Енергийният преход е в основата на европейския зелен пакт. Това заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на Европейската седмица на устойчива енергия. По думите ѝ, това е най-модерният план в света за намаляване на емисиите.

„Днес нашата енергийна система произвежда 75% от емисиите на парникови газове в ЕС. Трябва да декарбонизираме енергийния микс на Европа. Добрата новина е, че сме на път да постигнем тази цел. През 2020 г.  производството на енергия от възобновяеми източници в ЕС изпревари производството на енергия от изкопаеми горива. Искаме да надградим това постижение и затова предлагаме делът на енергията от възобновяеми източници да достигне 40 процента от общата енергия през 2030 г.“

По думите на Урсула фон дер Лайен, производството на чист водород е един от начините за постигане на климатична неутралност. Това ще помогне за изчистването на най-замърсяващите индустрии в Европа – стоманодобив, производство на алуминий и транспорт на тежки товари. Затова ЕС се стреми да увеличи годишното производство на „зелен“ водород до 10 милиона тона до 2030г.. „Време е водородът да излезе от лабораториите и да влезе в живота ни“, каза Урсула фон дер Лайен и даде за пример проектът Green Hysland на остров Майорка. Това е първият водороден хъб на европейски остров. Той цели да произвежда поне 300 тона „зелен“ водород годишно, който ще служи за гориво за автобуси и автомобили под наем, ще осигурява отопление на търговски и обществени сгради и резервно захранване за фериботи и пристанища. Друг проект- CLEAR X пък ще помогне на 38 000 потребители в Източна и Южна Европа да инвестират във фотоволтаични панели, батерии, пелетни камини или термопомпи.

„Преходът към зелена енергия предоставя и други предимства. През последните седмици видяхме колко е важно да намалим зависимостта си от изкопаеми горива като газ, нефт и въглища. В момента сме изправени пред рязко покачване на цените на енергията в глобален мащаб. Това се е случвало и преди, особено когато икономиките растат и търсенето изпреварва предлагането. В момента Европа внася 97% от петрола, 44% от въглищата и 90% от газа. Това прави нашата икономика изключително уязвима от колебанията в цените на световните енергийни борси и ни прави зависими.“

От друга страна производствените разходи за възобновяема енергия намаляват през последните години, което дава възможност на Европа да ускори преминаването от изкопаеми горива към енергия от възобновяеми източници. „Всеки киловатчас електроенергия, произведен от възобновяем източник намалява зависимостта на страните членки от внос и прави икономиките им по-устойчиви“, заяви Урсула фон дер Лайен и изрази увереност, че с помощта на европейския зелен пакт Общността ще превърне борбата срещу климатичната криза в икономическа възможност за всички страни. По думите ѝ, подобни значими преходи не са лесни и ЕС е наясно с предизвикателствата, пред които са изправени някои от индустриите на страните членки. Затова трябва да се предостави подкрепа на най-слабо развитите и най-уязвимите страни. Развитите страни вече постигнаха договорка да отделят по 100 млрд. долара годишно за подпомагане на борбата с климатичните промени. Европа има водещ принос в предоставянето на финансови ресурси в размер на 25 милиарда долара годишно. Освен това, Съюзът ще предоставя допълнително 5 милиарда долара до 2027 г.

България е напълно решена да изпълни ангажиментите си към Парижкото споразумение, според което страните се ангажират да ограничат глобалното затопляне до 1.5 градуса. Това заяви служебният премиер Стефан Янев по време на Световната климатична конференция в Глазгоу. Янев подчерта, че заедно с останалите страни членки на ЕС, България работи за постигане на климатична неутралност до 2050. Страната ни има и още по-амбициозна цел – да намали емисиите парникови газове с 55% до 2030 г. Според него, само работеща и жизнеспособна икономика може да бъде трансформирана в контекста на зеления преход.

„В този процес трябва да се вземат под внимание особеностите на националните икономики, така че подходът да е справедлив и пропорционален“, каза Стефан Янев. България ще работи за постигането на три основни цели- развитие на възобновяемите енергийни източници и производство на водород, по-голяма енергийна ефективност на икономиката и устойчива мобилност.

Според вицепремиера по европейски средства Атанас Пеканов, България ще успее да изпълни изискванията за декарбонизация на въглищните райони, като същевременно осигури на хората там заетост, достойни доходи и по-зелено бъдеше. По думите му, това ще се случи благодарение на проектите и реформите, залегнали в Плана за възстановяване и устойчивост и средствата по Фонда за справедлив преход. Фондът ще подпомогне с 1.2 млрд. евро регионите, най-силно зависими от въглища. Средствата ще се използват за модернизиране на производствата, повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците, инвестиции в нови енергийни технологии и енергийна ефективност.

Снимки: ЕПА/БГНЕС