Изкопаемият газ със сигурност не е добро решение и няма място в енергийния преход. Това на практика е замяна на едно изкопаемо гориво с друго – казва в “Нашият ден“ Радостина Славкова, координатор "Енергия и Климат” в екологично сдружение „За Земята”.
"Наричаме природния газ изкопаем точно защото той е изкопаемо гориво, при чието изгаряне се генерират значителни количества парникови газове. По-притеснителното е, че в цялата му производствена верига се отделя мощният парников газ метан, който има много по-затоплящо действие за климата в краткосрочен план спрямо въглеродния диоскид.
Масово газът се представя като добра алтернатива на въглищата, но едно заместване на въглищата с газ значително ще увеличи емисиите на парникови газове, не бива да забравяме и социалните аспекти.
В една газова централа има значително по-малки работни места спрямо въглищните. Тук отново имаме здравни рискове за местните общности от изтичането на метан в цялата производствена верига.
Друг популярен мит е, че газът е преходно гориво. Тази мантра е изключително силно повтаряна от газовата индустрия. Може би наистина газът имаше такава преходна роля преди десетина години, но не и към настоящия момент.
Затова сме много против да се изграждат нови големи газови инфраструктурни обекти, особено с обществени средства, тъй като животът на такива инсталации е около 40-60 години, а икономическата логика е, че ще ги затворим след 10-15 г. Това ще бъде едно заключване на публични средства.
Трети мит е, че газът е евтин и достъпен като гориво. Още миналата година Международната енергийна агенция обяви слънчевата енергия за най-евтината за производство на електричество в световен мащаб.
От началото на 2020 г. насам ВЕИ не само запазиха цените си ниски, но и се наблюдаваше постоянно спадане на цените и на слънчевата, и на вятърната енергия.
Важно е да се отбележи, че при повече възобновяема енергия в енергийната система, ще се усеща по-леко покачване на цената на газа, каквото наблюдаваме в последните месеци."
Чуйте Радостина Славкова в звуковия файл.
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги на този диалект, но и ръководи театрална трупа, наречена "Сарандевото кафене", с която продължава традициите и културното наследство на Банско. В своите произведения Думанов умело вплита звънливата..
Разговор с най-добрия ни състезател по ски алпинизъм Никола Калистрин в ефира на изнесеното студи от Банско на предаването "Нашият ден" представя предизвикателството да изкачи 30 върха на Северен Пирин и подготовката му за олимпиадата. На 5 април тази година той успешно завърши предизвикателството 30Х10. 27-годишният банскалия измина скоростно..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело в Банско. Сега в града е изграден музеен комплекс, който включва седем обекта, представящи историята, културата, архитектурата и характерната за региона природа. Читалище "Никола Вапцаров" –..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната дейност на града. В разговор в мобилното студио на предаването "Нашият ден" Силвия Терзиева, секретар на читалището, и Елена Калайджиева, организатор на събития, споделиха как се подготвят за..
Д-р Веселин Тенев живее и работи в САЩ, и гостува за втори път в предаването, защото има какво да каже – от конспирациите, през политиката, до сатанизма. Философският проблем на сатанизма и психичното здраве. Докъде водят ограниченията или забраните на удоволствията. За вуду фестивалите, вуду храмовете и българските книжарници от 70-те години...
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg