Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Алцек Мишев: Винаги подчертавам, че съм дупнишки художник

3
Автопортрет
Снимка: личен архив

В средите на своите колеги в България Алцек Мишев е своеобразна легенда. Наследник на стар зографски род – прадядо му е Иван Зограф от Кочериново, завършил Художествената академия в София, той напуска родината си в началото на 70-те и изгражда забележителна международна кариера в чужбина. Той е един от избраните в  „Българските посланици на културата 2021" в кампанията на БНР.

Живописец, концептуален артист, пърформър, експериментатор, авангардист, музикант, лектор… За изключително кратък период навремето той се превръща в популярно име, заемащо достойно място в артистичните среди на Запад.

Още през 1976-а в книгата „Европа – Америка – различните авангарди“ на Акиле Бонито Олива, представяща най-влиятелните 30 европейски и 30 американски художници, е включен и Алцек Мишев.

Най-известната творба на Алцек Мишев е „Преплуване на Атлантическия океан“ (1979 – 1982). След 3-годишна работа и 12 изложби между Милано и Ню Йорк в периода 1979 – 1981 г. проектът достига крайната си точка по време на първото връщане на кораба „Куин Елизабет 2“ от военните действия и кризата в Окланд между 15 и 20 август 1981 г.

Проектът е завършен в басейна на кораба по време на рейс между Англия и Ню Йорк, траещ 5 дни. В хода на тази самоиронично замислена акция художникът се оставя да го пренасят като златна рибка в аквариум – в малък контейнер, пълен с вода, той преминава през митническите пунктове на тръгване от Лондон, а после и при пристигането си в Ню Йорк. Всеки ден плува по 4 часа сутрин и 4 часа следобед в басейна на борда.

Алцек Мишев е главен герой в “Нашият ден“:

“Винаги подчертавам, че съм дупнишки художник. Баба ми е от село Рила, другата е от Кочериново, а селото срещу Кочериново е родното място на Майстора.“

“Как може да се лети с плавници“

Напуска страната, след като негова изложба е свалена заради модернистичния му живописен почерк

“Нямаше никакви модерни работи, такива абстрактни, каквито правех, аз се бях определил, че ще бъда все по-абстрактен художник.

Там изложих други неща, които бяха по-спокойни, но по някаква причина местните власти ги свалиха. Дойде една комисия от Съюза на художниците с Владимир Пешев и Максимилян Киров, които решиха, че това трябва да се реабилитира.


В онези години беше голямо геройство, направихме изложбата на бул. “Руски 5“ само няколко месеца преди да избягаме.“

Когато бях тръгнал да ставам абстракционист – да няма сюжет и изображения, да бъдат само цветове и абстрактни форми, живописец абстракционист, тогава ми казаха – “много са ти хубави работите, но това мина тук вече, сега сме на концептуалното“, говорим за 1971 г. Попитах “какво е това“ и ми обясниха, че е “въпрос на анализ на езика“.

Помислих си какъв ще бъде този анализ, тъй като не говоря нито италиански, нито английски, само малко немски. Започнах да правя ефектни смешки и ги нарекох “Моите лъжи“, не моите истини.

Докато мои колеги участваха много сериозно в това, аз бях някакъв несериозен авангардист. Правех очевадни грешки в заглавията, но много ефектни. И ето, че ме вкараха в авангардистите заедно с Христо двамата.“


Плуването, летенето и музиката са три неща, които неизменно присъстват в неговото изкуство

“Те са нови или стари метафори за пресичането, за контакта, за летенето. Те са колкото сериозни, толкова и леки. В епохата на средствата за комуникация те са лесни за възприемане.“

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.

Снимки: facebook/alzek.misheff


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Юлияна Антонова-Мурата – български посланик на културата

Юлияна Антонова-Мурата е дипломат и писател. Тя е сред 24-мата творци, поставили България на картата на света. "Българските посланици на културата" бяха обявени в ефира на програма "Христо Ботев" и за тях гласуваха слушателите.  Юлияна е роден в София, но живее от дълги години в Япония.  Завършила е 91-ва Немска езикова гимназия "Проф. Константин..

публикувано на 16.02.23 в 10:25

Мари Врина: Преводът като убежище от разочарованието

Мари Врина е френска българистка и преводачка . Тя е български посланик на културата за 2021 година.  Кои са „Българските посланици на културата 2021" в кампанията на БНР Завършва Ecole Normale Supérieure с класически езици. Професор по българска литература във Франция в Националния институт за източни езици и цивилизации (INALCO). Тя има..

публикувано на 14.02.23 в 11:10

"Ева Квартет" – мистерията на женското камерно пеене (видео)

Квартетът има участия на множество български и световни музикални фестивали: „Tranz and Folk Fest“ – Рудолщадт, Германия; „Voice mania“ – Виена, Австрия; фестивала за етно музика в Плауен, Германия (с втора награда); международния музикален фестивал в Япония; „ Европалия “ в Брюксел, Белгия; „ Аполония “, Созопол,..

публикувано на 09.02.23 в 10:50
Жаклин Вагенщайн

Жаклин Вагенщайн: Да, културата струва пари!

Жаклин Вагенщайн е българска издателка. Тя е дъщеря на кинокритика, сценариста и издателя Раймонд Вагенщайн и внучка на сценариста, режисьора и писателя Анжел Вагенщайн. Тя е и “Български посланик на културата за 2021“ г., избрана от слушателите на БНР. “В моя случай нещата започват от семейството. Киното и литературата са заложени..

публикувано на 08.02.23 в 12:30
Теодор Ушев

За бягството от хаоса, за цифрите и божествената пропорция

Той е аниматор номер 1 в света, известен в цял свят с майсторските си анимационни проекти. Има над 200 отличия през годините, включително номинация за "Оскар". Един от Българските посланици на културата за 2021-ва година в конкурса на БНР.   В "Нашият ден“ Теодор Ушев разказва за най-новия си игрален филм "φ 1.618" .  Cюжeтът на антиутопията..

публикувано на 01.02.23 в 11:05