"Родени във война: Болка и Благодат“ – тъжна, но впечатляваща история за силата на обединението

“Толкова истории, толкова човешки съдби – само от един-единствен ферибот. А това е едва частица от всичко. На Исакча ферибот има през няколко часа, ден след ден, седмица след седмица. Но Исакча не е сама – десетки са граничните пунктове в Румъния, Молдова, Унгария, Словакия и Полша. И навсякъде – една и съща сцена с малко по-различен декор. Непрекъснат поток от хиляди бежанци. И така вече над 4 милиона души.

• Родени във война: Болка и Благодат

Всеки един от тях е загубил нещо – работа, дом, приятели. Всеки един от тях е оставил любим човек зад гърба си, без да знае дали отново ще го прегърне. Всеки един – до вчера потънал в ежедневието на средностатистическия европеец. Правил е планове за развлечение в петък вечер, тревожил се е за вноската по кредита, ядосвал се е на корупцията. Всеки със своите страсти, копнежи и битовизми. Изградил своя малък свят, помещаващ се в по-големия, в Европа, която живее в мир от десетилетия. Но днес мир няма, а историята е поела поредния обратен завой. Светът, такъв какъвто го познават, вече не съществува.

За тях сега само едно е от значение. Да оцелеят, това се чете на страницата на фотопроекта “Родени във война: Болка и Благодат“.

Фотожурналистите Александър Николов и Димитър Панайотов от фондация “Документалистите“, които са негови автори, разказаха в ефира на “Нашият ден“ за целите и смисъла на инициативата:

“Като жанр нашата история може да бъде определена като репортаж, но е направена с допълнителни медии – имаме снимки и видео, с мултимедиен сайт, който е по-интересен за младата аудитория. Направен е да се вижда по-лесно и по-интересно. Разказваме преживяване, целим зрителят и читателят да получи цялостно преживяване, историята да бъде по-пълноценна. Вярваме, че така въздейства по-емоционално.

Вътрешно чувство беше това, което ни накара да отидем там. В четвъртък започна войната, в неделя се чухме и решихме да отидем на границата на следващия ден. И двамата сме от Варна, но живеем в София.

Първият ден, след който можехме да работим, беше 3 март. През първата седмица на войната, влязохме в украинската диаспора в България, свързахме се с различни хора и няколко дни по-късно отидохме на границата и започнахме да правим тази история без никакви предварителни планове, мисли и връзки. Просто написахме и разказахме това, което видяхме там.

Когато стигнахме на границата, имаше много хора от цяла Европа, предимно Румънци разбира се, понеже се намирахме в Румъния, но имаше и много българи и хора от Германия и от други страни, които са сравнително близо. Имаше изключително много доброволци и страхотна организация. Бяхме много изненадани от румънската организация на властите и на доброволците  там.

Беше много тъжно, много тежко, но и много впечатляващо как хората се обединяват с общата цел, за да помагат на другите хора, които не познават.

Започнахме с историята на Сергей – руснак, женен за украинка. Беше дошъл преди войната, явно е предчувствал и се връщаше към Украйна, за да прибере дъщеря си и внучето. Този човек беше руснак, но получи помощ като всички останали.

В хората имаше страх, но имаше и облекчение при слизане от ферибота, защото те вече бяха в Европейския съюз“, разказват те.

Доброволецът – кой е той?

“Той е обикновеният човек. Имаше хора от всякакви професии, които се занимаваха с коренно различни неща. Единственото, което ги обединяваше, беше човещината.

Почти целия март месец бяхме във Варна. Правихме историята доста дълго време. Бяхме по цял ден в доброволческите центрове и наистина виждахме доброто. Имаше всякакви хора, които искаха да помагат, имаше огромни опашки, на които трябваше да се чака.

Всичко това рязко контрастира с хейта срещу бежанците в социалните мрежи. Тогава разбрахме, че хората, които искат да помагат са навън и го правят, те не си губят времето да пишат в социалните мрежи.

С проекта се опитахме да покажем човешката страна на проблема, отвъд враждуващите страни. Именно чрез тези лични истории, разказани по емоционален начин, се опитахме да покажем на читателя какво се случва с обикновения човек“, казват авторите на сайта в интервю на Мартина Кръстева за “Нашият ден“.

Снимки: БНР, БГНЕС