Българското пещерно дружество – малко на възраст, но с големи идеи

Покрай българските пещерняци винаги има по нещо интересно. Новостите и този път не са малко. Преди броени дни Алексей Жалов се върна от поредната спелеоложка експедиция в Албания, а месец по-рано е участвал в международно изследване на изкуствени пещери по поречието на река Ефрат в Турция. Той е дългогодишен заместник-председател на Българската федерация по спелеология, заместник-генерален секретар на Европейската федерация по спелеология, председател на Балканския спелеоложки съюз, член на Комисията по опазване на пещерите при Европейската федерация по спелеология и на комисиите по обучение и библиография на Международния спелеоложки съюз към ЮНЕСКО. Автор е на девет книги. Ето какво разказа Алексей Жалов за новосъздаденото Българско пещерно дружество:

Това е една нова идея. Създадохме го на 28 март тази година. Група хора – пещерняци „от сой”, доста активни, решихме да създадем ново национално дружество, което да даде нова насока в проучването на пещерите. Дружеството се основава на два принципа – индивидуално членство на спелеолози и членство на пещерни клубове. Сега сме още в младенческа възраст – на четири месеца. Опитваме се да организираме нашата дейност чрез създаването на комисии, организирането на експедиции. Вече проведохме няколко проучвания в България, участвахме и в изяви извън страната, като един конгрес за изкуствени пещери в Рим. Предстои ни акция, организирана от колеги от пещерен клуб „Приста” – Русе, по почистването на островите по река Дунав, в която ще се включим, съчетавайки полезното с приятното. Край град Русе има десетина пещери по брега на реката, до които ще стигнем с лодки и ще ги проучим. На втори август сме планирали и едно изследване, при което ще се опитаме да открием връзка, за която предполагаме, че съществува, между две близко разположени помежду си пещери. Ако успеем да направим това, ще се получи една система от пет километра – нещо ново на фона на съществуващите данни за пещерите в България. Все още сме малко за идеите, които искаме да осъществим, но се надяваме да привлечем повече членове.

И това далеч не е всичко. През септември шестима представители на дружеството ще участват в експедиция в Иран, а в България са поканени шест пещерняци от Китай. Българското пещерно дружество в момента подготвя Меморандум за сътрудничество с музея „Земята и хората”, като идеята е там да се създаде национална спелеоложка библиотека. Не на последно място членовете на дружеството работят активно за закон за пещерите, за какъвто се говори вече десет години, но без резултат. А докато не се изработи адекватен закон, много български пещери ще продължават да се рушат безнаказано.

А ето какво разказа Алексей Жалов за общите инициативи на балканските пещерняци:

Основното мероприятие на този съюз е Балканският пещерен сбор. Тази година ще се проведе десетият такъв. В момента членуват девет държави, не са присъединени само Босна и Херцеговина и Косово. По идея на гръцки спелеолози се организира група за изследване на пещерите – археологически обекти на Балканите. В нея се включиха почти всички балкански страни. Има сайт и всяка отделна страна подава информация. Целта е да се създаде сериозна база данни за тези обекти. Когато има някакви големи спелеоложки събития в различните балкански страни организаторите канят своите колеги съседи. Така през август и септември в Пирин в циркуса Бански Суходол ще има експедиция с участието на пещерняци от Гърция и Сърбия. Българи пък ще посетят остров Крит, където ще се проучва една от най-дълбоките пропасти там – около 800 метра. Освен български и гръцки, ще участват и турски пещерняци.

Алексей споделя, че неговата голяма страст, открита покрай пещернячеството, е Албания. Първото му посещение там е през 1991 г. В Албания ходи не само заради пещерите – чувства се добре приет от хората, всяка следваща експедиция му носи нови приятели. От 4-и до 11-и юли той участва в поредното изследване там, организирано от него – на пещери в планината Люра, Източна Албания. По време на тази експедиция са проучени и картографирани пещерата Сепоник и пропастта Русит.

Снимки: личен архив Алексей Жалов