На 21 януари се навършват 141 години от смъртта на Любен Каравелов. И това е един повод за поглед към миналото през призмата на настоящето, повод да разберем нещо повече за рода си. В историята на Българското възраждане има много забележими фигури. Една от тях е на възрожденеца, революционера, поета, писателя, журналиста, етнографа Любен Каравелов. Допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19-и век.
Забележителен патриот и народопсихолог, който още в средата на 19-и век не прощава и греховете на българския и балканския манталитет – особено в литературното си творчество. Той прекрасно познава българския дух, бит, душевност и умело ги пресъздава в своите художествени произведения, дори доста иронично.
Каравелов е живял в Копривщица, Пловдив и Одрин, обиколил е с баща си почти цяла България, части от Македония, Сърбия. Възрожденецът ясно разбира балканските нрави, които пресъздава в прословутите си литературни творби. Най-сериозните са "Българи от старо време" и "Мамино детенце", които публикува, докато учи в Русия. Животът му в Сърбия и бракът му с Наталия Петрович му дават възможност да опише социалните проблеми на младото тогава кралство. Каравелов се утвърждава като талантлив публицист, белетрист, литературен критик – основоположник на критическия реализъм в сръбската литература и политик. Там той пише и обнародва белетристичните произведения „Крива ли е съдбата?“, „Сока“ и др. – обзорни статии за сръбската литература.
В началото на май 1869 година се установява в Букурещ и е ангажиран от „старите“, група заможни български търговци, да редактира техния вестник „Отечество“. Не след дълго той влиза в конфликт с тях, тъй като отхвърля идеята им за поставяне на България под руски протекторат и се застъпва за самостоятелни революционни действия за освобождение на страната. От 7 ноември издава в. „Свобода“ (1869–1873). По-късно негов пръв помощник там става Христо Ботев, а вестникът става орган на БРЦК. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (БКД), днес Българска академия на науките (БАН). По-късно двамата редактират вестник "Независимост" (1873 – 1874). Едновременно с издаването на вестник „Независимост“ Каравелов поддържа тесни контакти с революционната българска емиграция, с Васил Левски, с когото през есента или края на 1869 година полагат основите на революционната организация. На учредителното ѝ събрание в края на април и началото на май 1872 година Каравелов е избран за председател на БРЦК. Освен работата си около комитета Каравелов поддържа контакти в Букурещ и с дейци на руското революционно движение. След трагичната гибел на Апостола на свободата апатията на част от революционните дейци към делото, несъгласие и недоразумения с ръководните членове на организацията го карат да се оттегли от ръководните органи на движението, да преустанови „Независимост“ и от януари 1875 година да започне да издава списание „Знание“, научно-популярни книги и сборници. Настъпва разрив между Каравелов и Ботев. Въпреки това Каравелов остава революционер и демократ, загрижен за съдбата на поробения български народ, за всички потиснати в света.
След романите и разказите си на руски и сръбски език Каравелов се връща към българската си същност. Една година след Освобождението на България писателят губи дългата битка с туберколозата в Русе, където се е установил след престоя си в Румъния.
До 30 април 2024 г. всички деца, които обичат да пишат, могат да се включат в Националния радиоконкурс за детско литературно творчество "Искри". Конкурсът се организира за 41-ви път от програма "Христо Ботев" на Българското национално радио и е най-старият национален конкурс за литературни произведения, написани от деца. "Очертава се и..
Откриването на изложбата с живопис на Милко Божков в три зали на галерията на СБХ на "Шипка" 6 изненада посетителите и зарадва приятелите на художника. За новата си мащабна експозиция с лаконичното заглавие "P.S." / "Послепис" Божков казва пред "Артефир": " Пост е, докато един художник нарисува картината, след това скриптум е, когато..
Премиерните представления на "Всеки иска да живее" от израелския драматург Ханох Левин в Сатиричния театър "Алеко Константинов" са на 19 и 20 април . Режисьор е Елена Панайотова, сценографията е дело на Юлиян Табаков, хореографията на Росен Михайлов, музиката Христо Намлиев. Името на Ханох Левин е в списъка с водещите световни драматурзи, а..
На 20 април се открива официално 60-ото издание на Венецианско биенале – най-важният световен форум за съвременно изкуство. То е под мотото "Чужденци навсякъде" и продължава до 24 ноември 2024 г. Нашият български проект също има интересно заглавие – "Съседите". Това издание е с най-голям брой артисти, екипи и артколективи – над 330. Василена Мирчева,..
Излезе втора книга на китайския писател Ю Хуа на български език в превод на Стефан Русинов след "Живи" – един от най-популярните и превеждани негови романи. "Китай в десет думи" е сборник с десет есета на писателя, който казва в предговора: "Ако тръгна да разказвам за всички аспекти от живота в съвременен Китай, ще се получи нещо по-дълго от..
Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 55 а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която ограничава..
За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е..
Нов пътеводител ни разхожда из "Кварталът на писателите", за да опознаем някои от най-забележителните ни творци, но и една по-лична София. Той включва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg