Проф. д. и. н. Стефка Петкова: Професията на архивиста е една от най-древните

Днес е Денят на архивиста. Преди 62 години на тази дата е създаден Държавният архивен фонд на България.

Като професионален празник на архивистите 10 октомври започва да се чества през 60-те години на ХХ век. С Указ 515 от 10 октомври 1951 г. на Президиума на Народното събрание се създава Архивно управление в структурата на Министерството на вътрешните работи, с което се поставя началото на националната архивна система. Постановление 344 на Министерския съвет от 18 април 1952 г. регламентира изграждането на мрежата на българските държавни архиви.

Създадени са два централни архива с разграничителна дата на документите 1944 г. – Централен държавен исторически архив и Централен държавен архив на НРБ, а през 1974 г. – и Централен държавен технически архив. През 1992 г. са преобразувани в единен Централен държавен архив.

От 2 май 2000 г. той получава статут на държавна агенция. С приемането на Закона за Националния архивен фонд от 40-ото Народно събрание на 29 юни 2007 г. се преименува в Държавна агенция „Архиви“.

“У нас все още не сме преминали към регулярно комплектуване на архивите ни с такава документация, каквато е електронно родената. В днешно време тя е огромна. Ако отворите страницата на Държавна агенция “Архиви“, ще видите, че поне сме успели да прехвърлим на електронен носител справочниците, с които разполагаме, които бяха създадени в моето поколение, за да може човек да влезе от дома си в страницата и даже да си ги поръча, казва в ефира на “Нашият ден“ проф. д. и. н. Стефка Петкова, обичан преподавател и един от най-видните специалисти в областта на архивистиката и информационните науки у нас.

“Като цяло закъсняваме по отношение на Европа. Създаването на “Държавни архиви“ е едва в средата на ХХ в., през 1951 г. Поколението, което се захвана със създаване на “Държавни архиви“ през 50-те, 60-те и 70-те години, беше много амбициозно, аз принадлежа към него. Все пак успяхме да съберем основната държавна документация“, разказва още проф. Петкова.

За своя път разказва…

“Попаднах в професията по-скоро случайно, защото през далечната 1954 г. бях абитуриентка в гимназия с чуждоезиково обучение. Мечтаех да уча по-нататък. В началото на обучението ми за мен архив означаваше остарели книжа, за които се грижат хора с ръкавици, зареяни мисловно в миналото. Обикнах професията си и бързо открих, че архивите могат да бъдат съвременни“.

Нейният интерес не стихва, защото…

“Това е една изключително завладяваща професия. Документите се създават, придвижват, натрупват, откакто хората са се организирали в общество. Заради документирането на обществения живот е възникнала самата писменост. Това е рядко изтъквано обстоятелство. Писмеността е възникнала, за да се документира общественият живот. Това показва, че професията на архивиста е една от най-древните професии с високо обществено значение“, посочва още тя в интервю за БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.