Едни от най-колоритните певци в Ловешка област живеят главно в селата Галата, Градежница, Глогово, Бабинци, Български извор, Кирчево, Торос и Борима. Те добре са запазили традициите, фолклора и носиите си, които и до днес жените носят в ежедневието си.
Ема Устинова е от тетевенското село Галата. Самодейка в местното читалище, която достойно е представяла местния фолклор на много конкурси и фестивали в страната. През 90-те години участва в Националния събор на българското народно творчество в Копривщица, където печели златни медали. Не си спомня годината на първото участие, но пък си спомня песента, която е изпяла на първото ѝ участие в Копривщица.
„Първата песен, която изпях на Копривщица беше „Навдигни са, бре Асане“. После при другите ми участия през годините съм пяла и други песни.“ Разказва Ема.
Тя научава местните песни от своята майка.
„Почнах да ги пея нашите песни, на осем години, от моята майка. Тя ходеше да жъне по нивите и аз ходех с нея, и слушах как пеят жътварски песни. Две жени пеят. Едната извиква на първи, другата на втори глас. Когато бях на училище, нямах търпение да приключа и да ида на нивата да ги слушам. Майка ми пееше много хубаво. Тя също ходеше по участия. Имаше много медали. Първата ми изява, като млада беше в Български извор и след това започнаха другите участия по конкурси. Тогава взех да разучавам песни от по-стари жени, които вече са починали. Учила съм песни от Аделина Пехливанова,“ разказва своите спомени Ема Устинова.
Аделина Пехливанова е народна изпълнителка на песни от тетевенско. Нейни записи се съхраняват във фонда на БНР.
В читалище „Светлина“ в село Галата се гордеят със своя фолклор и се радват, че има наследственост. В читалището има два състава от женска и детска певческа групи, а техен ръководител е председателят на читалището Младен Урманов. Той свири и на местния инструмент саз.
„С групите към читалището ходим по много участия, но в Омуртаг сме редовни. Там сме всяка година. Там се събираме от цяла България и изпълняваме нашите песни. Националният събор „И си носим песента“ в село Горно Новково, общ. Омуртаг се провежда всяка година в края на август, но тази година заради пандемията не се състоя. Там се събираме от Благоевград, Смолян, силистренските села, Сливо поле…,“ разказва председателят на читалището в Галата.
„Нашите хора обичат фолклора. Обичат народната музика и ако през годината не сме участвали поне на един конкурс или фестивал, все едно нищо не сме свършили“. Това казва секретарят на читалище „Светлина-1952“ село Галата Ана Пехливанова, която е и дългогодишен самодеец в читалището.
„От всеки събор на който сме се явили се връщаме с медали. През 1986 година от събора в Копривщица се върнахме с 12 златни медала, участници само от Галата. Всички индивидуални изпълнения бяха със златни медали, женската група, детската група и битовия оркестър. Аз имах голям оркестър. Мислеха, че са професионалисти – четири кавала, четири-пет гъдулки, тъпан. Като излезем, сцената се изпълва само с музиканти. Сега в детската група има 12-13 дечица, които също водим на конкурси. Много съм горда с тях, но тази година заради пандемията не сме ходили никъде, дори не сме ги събирали да репетираме“ разказва развълнувана Ана Пехливанова.
Песните от Тетевенско допринасят за огромния букет от фолклорни различия в малката ни България.
Чуйте цялто интервю в прикачения звуков файл.Областният управител Никола Чанев също не скри възхищението си: "37 автора са повече от впечатляващо. Аз се радвам, че имаме възможност да се насладим на такива прекрасни творби от утвърдени имена, класици, както и нови дарования. Искам да пожелая много успех на изложбата и много закупени картини" Никола Чанев пожела успех на..
Държавният фолклорен ансамбъл “Филип Кутев“ ще представи в Кърджали най-мащабния си спектакъл “Извори”, който е част от националното турне на ансамбъла през 2024 година. Събитието ще а на 6юни, от 19 ч., в Театрално - музикален център Кърджали (театъра). Със специалното участие на “Quarto Quartet”. В новаторския спектакъл участват над 100 певци,..
Следва една рецепта на Росица Генчева за козунак на конци в домашни условия с точни указания за втасването на тестото . Ще чуем и защо хлебарят е добър психолог, мнение на шеф Пеньо Иванов, който също както Генчева е имал множество участия в известното кулинарно предаване на Иван Звездев. Във втората част на предаването, веднага след новините в 17..
Единственото място в Родопите, където се срещат дивите овце - муфлоните, е Държавното ловно стопанство "Женда". Наричат го "Царството на муфлона". Някога в българските земи това е бил един от най-масово срещаните видове, който изчезва вследствие на лов. Преди няколко десетилетия започва възстановяването му. Държавно ловно стопанство "Женда" е..
До края на май, 2024 г. пътят от гръцка страна при ГКПП Рудозем-Ксанти ще бъде звършен. Това прогнозира областният управител на Смолян Захари Сираков в ефира на Радио Кърджали. Той увери, че от българска страна всички процедури са изпълнени за отварянето на пункта и изрази надежда, че поне до средата на тази година "Рудозем-Ксанти" да бъде отворен за..
Приоритетно разходване на средствата от бюджета за туризъм за обекти, които са с най-голяма посещаемост препоръчват бизнесмени от бранша. Имат подозрения, че с пари от 85-те хиляди за финансиране на дейности по Програмата за развитие на туризма в община Кърджали ще бъдат асфалтирани селски улици в неатрактивни за туристите села, за да се изпълнят..
Винаги има смисъл. И – не на апатията! Така с две изречения може да се обобщят уроците, които младежи са научили от участието си в проект за запознаване с работата на местните власти. Изводът, обобщен в няколкото думи изрече в ефира на Радио Кърджали един от участниците – Любо, ученик в СУ „П. Р. Славейков“ в Кърджали. Учениците Мелвин и..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478