Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

141 години от смъртта на Любен Каравелов

На 21 януари се навършват 141 години от смъртта на Любен Каравелов. И това е един повод за поглед към миналото през призмата на настоящето, повод да разберем нещо повече за рода си. В историята на Българското възраждане има много забележими фигури. Една от тях е на възрожденеца, революционера, поета, писателя, журналиста, етнографа Любен Каравелов. Допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19-и век. 

Забележителен патриот и народопсихолог, който още в средата на 19-и век не прощава и греховете на българския и балканския манталитет – особено в литературното си творчество. Той прекрасно познава българския дух, бит, душевност и умело ги пресъздава в своите художествени произведения, дори доста иронично. 

Каравелов е живял в Копривщица, Пловдив и Одрин, обиколил е с баща си почти цяла България, части от Македония, Сърбия. Възрожденецът ясно разбира балканските нрави, които пресъздава в прословутите си литературни творби. Най-сериозните са "Българи от старо време" и "Мамино детенце", които публикува, докато учи в Русия. Животът му в Сърбия и бракът му с Наталия Петрович му дават възможност да опише социалните проблеми на младото тогава кралство. Каравелов се утвърждава като талантлив публицист, белетрист, литературен критик – основоположник на критическия реализъм в сръбската литература и политик. Там той пише и обнародва белетристичните произведения „Крива ли е съдбата?“, „Сока“ и др. – обзорни статии за сръбската литература. 

В началото на май 1869 година се установява в Букурещ и е ангажиран от „старите“, група заможни български търговци, да редактира техния вестник „Отечество“. Не след дълго той влиза в конфликт с тях, тъй като отхвърля идеята им за поставяне на България под руски протекторат и се застъпва за самостоятелни революционни действия за освобождение на страната. От 7 ноември издава в. „Свобода“ (1869–1873). По-късно негов пръв помощник там става Христо Ботев, а вестникът става орган на БРЦК. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (БКД), днес Българска академия на науките (БАН). По-късно двамата редактират вестник "Независимост" (1873 – 1874). Едновременно с издаването на вестник „Независимост“ Каравелов поддържа тесни контакти с революционната българска емиграция, с Васил Левски, с когото през есента или края на 1869 година полагат основите на революционната организация. На учредителното ѝ събрание в края на април и началото на май 1872 година Каравелов е избран за председател на БРЦК. Освен работата си около комитета Каравелов поддържа контакти в Букурещ и с дейци на руското революционно движение. След трагичната гибел на Апостола на свободата апатията на част от революционните дейци към делото, несъгласие и недоразумения с ръководните членове на организацията го карат да се оттегли от ръководните органи на движението, да преустанови „Независимост“ и от януари 1875 година да започне да издава списание „Знание“, научно-популярни книги и сборници. Настъпва разрив между Каравелов и Ботев. Въпреки това Каравелов остава революционер и демократ, загрижен за съдбата на поробения български народ, за всички потиснати в света.

След романите и разказите си на руски и сръбски език Каравелов се връща към българската си същност. Една година след Освобождението на България писателят губи дългата битка с туберколозата в Русе, където се е установил след престоя си в Румъния.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Великолепната женска седморка“ – шест филма на жени режисьорки

По случай Международния ден на жената 8-и март сдружение „Маргиналия“ и Българската общност за либерална демокрация представят шест утвърдени български режисьорки и една продуцентка в традиционно оценяваното като „мъжко” изкуство на киното. В рамките на проекта „Великолепната женска седморка“ са подбрани филми, които засягат важни теми около правата на..

публикувано на 08.03.21 в 17:46
Храм на Кибела

Култът към Богинята майка по българските земи

Култът към Богинята майка по българските земи от древността до днес – артефакти, храмове и информационна реконструкция. Една от най-интересните и значими културно-исторически забележителности в Балчик е Храмът на Кибела, открит случайно при започването на строителни дейности на хотел през 2007 г. Това е единственият храм на Богинята майка в..

обновено на 08.03.21 в 15:12

„Федра“, човешките страсти и въпросите за любовта – премиера в театър „Азарян“

Страст, копнеж, любовни изпитания и отмъщение, достойно за богиня ще изпълнят сцената на театър „Азарян“ в 19 часа тази вечер. В Деня на жената именно неудържимите трепети на женското сърце ще говорят в премиерния спектакъл на Бойка Велкова „Федра“. Пиесата е по текст на Петър Пламенов и се основава на древногръцките митове за любовните..

публикувано на 08.03.21 в 14:53

Културата на бързи обороти – 1-7 март

„Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени в ефира на програма „Христо Ботев“ за седмицата 1-7 март. Това са някои от акцентите в предаването от седми март: “Какво е свободата? Дали свободата е условие на самото съществуване, или тя е, напротив, единствено негов утопичен хоризонт? Ако свободата е условие на..

публикувано на 08.03.21 в 13:43

„Свободно прелитащи глави“ – изложба на Чавдар Гюзелев

Галерия „Ракурси“ представя новата самостоятелна изложба на художника Чавдар Гюзелев, която има интересното провокиращо заглавие: „Свободно прелитащи глави“ (идеята за това заглавие идва от Явор Гърдев, който често открива негови изложби). Експозицията включва произведения в две посоки – голямо-форматни литографски отпечатъци, в техника лави, с..

публикувано на 08.03.21 в 13:06