В Кушла посрещат с добра дума и изпращат с лек – „черно злато“

В златоградското село Кушла, посрещат странника и с добра дума, с открита душа и с готовност да помогнат. Откак са станали известни в медиите с богатството на планината си – мумио, „черното злато“ на Родопа, местните са отворили домовете и сърцата си.

Село Кушла е в края на България, на точно 100 метра от границата с Гърция. В него живеят вероятно най-щастливите хора у нас. В последните години стана известно с това, че там е единственото в страната находище на мумио. Думата идва от гръцката „мумия“, което означава „запазено, съхранено тяло“. Хора от цяла България, а и от чужбина, които имат проблеми с кости, със стави, преживели дори катастрофи и сериозни травми, търсят този лек, скрит дълбоко в пазвата на Източните Родопи. Местните, останали вече едва двадесетина възрастни, се хвалят, че са изцерили и Бойко Борисов, преди години, когато пострада при игра на футбол.

От бабите си знаят за мумиото, което лекува „вчупено най-много“. Не знаят кой и кога го е открил, но знаят, че много хора са останали доволни и се връщат многократно. „Не сме специални, само мумия даваме. Млого е лековита. И млого се обаждат. И млого хора благодаряват. Даже някои викат, че и от ракови заболявания малко имяли са полза“, разказва баба Севдалина. Така, наслаждавайки се на поредното журналистическо внимание местните баби хвалят стоката си.

Съществуват много легенди и истории за мумио. То е вещество, за което се знае от далечни времена, но дори и днес, тайните на неговия естествен произход не са напълно разкрити. Информация сочи, че е използвано в народната медицина в продължение на почти две хилядолетия. Това е вещество, състоящо се от органични и неорганични елементи. Съдържа макро- и микроелементи, сред които калий, натрий, магнезий, желязо, цинк, мед, йод, манган, селен, фосфор, кобалт, никел, хром и т.н., витамини: витамин В-комплекс, А, В, С и Р; есенциални мастни киселини, силициев диоксид, сяра, пептиди и други.

Местните хора, разбира се, не са запознати в такива подробности с богатството си. Те просто го добиват. А това е изключително трудоемък процес. Жилата, както я наричат, в планината им, е само една, на точно определено място. Копаят дълбоко, до 3 метра, а и повече. Трябват определени метеорологични условия. Изваждат глината с ръце. Почистват от камъни и пръст. Жените я овалват на черни топки, големи колкото средна ябълка, около 200 гр., сушат на слънце няколко дни. След това разтварят във вода и пият.

Имат подкрепата и на кмета на селото Севдалин Хаджиев. Изследването на веществото струва скъпо. Затова са правени частични такива. Една от версиите за откриването на находището е, че животни, водени от инстинкта да си набавят необходими минерали, са го посочили.

„Има много голям интерес. Имам много благодарствени писма вкъщи и много съобщения получавам, благодарности. Много помага. Много е търсено за ставни, за костни болести, това, което има нужда от калций“, казва кметът.

Севдалин Хаджиев с охота посреща гости и разказва. Според една от версиите за създаването на Кушла, началото на селото поставят няколко семейства, които се заселили от гръцко, защото имали кушли, кошари по тези места. То е може би единственото, чиито жители съжаляват, че е свършила войната. Старите хора разказвали, че навремето немците са имали план да построят жп линия през планината, която щяла да преминава и през Кушла. Но краят на войната и оттеглянето на немската войска осуетили този план.

При поставянето на границата, след края на войната, селото е разделено от двете ѝ страни. Дълги години братя и сестри, родители и деца от двете страни на браздата не са можели да се видят. Затова сега местните са доволни, че могат да си ходят на гости с близките в гръцко. В селото навремето е имало над 300 жители – горна, средна и долна махала. Имало училище с поне 80 ученици.

Сега там живеят една 22 души, до един възрастни. Нямат лекар, аптека, нито магазин, но са доволни от живота си. Отглеждат си крави, които им дават мляко, сирене, масло, месо. Произвеждат си и зеленчуци. Трудно може да се каже, че до селото има изграден път, по-скоро е като горски, черен. Но по думите на кмета в този мандат построяването му ще е приоритет. Вода от чешмите в къщите тече от едва 12 години. Благодарни са на кмета, че им е извоювал тази придобивка. Сметките им за ток стигат до около 5 лв. Няма интернет, защото няма как да се изплати такава инвестиция, няма кой да го ползва. Но все пак кметът не се е отказал да полага усилия да възкреси родното си село.

Както в повечето такива места в България, кметът е всичко, включително нещо като куриер между бабите и дядовците и децата им, които са в Златоград. Изпълнява поръчките за лекарства и храни на старите, а на младите носи армаганите от село.

В с. Кушла полагат големи усилия, за да привлекат туристи. В близост има природни феномени. Някои ентусиасти опитват да развиват селски туризъм. Вече има една къща за гости. Включват се и в инициативи на община Златоград.  Но въпреки всички усилия селото умира. „Демографската криза няма да подмине и нас“, тъжен е кметът Севдалин Хаджиев.

И въпреки това, в с. Кушла живеят вероятно най-позитивните, удовлетворени и щастливи в немноготията си хора.

Целият репортаж можете да чуете в прикачения звуков файл.