Премълчаната история на националните доктрини на Сърбия и Гърция

Напоследък в медийното ни пространство се чуват отделни политически гласове за необходимостта Народното събрание да разгледа, доразработи и приеме Националната доктрина на България. При това такъв проект вече е предоставен на всички днешни депутати от Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ). Но отделните предизборни флиртове с националната идея не могат да се възприемат като осъзнато отношение към националната ни демокрация и осъществяването й в условията на глобализма. Нещо повече – за доктрините на нашите балкански съседи никой нито говори, нито обсъжда, нито анализира. Дали това е поредната гнила ябълка на нашата криворазбрана дипломация или става дума за отровната химия на родния ни нихилизъм, май вече е все едно…
По-важното е, че съвременния български гражданин, ако не е професионален историк, и хабер си няма нито от това що е Национална доктрина, нито какво е мястото на майка България в амбициите на редица сръбски и гръцки правителства. И как във времето тези съседски амбиции са били осъществявани, най-често през горчивите сълзи на нашите стари майки. И чрез пролятата кръв на дедите ни, които с цената на живота си са отказвали да се наричат сърби или гърци... Тази част от Историята на България е повече от премълчавана. Тя направо е заобикаляна както в годините на тоталитарното комунистическо управление, така и през този четвърт век на парламентарна демокрация.
Защо? За да си отговорите на този въпрос ще трябва да чуете предаването.
Гости: акад. Григор Велев и акад. Стоян Райчевски, и двамата са част от екипа на БАНИ, разработил идейния проект за Националната доктрина. Нейната седма редакция бе издадена в книга, а журналният й вариант отдавна стои върху писалището на Цецка Цачева и нейните заместници. В разговора взе участие и друг член на творческия колектив, това е историкът акад. проф. Пламен Павлов.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук