румен Радев по повод случилото се в отделни секции с изборните резултати по време на последните парламентарни избори и последвалото дело в Конституционния съд за законността на вота: "Аз затова и призовах отново внимателно, без бързане, да се обмисли изборното..
Роботизираната рехабилитация извежда авангардни технологии на преден план в грижата за пациентите и вече се предлага в редица болнични заведения и специализирани центрове и у нас. Роботизирана рехабилитация е най-съвременният подход, който заедно с широките възможности за приложение на конвенциаоналните рехабилитационни методи, предлага..
Връчването на таблет на деца още на 6-месечна възраст меко казано е тревожен факт , заяви пред БНР доц. Полина Михова, ръководител на Департамент "Здравеопазване и социална работа" в НБУ. Тя напомни препоръките на СЗО, според които това е изцяло забранено до 3-годишна възраст, между 3 и 6 години максимумът е 15 мин., а за 10-годишните – половин..
Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова. "Често отношението е изключително патерналистично, без да се търси неговото мнение . Често чувам една мантра – защо пациентите имат толкова много права", посочи тя и обясни, че за..
По една или две бъбречни трансплантации от жив донор се правят в България годишно, показва статистиката на здравното министерство за последните три години. При донорството от хора в мозъчна смърт данните варират от 11 до 25 трансплантации. В същото време над 770 българи чакат за присаждане на бъбрек, а десетки заминават да се трансплантират в..
ЦИК изпрати на Софийската градска прокуратура копия на първата част от поисканите материали, свързани с образуваното конституционно дело за законността на изборите от октомври миналата година. Иска се цялата водена кореспонденция с Конституционния съд, "Информационно обслужване", общинските администрации и копията от приемо-предавателни разписки..
" Да излезем, за да защитим правовата държава и свободните и честни избори " – с тези думи в социалните мрежи гражданска инициатива "Правосъдие за..
Ударихме дъното с тази ситуация , заяви пред БНР политологът Първан Симеонов - създател на социологическа агенция "Мяра". " Каквото и да постанови..
Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Променлива облачност; възможно е да превали
Предимно облачно
Значителна облачност с дъжд