Ооо, колко е синьо небето! Колко е ярко слънцето! И колко сладк и са гласовете на птиците! – възкликна Зрънцето, което току- що разпука зеления житен клас. За всичко това то беше само слушало и сънувало в зелената му пазва. И докато не спираше..
В едно малко градче, на север от тук, останало непокътнато от миналото, живеели немного хора. Те всички били задружни, вярвали си и се уважавали. Не познавали завистта, алчността и не се ядосвали за нищо. Децата ходели на училище и се учели на..
Няма нищо, спокойно, не плачи! Само си се охлузила, не е страшно! - дочух непознат глас до себе си, докато стисках разбитото коляно през сълзи. Тя стоеше до мен, с ръка на рамото ми и се усмихваше. Беше красиво момиче, с бяла кожа, дълга руса..
Сгушен в топла ниша между печка и диван, котарак дълбоко диша сит, доволен, сън заспал. Под дивана- в тъмна дупка скрит е старият мишок. Търпеливо чака, дебне своя враг за сън дълбок. И усетил на момента, че е време за игра, той на..
За екипа на Радио Стара Загора срещата със стари колеги винаги започва с усмивка, преминава в сърдечна прегръдка и често продължава с лавина от въпроси пред слушателите. Така се случи и този път, при гостуването на писателя Димитър Никленов. Удоволствие е,..
В сяко лято, още от съвсем малки аз, Вал, Ники, Рони, Ади, Дани, Ели и още много хора се събираме в малкото градче, откъдето са родителите ни и прекарваме там по три месеца в разходки, катерене по дърветата, плуване в езерото и смях. Не сме..
Н осеше се миризма на полимер. Огромни изцапани палитри бяха разхвърляни по паркета. Акрилната боя се стичаше във фугите и ги оцветяваше в мътни цветове. Четките бяха пръснати по всичките лавици в малката стая, обвита в ръждиви тонове. Напуканите..
Г радът още помни, след цели 20 години, той още помни моята лисица. Бях на 7 и живеех с мама и татко в едно градче. То бе толкова мъничко, че всички се познаваха. Гражданите бяха много интересни и по свой начин уникални. Например имаше едно..
Всичко започна с едно събитие, от обявяването на което всички бяха доволни - грипната ваканция. Единствено аз от целия клас изпаднах в ужас, тъй като се налагаше да я прекарам при баба и дядо. Представяте ли си какво означава тийнейджър да отиде..
Е дна сутрин прилепът Дончо се събудил, погледнал се в огледалото и доволно възкликнал: - Ах, колко съм добър! И както всяка сутрин, отворил сейфа, за да се наслади на колекцията си от стари монети, които имал от доста време. Дончо решил..
