"...към светли бъднини върви" (ВИДЕО)

Учебното заведение е приемник на първото светско училище в Източните Родопи, създадено през 1896 г. в селото

Образователното дело в село Аврен, Крумовградско, е на повече от 140 години

Снимка: Мехмед Реджеб, Радио Кърджали

Репортаж на Станислава Георгиева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Хем тъжно, хем тържествено ще звъни училищният звънец в основното училище "Михаил Христов" в село Аврен, община Крумовград. Учебното заведение е наследник на първото светско училище в Източните Родопи, отворило врати през 1896 година. Тогава първият учител Михаил Христов, чието име носи училището днес, събира 49 жадни и будни за знания деца. Сега, 126 години по-късно, прага прекрачват 13 ученици от втори до седми клас.

Като на всеки 15 септември, заради децата трябва да сме на ниво, казва директорът Анка Бодурова. "Трябва да сме оптимистични, трябва да сме бодри, обаче в същото време ми е много болно. 40 години съм работила за това училище и сега вече идва краят... Просто няма деца", споделя тя. По нейни данни, само през 2021 година са се родили 11 деца, които са с родители от Аврен, но нито едно от семействата не живее в селото. Пръснати са в цяла България и европейските държави.

Някога оттук е тръгнало светското образование в Източните Родопи. Всъщност образование в Аврен има от 1878 г., сочи историческата справка. Тогава е създадено първото училище към църквата и обучението се е водило на гръцки език в продължение на около 20 години. Българският светски дух обаче надделява.

"Най-голямата победа е създаването на българско училище през есента на 1896 г. Местните първенци откриват и канят за учител Михаил Христов. Той е роден в село Чирмен, Одринско. Обучението не е било задължително, но той събира 49 деца, от които завършват 38", разказва учителят по история Милка Семерджиева.

Първият учител е намразен от местната турска власт и гръцкото духовенство заради революционните си възгледи и идеи. Той е гонен, спъвана е работата му, но въпреки това Михаил Христов успява да приключи успешно учебната година на 24 май 1897 г. Когато на следващия ден тръгва да се прибира към родното си място е нападнат от разбойници в местност между селата Аврен и Черничево и убит.

Искрата обаче не угасва. Идват нови учители, местните големци изпращат местни момчета да се изучат за учители и да се върнат да преподават в Аврен и така просветното дело оцелява. Обучението е било до 4 клас до 1925 г., след това е създаден и пети клас, а през 1935 година е построено ново училище. Сегашната сграда е открита през 1963 година с обучение до 8 клас. Преди 20-на години училището в Аврен е било на косъм да бъде закрито. Тогава, през 2002-ра, цялото село отстоява просветния си център. Директорът Анка Бодурова си спомня, че тогава тя и колегите ѝ са "направили път" до родителите в Черничево да запишат децата си в училището в Аврен и така успели да запазят школото, което става "защитено".

"Тъжно е в момента, но картината е всеобща в цяла България, не само при нас. Затова поддържаме искрицата до последно. Доколко ще съществува училището, времето ще покаже", казва Милка Семерджиева и уточнява, че учителите възпитават децата в родолюбие, освен че им дават знания. "Да пазят искрицата от огъня, частицата, която те носят и в сърцата си", казва тя.

Въпреки тъгата, 15 септември носи емоция, която не може да се сравни с никой друг празник. Особено за началната учителка Анета Боянова. "Мотивира ме най-вече любовта към работата. Обичам си работата, обичам децата да знаят, обичам децата, просто ги обичам... Те са толкова любознателни и това ме мотивира. те искат да знаят, те са всичко, те са цяла вселена", категорична е тя. Според Анета Боянова най-важното е грамотността и всеки, който е ходил на училище и е завършил четвърти клас трябва да може да пише правилно и да чете с добра интонация. И да знае български език.

Елисавета Михова също се вълнува - и като родител, и като учител. Нейният син Боянислав ще бъде в 6 клас. "Първо е спокойно, а децата получават знания и специално внимание, които няма как да получат, ако са 25 в клас", казва Елисавета и уточнява, че в училището в Аврен, освен на знания децата се научават как да бъдат добри, да се самоуважават и да уважават и другите.

А самият Боянислав и приятелят му Тони - и двамата от днес в 6 клас, очакват с нетърпение новата учебна година. Предполагат, че ще е трудно, малко ги плаши математиката, но пък обичат и българския език и литература, и историята, защото обичат да учат. А най-много искат да научат как е създадено селото, къде се е намирало първоначално, защо носи това име.

И Боянислав, и Тони си пожелават успешна година. А успехи възпитаниците на училището са имали през всичките години на съществуването му. Директорът Анка Бодурова разказа за златната грамота за тяхно дете от националното състезание "Любословие", която е равносилна на първо място, за многогодишните участия в национални кръгове на олимпиади, за четирите деца от набор 2000, които на националното външно оценяване в 7 клас, което е било по всички предмети, са заслужили отлични оценки. Особено скъп спомен й е този да двете деца на дървари, които работят в района, които само след три месеца обучение признали, че това е първото истинско училище, в които учат.

Въпреки успехите бъдещето не е розово. Учебната година в защитеното основно училище "Михаил Христов" в Аврен започва с 13 деца. Най-големият клас е 6-ти, в него се обучават седем ученици. Когато тези деца завършат седми клас, "де факто ще останат само три деца. Училището ще се самозакрие. Просто краят е предизвестен. Едно село, в което не се чуват детски гласове, е все едно си на гробищата. Оттук нататък само това ни остава - да чакаме и селото кога ще си отиде", казва с тъга директорът Анка Бодурова.