Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Изложбата "Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 - 4350 г. пр. Хр." в НАИМ – БАН

20 години археологически проучвания в Провадия-Солницата

Акад. Николов: Нашата работа не е свързана само с научни цели – продължаваме нататък, за да превърнем обекта в туристическа дестинация

Снимка: БАН

Един обект, обвит в мълчание, успява да проговори благодарение на 20-годишните усилията на екип от археолози, ръководен от акад. проф. Васил Николов.

На 11 юни Националният археологически институт и музей на Българската академия на науките (НАИМ – БАН) откри изложбата "Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.", организирана по повод 20 години от началото на археологически проучвания в най-стария праисторически солодобивен и градски център в Европа Провадия-Солницата. Археологическата експозиция е посветена и на 155-годишнината на БАН.

Защо този обект е толкова уникален и какви експонати могат да видят посетителите на изложбата разказва в "Нашият ден" акад. проф. Васил Николов.

По думите на акад. Николов целият екип на Солницата, редом с експертите от най-големия и престижен археологически музей у нас, е положил усилия, за да представи най-ценното от материалните находки в обекта. Изложбата е подредена тематично и хронологически, като проследява развитието на солодобива, обредността и търговията, осъществявана от цивилизацията, населявала тези географски ширини в периода 5600 – 4350 г. пр. Хр. Екипът, подготвил изложбата, е положил усилия да представи находките в техния контекст чрез много снимков материал, кратки текстове, аудиогидове и добавена реалност, разказва акад. Николов.

"Акцентираме върху нещо, което го няма в праисторията на цяла Европа по това време – каменни укрепителни системи, датиращи от 4700- 4350 г. пр. Хр.", заявява акад. Николов. Ученият подчертава, че преди златото да се утвърди като ценност, именно солта е представлявала първата парична система.

Гостът описва работата по археологическия обект, която е сложна заради наличието на голяма укрепителна стена и наслагването на две могили от два исторически периода. Едно от ключовите открития на археолозите е доказателството за наемен труд още в епохата около 4600 г. пр. Хр. Европейската цивилизация, живяла в Източните и Западни Балкани, е разполагала с ресурс за монолитни строежи, производство на промишлено за времето количество сол и търговия на далечни разстояния, изтъква акад. Николов.

"Правим максималното да консервираме и реставрираме каменните структури и да социализираме паметника с много съоръжения, които улесняват достъпа на хората до съответни структури. Нашата работа не е свързана само с научни цели – продължаваме нататък, за да превърнем обекта в туристическа дестинация", заявява гостът.

В края на разговора акад. Николов подчертава необходимостта от национална стратегия за археологическото наследство, чрез която би могло да се акцентира върху подобни вълнуващи и значими исторически обекти.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Здравка Евтимова

Здравка Евтимова: Левски е този, който учи българите да пишат с дела

Ден след 187-ата годишнина от рождението на Васил Левски в "Нашият ден" разговаряме с писателката Здравка Евтимова – за необходимостта от светлия облик на Дякона. Дядото на Евтимова кръщава баща ѝ с името на Левски, за да расте в бедната му къща един смел, свестен човек – такъв, който държи на дома, на родната земя и на думата си. "..

публикувано на 19.07.24 в 10:27
Атанас Карадечев

Скулпторът Атанас Карадечев, който извайва образа на Апостола

С нежна решителност и дълбока вяра скулпторът Атанас Карадечев извайва образа на Апостола, побиращ в себе си душата на българския народ. По повод 187 години от рождението на Васил Левски в пловдивското с. Марково бе открит поредният паметник, дело на Карадечев . Скулпторът гостува в "Нашият ден", за да сподели своето усещане за смисъл и..

публикувано на 19.07.24 в 09:55

Франсоа Артог за времето и неговите кризи

Франсоа Артог нарича книгата си "есе по концептуална история", а основната нишка в него е "режимът на историчност", чиято цел винаги е била (по думите му) да осветлява кризите на времето, т. е. онези моменти, в които ориентирите се разлюляват и настъпва дезориентация, когато се объркват начините на съчленяване на минало, настояще и бъдеще. Както..

публикувано на 19.07.24 в 08:45

Кунцю операта – възпяване на природната мъдрост и красота

Кунцю операта е сред най-обичаните китайски традиционни опери, които продължават да вълнуват зрителите и до днес. От 2003 година древната музикална драма е включена в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. На нейния "език" са направени някои от най-големите китайски класически произведения. Спектаклите в този жанр..

публикувано на 18.07.24 в 16:22
 Даниела Найберг

Познават ли съвременната българска литература българите в Сиатъл

Познават ли съвременната българска литература българите в Сиатъл? Разговорът с Даниела Найберг дава отговор и той е положителен. Тя е eтнохореолог и културолог. Издала е четири стихосбирки, сред които последната е "Избрах да запиша" (2019). Нейни стихове и есета са публикувани на страниците на "Литературен вестник", "Литературен форум" и др. От..

публикувано на 18.07.24 в 15:24