Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 55 а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която ограничава заплащането на извършена медицинска дейност от болниците до стойностите, посочени в бюджетите им. Това означава, че след обнародването на решението на КС и влизането му в сила НЗОК няма основание да отказва на болниците заплащане на пълния размер на извършената медицинска дейност, а пациентите няма да бъдат връщани поради изчерпване на лимитите.
НЗОК вече няма основание да отказва на болниците заплащане на пълния размер на извършената медицинска дейност.
Аркади Шарков, здравен икономист, сподели в ефира на "Нашият ден" важни анализи и прогнози относно това решение. Първо, той подчерта важността на факта, че този спорен член в закона е от 2019 година, което означава, че преди този период не съществуваше подобна разпоредба.
Отмяната на този член сега отваря възможност за болниците да предявят искове срещу Националния здравен осигурителен фонд (НЗОК) и да очакват съдебни решения в тяхна полза. Шарков подчертава, че този процес обаче може да отнеме години и да създаде значителни финансови ангажименти за НЗОК.
Въпреки трудностите да се прецени точно колко ще струва на НЗОК, той обясни, че ще стане дума за събиране на средства, които “ще са под милиард“. Въпреки това, той успокои обществото, че тези разходи ще бъдат разпределени във времето и няма да създадат дупка в бюджета.
За да се компенсират възможните финансови дефицити, Шарков смята, че следващият Национален рамков договор може да включва нови мерки за ограничаване на разходите. Той обясни, че тези мерки вероятно ще са свързани с "игра с обемите и цени", като се цели компенсиране на потенциалните загуби от изплащането на надлимитна медицинска дейност.
Чуйте разговора звуковия файл.
Днес отбелязваме 147 години от Шипченската епопея – Национално честване, свързано и с 90 години от освещаването на Паметника на свободата. По традиция в Националното честване се включват общественици, политици, граждани – най-вече хората на България, които тръгват в търсене на историческата памет и се обръщат и към себе си, помнейки историята...
Доколко историята днес определя поведението ни? Познаваме ли я? Дали наистина всичко това, което наричаме Шипченска епопея, показва нещо грандиозно, нещо извънредно? Дали наистина, 147 години по-късно, е в ежедневието ни, дали го носим в сърцата си, дали го предаваме на децата си? Българското турне на "Семейно радио" през 2024 година продължава с..
Българското турне на "Семейно радио" през 2024 година продължава с директно излъчване от Габрово в кулминацията на честванията по повод 147 години от Шипченската епопея и 90 години от освещаването на Паметника на свободата. Д-р Иван Христов , директор на Исторически музей - Дряново – разказва в "Семейно радио" за музейното дело, паметта и смисъла от..
През тази година се навършват 60 години от създаването на Архитектурно-историческия резерват "Боженци". Според легендата, селото е основано от болярката Божана, която през 1393 г., бягайки от превземането на Велико Търново, се укрива със семейството си в планината и стига до малка рекичка. Тя се установява по северните склонове на Стара планина и полага..
В мобилното студио на предаването "Нашият ден" от град Габрово гостува 27-годишният хореограф и режисьор Иван Любомиров, който изпълнява и длъжността заместник-областен управител на Габрово. Той е също така член на инициативния комитет за възстановяването на ансамбъл „Габрово“. В интервюто той сподели важни аспекти около историята и бъдещето на..
В киносалоните в България рядко се разпространяват филми от Европа и Азия. В предаването "Какво се случва“ Светлана Дамянова от София филм фест и..
Етнографският музей "Етър" става на 60 години. За историята на музея и празненствата по повод годишнината – разговор в "Нашият ден" с уредника Румяна..
През тази година се навършват 60 години от създаването на Архитектурно-историческия резерват "Боженци". Според легендата, селото е основано от болярката..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
